Определение № 11279 от 22.05.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11279 гр. София, 22.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Донка Янк. Русинова като разгледа докладваното от Донка Янк. Русинова Въззивно частно гражданско дело № 20251100503654 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на “Юробанк България“ АД срещу Определение от 10.02.2025 г., постановено по гр. дело № 45308/2023 г. по описа на СРС, 177 състав, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за привличане на трето лице помагач – Агенция по вписванията на страната на ответника.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като доколкото наведените от ищеца фактически твърдения са свързани с вписването на нотариално заверения договор в Имотния регистър, както и с вписването на молбата за подновяване на договорната ипотека, то при уважаване на така предявените искове поради извършени от служители на Агенцията по вписванията действия, за ответното дружество би възникнало право да претендира обезщетение за вреди от Агенция по вписванията, поради което и за него е налице правен интерес от привличането й като трето лице помагач.

Ответникът по частната жалба “Ю Ес Джи Груп“ ЕООД, в срока по чл.

276, ал. 1 от ГПК е подал отговор, с който оспорва жалбата по подробно изложени съображения. Поддържа, че за ответника не е налице правен интерес от привличане на посоченото трето лице-помагач, тъй като при уважаване на предявените от ищеца искове, за ответника не би била налице възможност за предявяване на регресен иск срещу Агенцията по вписванията, макар последната да извършва специфичната дейност по създаване, поддръжка и администриране на Имотния регистър. В тази връзка счита, че отразените в молбата за подновяване на срока на действие на процесния договор грешни обстоятелства се дължат единствено на немарливо процесуално поведение от страна на ответника.

1

Частната въззивна жалба е подадена в едноседмичния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна - с правен интерес да обжалва определението на първоинстанционния съд, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което същата е процесуално допустима.

Производството по гр. дело № дело № 45308/2023 г. по описа на СРС, 177 състав, е образувано по предявени с исковата молба и уточнени в последствие с молби от 30.11.2023 г., 25.07.2024 г., 09.09.2024 г., 28.01.2025 г. и 04.02.2025 г. от ищеца “Ю Ес Джи Груп“ ЕООД срещу ответника “Юробанк България“ АД кумулативно съединени установителни искове, както следва: иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 167 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключен договор за учредяване на ипотека, обективиран в Нотариален акт № 80, том I, с рег. № 2317, дело № 61/2008 г. по описа на нотариус Л.Л., с рег. № 151 при НК, в частта относно учреденото ипотечно право върху недвижим имот – гараж № 3, с идентификатор ***, с адрес: гр. София, бул. „********, поради противоречието му със закона, както и иск с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК вр. чл. 88 ЗКИР вр. 90, ал. 1, пр. 2 от ЗКИР за признаване за установено, че вписването на договора за ипотека и последващата молба за продължаване на срока на действието на вписаната ипотеката от 19.01.2018 г. е недействително, евентуално на основание чл. 537, ал. 2 ГПК вр. чл. 88 ЗКИР вр. 90, ал. 1, пр. 1 от ЗКИР - недопустимо или на основание чл. 537, ал. 2 ГПК вр. чл. 88 ЗКИР вр. 90, ал. 1, пр. 3 от ЗКИР, че се отнася до вписване на несъществуващо обстоятелство.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че на 29.02.2008 г. „Рос Паркет“ ЕООД, с предходно наименование: „Виал Паркет“ ЕООД, сключило с „Банка Пиреос България“ АД, с правоприемник – „Юробанк България“ АД, договор за учредяване на ипотека, обективиран в Нотариален акт № 80, том I, с рег. № 2317, дело № 61/2008 г. по описа на нотариус Л.Л., с рег. № 151 при НК, по силата на който в полза на „Банка Пиреос България“ АД било учредено ипотечно право по отношение на недвижим имот, представляващ гараж № 3, с идентификатор ***, с адрес: гр. София, бул. „********. С молба от 19.01.2018 г., ипотекарният кредитор направил искане за продължаване действието на вписаната ипотека. Ищецът излага доводи, че има качеството на взискател по изпълнително дело № 20229230400206 по описа на ЧСИ Г.Н., с рег. № 923 при КЧСИ, с длъжник – „Рос Инвестмънт“ ЕООД. На основание чл.

459 ГПК, по изпълнителното дело бил присъединен като взискател и ответникът, в качеството му на ипотекарен кредитор, като били предприети действия по принудително изпълнение, насочени към ипотекирания недвижим имот. Счита че не са налице правни основания, обуславящи правото на предпочтително удовлетворение на ответника в хода на изпълнителното дело, съответно удовлетворяването му от събраните вземания от длъжника с предимство пред хирографарните кредитори. В тази връзка, обосновава правния си интерес от установяването на недействителността на учреденото 2 ипотечно право в полза на ответника, както и пороците при вписване на оспорваното разпоредително действие спрямо процесния имот. Твърди нищожност на процесния договор, доколкото не били спазени законоустановените елементи от фактическия състав за учредяване на ипотечно право. Счита, че доколкото ипотеката не била валидно учредена, то вписването й също било недействително и непротивопоставимо на трети лица.

Излага съображения относно недопустимостта на вписването, както и оповествяването на несъществуващи обстоятелства. В тази връзка, моли съда да признае, че процесният договор за учредяване на ипотека е недействителен, съответно да признае наличието на основания, обуславящи заличаване на вписването на учредената ипотека.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който изразява становище за неоснователност и недоказаност на предявените искове и навежда твърдения за действителност на вписаната ипотека, както и за липса на пороци при предприетите действия по вписване на молбата за подновяването й. Направил е искане за привличане на трето лице-помагач по делото – Агенция по вписванията, като е обосновал правния интерес от привличането му с факта, че изложените в исковата молба на ищеца твърдения са свързани с извършени от страна на Агенцията по вписванията действия и при евентуално неблагоприятно за ответника решение, последният следва да упражни законовите си права срещу Агенцията по вписванията.

С обжалваното определение районният съд е оставил без уважение искането на ответника “Юробанк България“ АД по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на Агенцията по вписванията като трето лице-помагач на страна на ответника. Изложил е мотиви, че при евентуално уважаване или отхвърляне на предявените от ищеца искове, то за ответника не биха възникнали права, въз основа на които същият да насочи претенцията си спрямо третото лице – помагач.

При така установените данни съдът приема от правна страна следното:

В разпоредбата на чл. 219, ал. 1 от ГПК е предвидена възможност за ищеца, в първото по делото заседание, и за ответника, в срока за отговор на исковата молба, да привлече трето лице, когато това лице има право да встъпи, за да помага.

С оглед разпоредбата на чл. 218 ГПК трето лице за делото има право да встъпи в делото, за да помага на една от страните, ако има интерес решението да бъде постановено в нейна полза. Чрез института на привличането в процеса се конституира трето лице като подпомагаща страна не по негов почин, а по почин на една от главните страни, и то независимо от волята на третото лице.

Привличането намира приложение в случаите, в които трето лице, макар че може да встъпи като подпомагаща страна, не встъпва, защото се опасява от неблагоприятен изход на делото, при който то ще бъде обвързано спрямо 3 подпомаганата страна от силата на мотивите на основание чл. 223, ал. 2 от ГПК. Привличането на подпомагаща страна е едновременно средство за защита и право на привличащата страна, каквато може да бъде само главна страна в процеса – ищец или ответник.

С оглед на изложеното от ответника “Юробанк България“ АД в молбата за привличане на Агенцията по вписванията не би могъл да бъде направен извод за наличието на изискуемия от закона правен интерес за встъпването на Агенцията по вписванията в производството по предявените спрямо ответника установителни искове. За Агенцията по вписванията, представляваща държавен орган, с оглед на очертания от страните предмет на спора е без правно значение изхода на делото, поради което и не е налице правно обоснован интерес по смисъла на чл. 218 ГПК за встъпване по процесното дело.

Интерес за ответника от привличането на Агенция по вписванията не се обосновава само въз основа на изложените твърдения за евентуални бъдещи искове за вреди срещу Държавата, представлявана от последния орган, доколкото фактическият състав по бъдещите претенции, имащи за предмет незаконни действия или бездействия на служители на Агенцията па вписванията, стои извън и не се покрива дори частично с предмет на предявените искове. Наред с това следва да бъде посочено, че дори и при разглеждане на предявените искове да бъде установена неистиността на съдържанието на представени по делото документи от Агенцията по вписванията, то отново не би бил налице правен интерес от привличане на Агенцията по вписванията като трето лице-помагач, доколкото документът може да е неверен, без това обстоятелство да е породено от извършването на незаконни действия от служители на държавния орган във връзка с издаването на документа, както и обратното – извършването на незаконни действия от страна на служителите на държавния орган да не е довело непременно да наличието на неверен документ.

В съответствие с изложеното първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на жалбоподателя “Юробанк България“ АД за конституиране на Агенция по вписванията като трето лице - помагач на страната на ответника по исковото производството, поради което и обжалваното определение се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

По аргумент от т. 9, б. „а“ от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, настоящото определение не подлежи на касационно обжалване.

При съобразяване на изложеното, поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, Софийският градски съд

4

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 70528/27.02.2025 г. по описа на СРС, подадена от “Юробанк България“ АД, ЕИК: 000694749 срещу определение от 10.02.2025 г., постановено по гр. дело № 45308/2023 г. по описа на СРС, 177 състав, с което е оставено без уважение искането на “Юробанк България“ АД за привличане на трето лице-помагач – Агенция по вписванията на страната на ответника.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5