Решение № 20392 от 11.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20392 гр. София, 11.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20251110129609 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Р. И. П. срещу „Топлофикация София“ ЕАД.

Ищецът твърди, че ответникът претендира от него заплащане на парични задължения за топлинна енергия, дялово разпределение и лихви за имот, находящ се в *******************************************. Отрича да е собственик или ползвател на имота и да се намира в облигационна връзка с ответника. Евентуално прави възражение за изтекла погасителна давност.

Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че не дължи на ответника сумата от 667,76лв. – стойност на топлинна енергия и дялово разпределение за периода м.10.2018г.-м.04.2021г., 635,02лв. лихва за същия период, 393,52лв. стойност на топлинна енергия и дялово разпределение за периода м.05.2023г.-м.02.2025г. и 2,23лв. лихва за същия период.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок.

Посочва, че ищецът е клиент на топлинна енергия за имота, поради което моли за отхвърляне на предявените искове.

От страна на ответника е подадена насрещна искова молба, с която са предявени насрещни искове, приети за съвместно разглеждане. Твърди, че ответникът е собственик на имота и се намира в облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, каквато е доставена и дължи заплащане на нейната стойност.

Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумите от 393,52лв. – стойност на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2023г.-28.02.2025г., ведно със законната лихва, и 2,23лв. – лихва за забава за периода 15.07.2023г.-21.03.2025г.

Ответникът по насрещните искове е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в 1 тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк. дело № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

По делото е представен договор за продажба на държавен недвижим имот от 01.12.1965г., с който И. К. и Н. К. придобиват апартамент, находящ се в сградата на ******************** – партера, застроен на 80 кв. м. /процесния имот/. Н. К. е починала на 02.04.2008г., като е оставила за свои законни наследници съпруга си И. К. и децата си В. К. и Р. П.. И. К. е починал на 03.09.2010г., като е оставил за свои законни наследници децата си В. К. и Р. П.. На 08.07.2011г. (след смъртта и на двамата си родители), Р. П. е подала заявление – декларация до „Топлофикация София“ ЕАД, с което е поискала откриване на партида за имота, декларирала е, че домакинството й се състои от 2 лица, както е приложила документи за собственост. Заявлението е заведено под вх. № СФ-1073А, като е обработено и е открита партида на името на заявителя.

Съдът намира, че тези действия имат характера на отправено предложение за сключване на договор за доставка на топлинна енергия за имота от страна на заявителя и одобрение от страна на доставчика, тоест налице е съвпадение на две насрещни волеизявления за пораждане на облигационна връзка между тях. Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че между страните е сключен нарочен договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди при ОУ и ищецът се явява потребител (клиент) на топлинни услуги за имота, поради което възраженията му в обратна насока са неоснователни.

По отношение на възражението за изтекла погасителна давност, съдът намира същото за основателно за вземанията за периода м.10.2018г.-м.04.2021г. Задълженията за заплащане цената на топлинна енергия представляват „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД (ТР № 3/2011г. по тълк. дело № 3/2011г., ОСГТК на ВКС), тъй като се характеризират с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през 2 предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, поради което се погасяват с тригодишна давност. През процесния период в отношенията между страните са действали общите условия, одобрени с Решение на КЕВР от 27.06.2016г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. От това следва, че денят на изпълнение на задължението за плащане цената на топлоенергията е определен и с настъпването му задълженията стават изискуеми. От този момент започва да тече и давността за тях съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД.

Следователно, вземанията за посочения период м.10.2018г.-м.04.2021г. са погасени по давност, тъй като не се твърдят и доказват факти, водещи до спиране и прекъсване на давността, а към датата на исковата молба и приключване на съдебното дирене е изтекъл период от над 4 години от настъпване изискуемостта на последното вземане за м.04.2021г. Предвид че вземанията за лихва са акцесорни (добавъчни), след като главното вземане не съществува, акцесорното също не съществува.

С оглед изложеното, отрицателните установителни искове за сумите от 667,76лв. за периода м.10.2018г.-м.04.2021г. и от 635,02лв. лихва за същия период се явяват основателни.

В останалата част – по отношение на сумите от 393,52лв. стойност на топлинна енергия и ДР за периода м.05.2023г.-м.02.2025г. и лихва от 2,23лв. за същия период, отрицателните установителни искове са неоснователни, а сумите дължими. Както се посочи, налице е облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за имота, като ищецът не оспорва размера на вземанията за доставена топлинна енергия (изрично е заявил, че не оспорва тези обстоятелства и не желае допускане на експертизи за тях). Тези обстоятелства са отделени за безспорни и с доклада по делото /л. 79/. Вземанията не са погасени и по давност, тъй като изискуемостта на най-ранното от тях настъпва на 15.07.2023г., а давността би изтекла на 15.07.2026г. Ето защо, отрицателният установителен иск за тези вземания е неоснователен. Доколкото не се твърди и доказва тези вземания да са погасени чрез плащане или по друг начин, то насрещният осъдителен иск за тяхното заплащане следва да бъде уважен.

По отношение на лихвата за забава, съгласно чл. 33, ал. 1, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а според ал. 2 – клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Според чл. 33, ал. 4, продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, а според ал. 5 при неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия.При анализа на цитираната нормативна уредба и приложимите общи условия може да се направи обоснован извод, че за да бъде издадена общата фактура, следва първо да бъде извършено отчитане на измервателните уреди и да бъде изготвена изравнителна сметка. Срокът за извършването на тези действия по Наредбата е до 10 юли за отчитане и до 15 юли за изготвяне на изравнителна сметка.

От това следва, че правилата в общите условия (чл. 33, ал. 2 вр. ал. 4 и 5) следва да се тълкуват корективно, а не напълно буквално, както е сторено от ответника. Едва след издаване на общата фактура започва да тече 45-дневния срок за плащане, с изтичането на който вземането става изискуемо, а длъжникът изпада в забава за плащането му по арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Както в общите условия, така и в общите фактури ясно е определен падежът на вземанията. Потребителят изпада в забава след изтичане на 453 дневния срок от издаване на фактурата по чл. 32, ал. 2, като в този смисъл е и преобладаващата съдебна практика на СГС - Решение № 2897 от 16.05.2024г. по в. гр. д. № 7978/2023г. на СГС, Решение № 1796 от 26.03.2024г. по в. гр. д. № 8545/2022г. на СГС, Решение № 6066 от 06.11.2024г. по в. гр. д. № 9659/2024г. на СГС, Решение № 2352 от 09.05.2023г. по в. гр. д. № 5312/2022г. на СГС, Решение № 648 от 07.02.2024г. по в. гр. д. № 14758/2021г. на СГС и много други. Ето защо, и този отрицателен установителен иск се явява неоснователен, а насрещният осъдителен иск следва да бъде уважен.

По разноските:

При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни.

Ищецът по отрицателните установителни искове е доказал разноски в размер на 67,94лв. за държавна такса и 500лв. за адв. възнаграждение или общо 567,94лв., от които следва да му се присъдят 436,61лв.

Ответникът по тези искове също има право на разноски съразмерно на отхвърлянето им, като претендира юрк. възнаграждение в размер на 100лв., от които следва да му се присъдят 23,18лв. Същият има право и на сторените разноски по насрещните искове от общо 200лв. (100лв. държавна такса и 100лв. юрк. възнаграждение). Ето защо, общо следва да му се присъдят 223,18лв.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Р. И. П., ЕГН: **********, с адрес: *********************************************, срещу „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Ястребец“ № 23Б, отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал.

1 ГПК, че не дължи на ответното дружество сумата от 667,76лв. – стойност на топлинна енергия и дялово разпределение за периода м.10.2018г.-м.04.2021г., отнасяща се за имот, находящ се в ******************************************, и 635,02лв.

- лихва за забава за същия период, поради изтекла погасителна давност.

ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. И. П., ЕГН: **********, с адрес:

*********************************************, срещу „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че не дължи на ответното дружество сумата от 393,52лв. стойност на топлинна енергия и дялово разпределение за периода м.05.2023г.м.02.2025г., отнасяща се за имот, находящ се в