Решение № 236 от 05.06.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 236 гр. Варна, 05.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: М. К. Терзийска при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева като разгледа докладваното от М. К. Терзийска Търговско дело № 20233100900315 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от А. Р. Я., чрез адв. Д. К., обективно евентуално съединени искове срещу „Сити Кеш“ ООД, гр. София, както следва:

1. иск за прогласяване нищожност на договор за учредяване на ипотека съгласно НА № 29, том III, рег. № 6220, дело 429 от 2019г. на Б.В. – нотариус рег. № 124 НК, поради заобикаляне на закона, на осн. чл. 26, ал.

1, пр. второ ЗЗД и в евентуалност:

2. иск за прогласяването му за нищожен поради накърняване на добрите нрави, на осн. чл. 26, ал. 1, пр. трето ЗЗД;

3. иск за прогласяването му за нищожен поради липса на предмет, на осн. чл. 26, ал. 2, пр. първо ЗЗД;

4. иск за унищожаването му поради измама на осн. чл. 27 вр. чл. 29 ЗЗД;

5. иск за унищожаването му поради заплаха на осн. чл. 27 вр. чл. 30 ЗЗД;

6. иск за унищожаване поради сключването му при невъзможност на ищеца да разбира и ръководи действията си на осн. чл. 31, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът излага, че между него, като заемополучател, и ответника „Сити Кеш“ ООД, като заемодател, е сключен договор за паричен заем от 30.12.2019г. с цел погасяването на негови парични задължения към „Ново Финанс” ЕООД. Последните произтичат от сключен с това трето на спора, дружество договор за заем, по силата на който му е била предоставена главница от 41 000лв., при поето задължение за заплащане на възнаградителна лихва от 20% и неустойка от 60%, начислявана върху главницата в случай на предсрочно погасяване на договора. В полза на „Ново Финанс“ ЕООД месечно е била дължима единствено лихва от 683,33лв., а главницата е следвало да бъде платена при изтичане на срока на договора от 5 години. Пояснява се, че 1 при предоставянето на заемната сума, от нея са били удържани 8 200лв.

По договора от 30.12.2019г., сключен между ищеца и ответника „Сити Кеш“ ООД, е била предоставена на ищеца главница от 50 000лв. при договорна лихва от 40,08%, последната възлизаща на общо 99 761,08лв. за целия срок на договора. Месечната вноска, дължима за погасяването на заема е била 1 782,87лв., въпреки получаваното от ищеца месечно трудово възнаграждение от 800лв. За обезпечаването на вземанията на ответника по договора от 30.12.2019г., ищецът сочи, че помежду им е сключен договор, съгласно който той е учредил в полза на заемодателя ипотека върху собствения си недвижим имот – ******, находящ се в ******. Договорът за ипотека е бил оформен в НА № 29, том 3, рег. № 6220, дело № 429 от 2019г., вписан в СВ – гр. Варна под № 92, том 15, дело № 22099/30.12.2019г., вх. рег.

№ 35 977, дв. вх. № 35 683.

Ищецът твърди, че през лятото на 2020г. е бил подложен на периодични заплахи, че ако не заплаща задълженията си по обезпечения с ипотеката договор за заем, той, семейството му и момичето, с което има сексуални контакти ще пострадат, както и че имотът, върху който е учредил процесната ипотека, ще бъде продаден. Сочи и че привидно, случайно са се появявали лица, вкл. и на работното му място, които са изявявали желание да закупят апартамента. Подобни предложения са били отправяни и през 2022г.

Пояснява, че у него е поддържано чувство на страх и неудобство и чрез изпращането на ПДИ относно принудителното изпълнение на дълга му по договора за заем от 30.12.2019г. до адреса, на който живее неговата майка (извън Варна).

На база гореизложеното, ищецът счита, че процесният договор за учредяване на ипотека е нищожен на осн. чл. 26, ал. 1, пр. второ ЗЗД, поради сключването му при заобикаляне на императивна правна норма - чл. 444, т. 7 ГПК, прогласяваща за несеквестируемо единственото жилище на длъжника, чието приложение в настоящия случай е било избегнато на основание чл. 445, ал. 1 ГПК чрез учредяването на процесната ипотека.

Ищцовата страна счита, че ипотечният договор е нищожен и поради сключването му при противоречие с добрите нрави – чл. 26, ал. 1, пр. трето ЗЗД, произтичащо от недобросъвестното поведение на ответника, изразяващо се в осигуряването на последния, с голяма степен на вероятност, на печалба от продажбата на жилището на ищеца посредством публична продан, вследствие изначално ясната за ответника невъзможност на ищеца да изпълнява задълженията си по сключения помежду им договор за заем поради влошеното му финансово и имотно състояние, имайки предвид, че заемът му е бил предоставен при условия, по-неизгодни от онези, при които е възникнало задължението му към „Ново Финанс” ЕООД, породило необходимостта от сключването на договора за заем с ответника.

Знанието на ответника към момента на сключване на заемния и ипотечния договор, че ищцовата страна е нямала да има възможност да заплаща дължимите месечни вноски и от което би последвала продажба на ипотекираното имущество, служи като основание ищецът да поддържа и че договорът за ипотека е нищожен поради невъзможния му предмет – чл. 26, ал.

2, пр. първо ЗЗД.

В условията на евентуалност ищецът твърди, че ипотечният акт е унищожаем поради сключването му при условията на заплаха – чл. 30 ЗЗД.

2

Пояснява, че заплахите през годините са били отправяни както спрямо него, така и спрямо членовете на неговото семейство и са се изразявали в посещения на работното му място от лица, грубо заявяващи или желание да купят апартамента му, за да решат проблемите му, или предупреждение, че ако не заплаща задълженията си, ще продадат имота му; изпращането на текстови съобщения до неговата майка, че той ще пострада ако задълженията му не бъдат плащани от него или нея; залепване на уведомления на вратата на жилището му; посещения на друг имот на семейството; заплахи за физическа саморазправа от лицето, с което е имал сексуални контакти. Твърди се, че към момента на депозиране на уточнителна молба вх. № 15899/26.06.2023г. заплахите спрямо него и семейството му не са били преустановени, като последната доказуема заплаха е тази от 04.04.2023г., отправена му от жената, с която е имал интимна близост, видно от представения по делото звукозапис.

В условията на евентуалност заявява и че договорът за ипотека е унищожаем поради сключването му при условията на измама – чл. 29 ЗЗД, изразяваща се във въвеждането му от ответника в заблуждение относно реалните последици от сключването на договора за заем от 30.12.2019г. и този за ипотека, а именно че сключването им ще доведе до избягването на публичната продан на единственото му жилище, докато те всъщност са довели до обвързването му спрямо ответника при условия, по-неизгодни в сравнение с тези по заемния му договор с „Ново Финанс“ ЕООД и съответно до неизбежната загуба на единственото му жилище.

В условията на евентуалност се поддържа и че договорът за ипотека е унищожаем, тъй като ищецът предполага, че е бил под влиянието на опиати – рофинол и/или кетамин, оказали влияние върху волята му при сключване на договора за ипотека, карайки го да изпълнява всичко, което му е било казано, независимо дали то има негативен ефект върху интересите му, без да има спомени за случилото се, - чл. 31 ал. 1 от ЗЗД. Във връзка с последния ефект се свързва и твърдяното недоумение на ищеца защо е учредил процесната ипотека за обезпечаване на вземане по правоотношение, възникнало при неизгодни за него условия и върху единствено жилище.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответното дружество изразява становище за неоснователност на предявените искове и моли за тяхното отхвърляне. Оспорва, че договорът за ипотека не е с невъзможен предмет – чл. 26, ал. 2 , пр. първо ЗЗД. Несъгласие изразява и с твърдението за нищожност на договора за ипотека на осн. чл. 26, ал. 1, пр. второ ЗЗД – заобикаляне на закона, като излага, че всички негови клаузи са ясни и недвусмислени, а ищецът е имал възможност да предвиди, въз основа на конкретни и разбираеми критерии, произтичащите за него икономически последици при подписването на съглашението. Освен това, при сключването му, нотариусът е прочел на страните неговото съдържание и е изяснил волята им. Счита, че всички действия по сключването на договора за ипотека са извършени в законоустановената форма, което не се оспорва от ищеца.

Пояснява, че разпоредбата на чл. 444 ГПК, касаеща несеквестируемостта на процесния имот, е неприложима, доколкото съгласно чл. 445 ГПК несеквестируемостта отпада, когато взискател в изпълнителното производство е ипотекарният кредитор. Възразява, че ипотечният акт не е нищожен поради накърняване на добрите нрави – чл. 26, ал. 1, пр. трето ЗЗД, като поддържа, че доколкото липсват нормативни ограничения за размера, до който може да достигне процентът на възнаградителната лихва по заемни правоотношения, 3 то и уговорената в договора за заем от 30.12.2019г. годишна такава от 40,08% не е в противоречие с нравствено допустимото, а в съответствие с договорната свобода на страните и принципа за добросъвестност при водене на преговори съгласно чл. 12 ЗЗД. Сочи също, че ГПР от 48,23% е в границите на чл. 29, ал.

9 ЗКНИП. На мнение е и че следва да бъде отчетено, че размерът на договорната лихва е обоснован и с обстоятелството, че пазарът на кредитни продукти е високорисков и за него съществува реален риск от пълно неизпълнение на задълженията на заемополучателя. Ответникът оспорва и че договорът не е унищожаем поради сключването му вследствие на измама – чл.

29 ЗЗД, тъй като счита за недоказани твърденията на ищеца за въвеждането му в заблуждение чрез внушаване на неверни представи за обстоятелствата около сделката. Подчертава и че липсват доказателства, че същите са били извършени умишлено и че сделката не би била сключена, ако лицето е знаело за действителното положение. Ответното дружество настоява, че договорът не е унищожаем поради сключването му след заплаха – чл. 30 ЗЗД поради недоказаност на твърденията за възникване на облигационната връзка в резултат на създадени страхови представи. Липсва заплашване и защото волеизявленията могат да са извършени поради страх, който не е свързан или предизвикан от човешко поведение.

В предоставения от съда срок е постъпил отговор на исковата молба и от конституираното като трето лице – помагач на страната на ответника С. Д. Х., с който оспорва изцяло доводите за нищожност и унищожаемост на договора за учредяване на ипотека. Счита исковете за недопустими, евентуално за неоснователни, като в тази връзка излага подробни съображения за всеки един от предявените искове.

В съдебно заседание ищецът, чрез проц. представител поддържа собствените си аргументи и излага становище по същество на спора в писмен вид, в което като ново основание релевира, че ипотечният договор е недействителен на осн. чл. 170 от ЗЗД, поради недействителност на договора за кредит. Претендира разноски.

Ответникът не се явява, нито представлява в съдебно заседание. В писмена защита накратко преповтаря и поддържа аргументите по отговора.

Третото лице – помагач на негова страна, изразява становище по съществото на спора и в писмена защита, чрез проц. представител, в което накратко възпроизвежда доводите, релевирани в производството.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, при съвкупна преценка на доказателствения материал по делото и по вътрешно убеждение приема за установено от фактическа страна следното:

Приет е като доказателство по делото заверен за вярност препис от процесния Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от № 29, том III, рег. № 6220, дело 429 от 2019г. на Б.В. – нотариус рег. № 124 НК, видно от който ищецът е учредил в полза на ответника договорна ипотека върху ****** с идентификатор № *** по КККР, ведно с избено помещение № 29, както и 9,67 кв. м. ид. ч. от общите части на сградата.

В горния документ е обективиран и Договор за паричен заем „Финстарт Дискаунт“ от 30.12.2019г., въз основа на който е учредено реалното обезпечение. Заемодателят-ответник е предоставил на заемателя-ищец заем в размер на 50 000лв. със срок на издължаване от 84 месеца, при годишен лихвен процент от 40,08%, която сума, ведно с уговорената лихва в размер на 4