Решение № 1019 от 07.07.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1019 гр. Плевен, 07.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла Илм. Замфирова като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело № 20254430100764 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по подадена искова молба от адв. Д. В. М., Пловдивска адвокатска колегия, с адрес на кантора и съдебен адресат: гр.****** №3б, ет,2 ап.5, в качеството на пълномощник на: М. Г. М. ЕГН:**********, с постоянен адрес С.******съдебен адресат по делото: гр.****** №3б, ет,2 ап.5, против КРЕДИСИМО ЕАД , ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Витоша" 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "България", представлявано от С.Р.Я. и против: АЙ ТРЪСТ ЕООД, ЕИК: ******, гр. София, гр. София, бул.

"Витоша" 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "България", представлявано от И.М.Ш.

Ищецът е депозирал молба за изменение на решението в частта за разноските, Съдът, след като се запозна с молбата, намира за установено следното:

По гр.д.№764/2025г., по описа на РС Плевен, е постановено Решение №721/20.05.2025г., с което съдът е уважил предявените искове, като „Кредисимо“ ЕАД е осъдено да заплати на процесуалния представител на ищеца сумата от 1500лв., представляващо адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв.

По делото е постъпила молба от страна на адв. Д. М. - процесуален представител на ищеца, с искане за допълване на Решение №721/20.05.2025г., на основание чл.248, ГПК. С така подадената молба се иска изменение в частта за разноските, по отношение на присъдения от съда хонорар.

Изложени са доводи, че адвокатското възнаграждение следва да бъде преизчислено, като се твърди, че последното е дължимо с ДДС, респ. иска съдът да присъди адвокатски хонорар, като прибави към последния 20% ДДС.

Съгласно практиката на ВКС в Определение № 917 от 10.05.2023 г. на ВКС по к.ч.гр.д. № 1323/2023 г. на ВкС, IV Г.О., II състав, с което е потвърдено Определение № 1986 от 27.07.2021 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 2876/2020 г., правната помощ, която адвокат или адвокат от Европейския съюз може да оказва на лица, които имат право на издръжка, на материално затруднени лица или на роднини, близки или на друг юрист, е безплатна. По смисъла на чл. 9, ал. 1 вр. чл. 8 ЗДДС тя представлява безвъзмездна доставка на услуга. Безвъзмездните доставки на услуги не подлежат на облагане с данък върху добавената стойност - арг. чл. 2, т. 1 ЗДДС, чл. 2 пар.

1, б. "в" от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност. Тази услуга не може да се счете за възмездна на основание 1 чл. 38, ал. 2 ЗА по съображения, че възмездяването става впоследствие - с акта на съда, с който насрещната страна, при наличие на предвидените в нормата предпоставки, бива осъдена да заплати адвокатско възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат. Съгласно чл. 25, ал. 2 ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която услугата е извършена. Последващи този момент действия не могат да имат значение за възникване на данъчно задължение.

Постановяването на съдебен акт, с който насрещната страна е осъдена да заплати възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, не съставлява облагаема стока или услуга по смисъла на ЗДДС.

РС Бургас е постановил в Решение №2532/28.11.2024г., по гр.д.4410/2024г., че не следва да се присъжда ДДС, доколкото не е налице облагаема сделка по ЗДДС и предоставената правна помощ между страните по договора е безвъзмездна.

Съдът не е нито данъчнозадължено лице по смисъла на чл. 3 ЗДДС, което да издаде фактура и да начисли ДДС по нея, нито е страна по правоотношението, възникнало от постановения от него осъдителен акт. Затова той не може да начислява ДДС върху дължимото за оказаната безплатна правна помощ адвокатско възнаграждение без това да е изрично предвидено в закона. Нито ЗДДС обаче, нито ЗАдв. въвеждат такава изрична нормативна уредба, която да се отклонява от общите правила за облагане с данък върху добавената стойност.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че следва отхвърли молбата, подадена от адв. Д М. за изменение на Решение №721/20.05.2025г., постановени по гр.д.№ 764/2025г., по описа на РС Плевен, за неоснователна,

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ молбата, подадена от адв. Д М. за изменение на Решение №721/20.05.2025г. по гр.д.№ 764/2025г., по описа на РС Плевен, относно разноските, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от съобщението.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________

2