Решение № 63 от 07.03.2022, Окръжен съд - Русе
- Съд
- Окръжен съд - Русе
- Дело
- Гражданско дело 334/2021
- Вид
- Решение № 63
- Подписан
- 07.03.2022
- В сила
- 26.06.2024
- Състав
- Мария Велкова
Цитирани разпоредби
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.180 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.74 · Закон за железопътния транспорт
- чл.75 · Закон за железопътния транспорт
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 63 гр. Р., 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р. в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Мария Велкова при участието на секретаря Димана С.а като разгледа докладваното от Мария Велкова Гражданско дело № 20214500100334 по описа за 2021 година
Предявен е иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени и имуществени вреди с правно основание чл.74 от ЗЖТ във вр.чл.49 от ЗЗД.
Ищцата Д. Т. М. твърди, че на 30.04.2020 г. във влак, потеглящ в 06.05 часа от гара Д.м., Р.нска област в посока гр.Р., пет- десет минути след потегляне на влака, вървяла по коридора, отивайки до тоалетната, когато влакът внезапно спрял, от което загубила равновесие и паднала на пода.
Почувствала внезапна силна болка в областта на тазобедрената става.
Свидетел на инцидента бил съпругът й К. П. М.. Веднага след злополуката при нея дошли кондукторката и началникът на влака, който уведомил Бърза помощ. При пристигането си на гара Р., била посрещната и откарана от екип на Бърза помощ до УМБАЛ „Канев“АД- гр.Р., където била приета по спешност в Клиника по ортопедия и травматология към болничното заведение. В болницата й били направени подробни изследвания- клинични, ренгенологични, електрокардиографични, били извършени консултации с различни специалисти. Установено било настъпването на фрактура на шийката на лява бедрена кост, като кракът бил скъсен и външно ротиран, с проявен симптом на „закована пета“. Била й извършена операция с голям обем и сложност на таза и долния крайник, при която било извършено 1 открито наместване на фрактурата с поставяне на метална остеосинтеза. Била изписана на 11.05.2020 г. с препоръка да не натоварва левия крак. Била й предписана медикаментозна терапия и препоръчано да се продължи лечението със стационарна рехабилитация. На 18.05.2020 г. постъпила на лечение в Отделение по физикална и рехабилитационна медицина към УМБАЛ „Канев“ АД- гр.Р. след проведен курс на стационарна рехабилитация. Направен бил опит за вертикализирането й и възстановяване на придвижването й с проходилка и придружител, а на 26.05.2020 г. била изписана. На 19.06.2020 г. поради незадоволителен резултат от извършената терапия, отново постъпила в Отделение по физикална и рехабилитационна медицина към УМБАЛ „Канев“- гр.Р.. При постъпване й било констатирано: ограничени болезнени движения в лява тазобедрена става като резултатите от извършената гониометрия показвали, че движенията в ставата били силно ограничени. По изготвена лекарска програма й била извършена физиотерапия и рехабилитация. На 26.06.2020 г. я изписали с препоръка за продължаване на терапията и двигателния режим. Въпреки проведеното лечение и спазване на дадените препоръки, болките в травмирания крак продължили и функцията на крака й не била възстановено и до момента. И до момента не можела да ходи, придвижвала се много бавно, с проходилка и на къси разстояния. Изпитвала затруднения при извършване на ежедневни дейности по самообслужване, нуждаела се от чужда помощ. Нямало благоприятни възгледи да се възстанови в предишното си здравословно състояние като преди инцидента. В момента трудно се придвижвала, била ограничена в извършването на всякакви дейности, ограничено било социалното й общуване, изпитвала силни болки. За настъпилата злополука бил съставен акт за злополука №01 от 15.06.2020 г., с който било констатирано настъпилото събитие от „БДЖПътнически превози“ ЕООД. Ответникът като превозвач носел отговорност за обезщетяване на причинените й неимуществени вреди. По време на инцидента, на проведеното лечение и възстановяване търпяла силни болки и страдания, които подлежали на репариране. Отделно от това направила значителни разходи за импланти, които й били поставени оперативно, за медикаменти и санитарни материали, за проведената физиотерапия. Тези разходи представлявали имуществени вреди, които също следвало да бъдат компенсирани от ответника. Налице били предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника- настъпил инцидент по време на извършван 2 превоз, пораждащ отговорността на превозвача и същият следвало да й заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди – претърпените болки и страдания, в размер на 80 000 лв., както и обезщетение за причинените й имуществени вреди- разходи за лечение, в размер на 2560.90 лв. Претендира съдът да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да й заплати сумата в размер на 80 000 лв.- обезщетение за причинени неимуществени вреди и сумата в размер на 2560.90 лв.обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането- 30.04.2020 г. до окончателното плащане. Претендира и направените разноски за производството, вкл. и адв. възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.
Ответникът „БДЖ- Пътнически превози“ ЕООД- гр.София счита предявеният иск за допустим. Оспорва основателността на иска по съображенията, изложени в отговора. Навежда доводи, че са налице предпоставките за освобождаване на превозвача от отговорност, регламентирани в чл.75 от ЗЖТ, а в условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД с твърдение, че ищцата не е положила грижи за себе си и при движението си не се е държала за съответните дръжки в коридора на вагона. Оспорва и размера на иска за обезщетение за причинени неимуществени вреди като считат, че претендираната сума не съответства на критериите, визирани в чл.52 от ЗЗД.
Твърди, че за инцидента ищцата получила застрахователно обезщетение за вредите, настъпили в резултат на злополуката, поради което липсвало основание за ангажиране на отговорността на дружеството.
След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 30.04.2020 г. Д. Т. М. заедно със съпруга си К. П. М. пътува с пътнически влак 40170, с редовно закупен влаков билет, по маршрут от гр.Д.м. до гр.Р.. Около 06.10 ч. при предвижване към тоалетната в коридора на влака, в междугарието Д.м.- К., при рязко спиране на влака, същата губи равновесие и пада на пода. При инцидента изпитва остра болка в крака си и невъзможност за движение. С помощта на пътници е преместена на седалка, уведомени са кондукторът и началникът на влака като последния се обажда на Спешна помощ.
3
За инцидента е съставен акт за злополука №01/15.06.2020 г., издаден от „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД- гр.София.
На гара Р. пътничката с помощта на брезент е свалена от влака, оказана й е спешна медицинска помощ и с линейка е откарана в УМБАЛ „Канев“ АДгр.Р., където е приета по спешност. По време на транспортирането й изпитва много силни болки.
В УМБАЛ „Канев“ АД- гр.Р. на Д.М. са извършени редица изследвания, вкл. и ренгенови графии и е констатирана фрактура на лява бедрена шийка.
Приета е по спешност за оперативно лечение. На 01.05.2020 г. е извършена операция с голям обем и сложност като счупването налага възстановяване с поставяне на имплатни, за които е заплатена сумата от 2000 лв.
Констатираното счупване е получено при падане, след рязко нарушаване на равновесието на тялото при инцидента на 30.04.2020 г.
За периода от 30.04.2020 г. до 11.05.2020 г. ищцата е лекувана в Клиника по ортопедия при УМБАЛ „Канев“ АД-Р., където освен оперативната интервенция е извършена и ранна рехабилитация. За времето от 11.05.2020 г. до 26.05.2020 г. и за периода от 19.06.2020 г. до 26.06.2020 г. й е проведено лечение в отделение по физиотерапия при УМБАЛ „Канев“- Р.. В отделението са извършвани възстановителни дейности по вертикализация, раздвижване на левия долен крайник и възстановяване на походката. По време на болничния престой Д.М. се нуждае от придружител, тъй като не може да се движи самостоятелно. В болницата е обгрижвана от медицинския персонал, ползвани са памперси и получава рани на гърба в резултат на залежаването, което налага допълнително лечение и провокира болки и дискомфорт.
С оглед характера на получените телесни увреждания възстановителния период е около една година като през първите шест месеца крайника не трябва да се натоварва. През този период ищцата има нужда от придружител и от чужда помощ при предвижване и при извършване на ежедневни дейности. такава й е оказвана от нейните близки- съпруга й, дъщеря й, която е ползвала болничен и отпуск, както и от сина й.
И до момента не е налице пълно възстановяване на функцията на долния крайник- вървенето. Същата и към момента не може да се придвижва 4 самостоятелно, полза помощни средства при движение на кратки разстояния.
Не може да се очаква пълно възстановяване на функцията на долния крайник предвид съществуващите заболявания на ищцата: двустранна гонартроза с деформация на ставите ограничени движения на същите, както и диабетната полинеропатия, по отношение на които травмата се явява неблагоприятен фактор и води до влошаване на тези болестни състояния.
За проведеното лечение в отделението по физиотерапия и за санитарни материали ищцата прави допълнителни разходи в общ размер на 560.90 лв.
Д.М. изпитва силни болки в момента на инцидента, при провеждане на оперативното лечение и след това за продължителен период от време.
Болките влошават съня й, правят я раздразнителна, неконтакта. В резултат на травмата тя променя начина си на живот- нуждае се от чужда помощ при извършване на елементарни дейности, не излиза от дома си, прави кратки разходки в двора, отказва да се среща с близки и познати, не извършва самостоятелно домакински дейности, не може да обработва градината. И до момента в ежедневието й непрекъсната помощ й е оказвана от съпруга й, както и от двете й деца.
По повод злополуката Д. Т. М. предявява писмена претенция пред „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД- гр.София, като застраховател на ответника по задължителна застраховка „Злополука“, сключена с „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД- гр.София със застрахователна полица №ВG/06/21900024916 като до момента не е изплащана застрахователна сума.
Изложените факти съдът приема за установено въз основа на съвкупната преценка на релевираните писмени доказателства, приетата по делото СМЕ на в.л. д-р И.С., която съдът кредитира изцяло с оглед специалните знания на експерта и като компетентно и обосновано дадена, както и с показанията на разпитаните по делото свидетели.
Съдът цени показанията на св.К. М.- съпруг на ищцата и св. П. Х.дъщеря на ищцата през призмата на чл.172 от ГПК и ги кредитира, тъй като показанията им са подробни, последователни, логични и кореспондират с другите доказателства по делото.
С показанията на св.П., св.И. и св.С. се установява, че същите са били на работа по време на злополуката, но нямат непосредствени впечатления за 5 случилото се и не изнасят данни за механизма на увреждането. Същите сочат, че по време на пътуването настъпва злополука с възрастна жена, за което са уведомени от пътници и по инициатива на началник влака е извикана Спешна помощ на гара Р.. Тези свидетели сочат, че влакът не е спирал екстремно- т.е. рязко. В тази част съдът не кредитира показанията им, тъй като същите не са подкрепени от други доказателства и се оборват от заключението на приетата по делото съдебно- медицинска експертиза и обясненията на вещото лице.
Експертът изрично сочи, че травмата е получена при падане след рязко нарушаване на равновесието на тялото, а такова се получава при рязко спиране на транспортно средство. Вещото лице сочи също, че равновесие може да се загуби и при спъване с предмет, при което също остават травми в подбедрицата, но в случая няма установени такива.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени и имуществени вреди в резултат на получени телесни увреждания от транспортна злополука с правно основание чл.74 от ЗЖТ.
Искът е допустим, тъй като е налице правен спор между правосубектни лица, пораждащ правният интерес от претендираната защита и същият следва да се разгледа по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.74 от ЗЖТ превозвачът отговаря за живота и за всяко телесно или психическо увреждане на пътника, причинено по време на превоза, когато пътникът се е намирал в превозното средство или се е качвал, или е слизал от него, както и при товаренето и разтоварването на багажите.