Решение № 2818 от 14.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2818 гр. София, 14.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно наказателно дело № 20231110205745 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП , вр. чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по повод депозирана жалба от Г. П. Й. против издаден срещу него електронен фиш (ЕФ) Серия К № 431603 от СДВР за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 400,00 /четиристотин/ лева.

С жалбата, по която е образувано делото се претендира издаване на ЕФ след изтичане на едногодишния срок от извършване на нарушението, в нарушение на чл.34, ал.2 от ЗАНН. Счита се, че не е приспаднат предвиденият с техническите характеристики на измервателното устройство толеранс от измерената скорост на движение, като се счита, че липсата на приспаднат толеранс възпрепятства правото на защита на нарушителя. Поддържа се , че обжалваният ЕФ е незаконосъобразен и поради неправилно посочване на нарушените правни норми, отнасящи се до извършеното деяние, тъй като на нарушителя е вменено нарушаване на две правни норми, които имат 1 отношение една към друга, като специална към обща норма. Според жалбоподателя се касае за две отделни правни норми, които предвиждат взаимно изключващи се хипотези. С тези съображения се моли за отмяна на обжалвания ЕФ, като незаконосъобразен. Моли се за присъждане на направените разноски в производството за адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 /четиристотин/ лева.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не се представлява.

По делото е постъпила писмена молба от адв. З. Н., в качеството на пълномощник на жалбоподателя, в която се заявява, че поддържа жалбата въз основа на посочените в нея основания и моли за отмяна на обжалвания ЕФ и за присъждане на сторените разноски.

Въззиваемата страна - СДВР, също не се представлява. Постъпили са писмени бележки от юрисконсулт Х.Х. /процесуален представител на СДВР/, в които е взето становище за издаване на обжалвания ЕФ при спазване на процесуалните правила и правилно приложение на материалния закон. С оглед на това се моли за потвърждаването му. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в случай на претендирано адвокатско възнаграждение от жалбоподателя, е направено принципно възражение за прекомерност, с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП, доколкото обжалваният ЕФ е бил връчен на жалбоподателя на 14.03.2023 г. /съгласно представеното копие на разписа за връчване – л.23 от делото/, а жалбата е била подадена в Софийски районен съд по имейл, подписана с електронен подпис от адв. З. Н. на 28.03.2023 г.

Жалбата е подадена от легитимирано лице и съдържа необходимите реквизити и производството по делото е редовно образувано пред Районен съд-София.

Софийският районен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 31.08.2021 г. в 16:45 часа, преносима система за видеоконтрол – автоматизирано техническо средство CORDON M2 с № MD1192, заснела лек 2 автомобил марка/модел "*********************** движещ се в гр. София, по ул.“Даскал Стоян Попандреев“ – спирка „Гробищен парк Бояна“, с посока на движение от ул. „Кумата“ към ул. „Околовръстен път“, с превишена скорост – 89 км/ч, измерена от техническото средство, при максимално разрешена скорост за населено място от 50 км./ч., което ограничение в конкретния случай било въведено с пътен знак В26, доколкото преди въпросния участък от пътя ограничението на скоростта в населено място е 70 км./ч., въведено с п.з.В26, на осн. чл.21, ал.2 ЗДвП.

Въз основа на тези данни и проверка за собственост на заснетото МПС с рег.№ СВ9137ММ, било установено, че същото е регистрирано на името на юридическо лице, а именно ************* /съгл. справка на л. 13 от делото/ , поради което за извършено нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от НК първоначално бил издаден ЕФ серия К №5281884 на управителя на горепосоченото дружество – И.СТ.М Така издаденият ЕФ бил връчен на 01.10.2021 г. и на 08.10.2021 г. И.СТ.Мподала декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП с приложено копие от СУМПС на жалб. Г. Й., като декларирала, че именно в негово владение е бил лек автомобил марка/модел

******************** на 31.08.2021 г. в 16.45 часа. Предвид на това първоначално издаденият ЕФ за извършеното нарушение бил анулиран, като е издаден обжалваният понастоящем ЕФ на жалб. Й. за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП , изразило се в управление на горепосоченото МПС с превишена наказуема скорост от 86 км./ч. /след приспаднат толеранс от 3мк./ч./ или с превишение от 36 км./ч над допустимите за населено място в конкретния пътен участък - 50 км./ч., на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП , е наложено административно наказание глоба в размер на 400,00 лева.

Описаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят до различни фактически изводи.

При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:

Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се 3 санкционират освен с наказателно постановление и с "електронен фиш" като по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване и налагане на наказанията. Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП : „При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.“

Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т.е. да няма човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. В процеса по издаването на ел. фиш не участват двете страни, характерни за първата фаза на административно-наказателното производство.

С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата н а чл. 189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът "автоматизирано" техническо средство, а съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП - "Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес", тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган.

В мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗДвП 4 се посочва, че една от причините за въведените изменения е именно Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на Върховния административен съд, с което реализирането на административнонаказателната отговорност за нарушения на Закона за движението по пътищата чрез издаване на електронен фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите.

Посочва се, че използването на мобилни технически средства е автоматизиран процес, при който единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното техническо средство, в случаите в които патрулният автомобил, в който е разположено техническото средство не е в движение или в случаите, в които автоматизираното техническо средство се позиционира върху участък от пътя. Същите установяват нарушенията по аналогичен със стационарните средства способ. Всички автоматизирани технически средства - преносими и стационарни, са преминали метрологична проверка съгласно Закона за измерванията и Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, в това число и софтуера за обработка на доказателствения материал и са въведени в експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на всяко техническо средство, сертифициращият орган - Български институт по метрология, осъществява проверка и на софтуерната програма, генерираща снимковия материал, което следва да е отразено и в сертификата и първоначалната метрологична проверка. Принципът на действие, както на стационарните, така и на мобилните/преносими системи е един и същ: измерване на скоростта от сертифициран измерител и задействане на камера, визуализираща измерването, респективно превозното средство, чиято скорост е измерена от скоростомера. Обработката и издаването на електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана информационна система.

В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал.8 от ЗДвП , АНО е изпратил на съда цялата преписка с информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на скоростта с автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21 ЗДвП, посоката на движение на автомобилите, които се заснемат, вида на автоматизираното техническо средство /преносима система за контрол на скоростта/ и данни за извършена периодична метрологична 5 проверка, обективирана в представения протокол от проверка №3-СИСИС/12.02.2021 г., издаден от БИМ. Писмени доказателства относно всички тези обстоятелства се съдържат в кориците на делото, като е приложен и съответният протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта – л.19 от делото. Видно от протокола, приложен на л.15 по делото, системата за видеонаблюдение е преминала последваща метрологична проверка, установяваща както съответствие с метрологичните характеристики и изисквания, така и годност за експлоатация до 12.02.2022г.

В случая нарушението е установено от преносима система за видеоконтрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера тип CORDON M2 с № MD1192, надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо, съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение. С оглед на това се приема, че нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, поради което за същото законосъобразно е санкциониран с електронен фиш отговорното лице по чл.188, ал.1, пр.2 ЗДвП, посочен с декларация по чл.189, ал.5 ЗДвП.