Решение № 78 от 16.08.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. ВТ, 16.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВТ в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любка Милкова при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Любка Милкова Търговско дело №

20204100900176 по описа за 2020 година

Предявени по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване иск с правно основание чл.430 ал.1 ТЗ вр. чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за главница по договор за банков кредит и искове по чл.79 ал.1 пр.1 вр. чл.92 ал.1 от ЗЗД за лихва за просрочена главница и за наказателна лихва при просрочие, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в съда – 18.11.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът „УБ“ АД гр.С., чрез пълномощника си адв.И. И., излага твърдения в ИМ, че в качеството си на кредитор по силата на сключен на 06.07.2011г. с ответника Д. Ю. А. – като кредитополучател и ВХШ – като солидарен длъжник, Договор за банков кредит №139/06.07.2011г. е предоставил на ответника - кредитополучател банков ипотечен кредит в размер на общо 45 000 евро за покупка на недвижим имот, вземанията по който са обезпечени с учредена договорна ипотека. Твърди, че кредитът е усвоен от кредитополучателя на 07.07.2011г., като ответницата – кредитополучател, при солидарната отговорност на солидарния длъжник, се е задължила да издължи /погаси/ отпуснатия кредит на месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план към договора за кредит, с падеж на последната вноска – 20.06.2036г. Сочи, че ответника – кредитополучател е обслужвала кредита нередовно, като са извършвани вноски не на падежа и не в необходимия размер, изпаднала е в забава на плащането на дължимите вноски по договора за кредит, като до 03.01.2019г. не е заплатила дължимите, както следва: 10 вноски по текущо дължимата главница в общ размер на 871,06 евро и 11 вноски по лихва върху редовна главница /договорна лихва/ в общ размер на 2 449,65 евро. Твърди, че с оглед допуснатата от кредитополучателя забава и на основание чл.17 от процесния договор за банков кредит 1

№139/06.07.2011г. целият кредит е обявен за предсрочно изискуем, считано от 03.01.2019г., като уведомлението на Банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е връчено на ответника, чрез пълномощник С. И. Й., на 13.02.2019г. и повторно връчено по реда на чл.47 ГПК на 30.05.2019г. Твърди, че след обявяване на кредита за предсрочно изискуем, ответницата е извършила частично погасяване на задълженията си по договора за кредит, като към 15.11.2019г. е останала неиздължена сума в общ размер на 41 467,76 евро, от които 38 947,30 евро – главница и 2 520,46 евро – дължими лихви по договора за кредит. Сочи, че по заявление на Банката – ищец по чл.417 ГПК е образувано Ч. гр.д.№3476/2019г. по описа на ВТРС, по което против ответницата – длъжник са издадени заповед по чл.417 ГПК и ИЛ за исковите суми от 38947,30 евро – главница и 2520,46 евро – лихви за забава за периода от 03.01.2019г. до 14.11.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 18-.11.2019г. до окончателното изплащане на вземането, която заповед по чл.417 ГПК е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 ГПК, което обуславя и предявяване на настоящите искове по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 ГПК. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да приеме за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата в общ размер от 41 467,76 евро, от които: 38 947,30 евро – главница по Договор за банков кредит №139/06.07.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.11.2019г. – датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК в съда до окончателното изплащане, и 2 520,46 евро – лихви за забава, дължими за периода от 03.01.2019г. до 14.11.2019г., от които лихва за просрочена главница в размер на 1 633,33 евро, претендирана на основание чл.11.1.2 от договора за кредит, начислена само върху просрочени суми по главницата, и наказателна лихва при просрочие в размер на 887,13 евро, претендирана на основание чл.11.1.3 от договора за кредит, начислена само върху просрочени суми по главницата, като в главницата, върху която са начислени претендираните лихви за забава, не са включени редовни и/или просрочени лихви.

В срока по чл.367 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника Д. Ю. А., чрез пълномощника й адв.И. от ВТАК, с който моли предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло, като недоказани, алтернативно – като предявени преди настъпване на предсрочната изискуемост. Алтернативно моли искът за главница да бъде отхвърлен за сумата от 25 000 евро, както и да бъдат отхвърлени и исковете по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за лихва за просрочена главница и наказателна лихва при просрочие. Възразява срещу размера на задължението, т. к. е погасено, чрез плащане. Релевира правопогасяващо възражение, че на 03.06.2019г. е внесла по процесния Договор за банков кредит №139/06.07.2011г. сумата 25 000 евро, с цел погасяване на експозицията по този кредит, с твърдения, че ищецът се е съгласил така направеното плащане да бъде отнесено към процесния кредит и е приел плащане по този кредит, като въпреки разпоредбата на чл.76 ал.1 пр.1 от ЗЗД и изричното посочване от длъжника кое свое задължение погасява, видно от размера на претенцията, ищецът не е отразил в счетоводството си постъпилото плащане и неоснователно претендира, вече към 15.11.2019г. същата сума по главницата. Оспорва ищцовото твърдение за настъпила предсрочна изискуемост на кредита, с довод, че са заплащани редовно 2 месечните вноски. Твърди, че ако има пропуснато плащане, то е резултат от неправомерно начислени неустойки, за размера и вида на които ответницата не е уведомена, които са неправомерно начислени, защото са резултат от нищожни клаузи. Релевира възражение за нищожност на основание чл.26 ЗЗД по всички хипотези, алтернативно на основанията, посочени в ЗЗП, на оспорените с писмения отговор клаузи на процесния договор за банков кредит. Релевира възражение за нищожност: на клаузата по т.4.3 от договора относно определяне на лихвения процент при просрочие, като нищожна по смисъла на чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД /поради липса на съгласие/ и чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД /като противоречаща на закона/; на клаузата по т.5.2. от договора относно начисляване за сметка на кредитополучателя на такси за обслужване на кредита по смисъла на чл.26 ал.2 пр.4 от ЗЗД /липса на основание/; на клаузата по т.5.3 от договора относно комисионна за управление на договора, събирана за всяко тримесечие по смисъла на чл.26 ал.2 пр.4 от ЗЗД /липса на основание/; на клаузата по т.11.1.2. относно олихвяването на задължението при просрочие на главницата по смисъла на чл.26 ал.2 пр.2 от ЗЗД /липса на съгласие/; на клаузата по т.11.3 от договора относно олихвяването на задължението при просрочие по смисъла на чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД /противоречие на закона/ и пр.3 от ЗЗД /накърнява добрите нрави/.; на клаузата по т.12.6 от договора, допускаща начисляване на лихва върху лихва и като такава нищожна по смисъла на чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД. В срока за писмен отговор ответницата релевира евентуално възражение за прихващане на изискуемите й задължения, предмет на предявените искове, с недължимо платеното по договора, уточнено с молба вх.№1140/18.02.2021г., съобразно която прави възражение за прихващане на сумата от 675 евро, платена такса за поддръжка и обслужване на кредита по т.5.2. от договора за банков кредит, с претендираната главница по кредита от 38 947,30 евро, съответно релевира възражение за прихващане на сумата от 859,62 евро, платена комисионна за управление на кредита по т.5.3. от договора за банков кредит, с претендираната главница по кредита от 38 947,30 евро.

В срока по чл.372 ал.1 от ГПК е подадена допълнителна ИМ от ищеца, чрез пълномощника му адв.И. И., с която заявява, че по изложените от ответницата с писмения отговор на ИМ и уточняващата го молба правни аргументи и доводи по същество срещу предявените искове ще вземе становище в хода на устните състезания. Не прави пояснение или допълване по отношение на първоначалната ИМ.

В срока по чл.373 ал.1 от ГПК не е постъпил от ответницата допълнителен отговор на допълнителната ИМ.

В СЗ ищецът, чрез пълномощника си адв.И. И. – АК – СЗ, поддържа предявените искове. Счита същите за основателни в размерите, установени в отговора по задача №8 от първоначалното писмено заключение на ВЛ по СИЕ. В условията на евентуалност, при уважаване на възраженията за нищожност, респ. неравноправност на клаузата по чл.4.3 от договора за кредит, счита, че искът е основателен до размера, посочен при отговора на задача №6 по последното допълнително заключение на СИЕ, т.е. за главница в размер на 15 419,01 евро, намалена с 2432,54 евро или 12 986,47 евро. Претендира разноски, съразмерно с уважената част от исковете. Подробни съображения по съществото на спора 3 развива в представена в срок писмена защита.

В СЗ ответницата, чрез пълномощника си адв.Ал. П. – ВТАК, моли установителният иск за главница да бъде уважен в размер на 12 986,47 евро. С представена в срок писмена защита счита искът за главница за частично основателен. Сочи, че след приспадане сумата от 3694,35 евро неоснователно начислени наказателни лихви върху редовна главница и сумата от 25 000 евро, то от първоначалната главница от 38 947,30 евро за плащане остава сумата от 10 252,95 евро, като разликата между посочената от ВЛ по последната допълнителна СИЕ сума и настоящата се получава, т.к. ВЛ по СИЕ не е приспаднало от наказателните лихви от дата на обявяване на предсрочната изискуемост до дата на ИМ, които са в размер на 2520 евро. Сочи, че от така получената сума следва да се приспадне и платената сума в размер на 1245,93 евро събрана от ответницата такса за управление на кредита на основание т.5.3 от договора. Моли установителният иск за главница да бъде отхвърлен за горницата над 9007,02 евро, респ. искът за лихви за забава и искът за наказателна лихва за просрочие да бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни.

Съдът, след като съобрази становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните по делото на 06.07.2011г. е сключен Договор за банков кредит №139/06.07.2011г., по силата на който Банката – ищец е предоставила на ответницата – кредитополучател Д. Ю. А., и по който ВХШ е солидарен длъжник, ипотечен кредит в размер на 45 000 евро с цел – покупка на недвижим имот, при уговорен в т.4.1.а Годишен лихвен процент от 9,1% върху редовна главница за кредитите, изплащани чрез анюитетни вноски, формиран от БЛП от 1,537% и надбавка върху него за редовен дълг от 7,563%, при лихвен план от 06.07.2011г. до 20.06.2036г. В т.4.2 от процесния договор за банков кредит е уговорена дължимост на ГЛП върху просрочена главница от 11,1%, формиран от БЛП от 1,537% и надбавка към него за просрочена главница от 9,563%. В т.4.3. от сключения между страните Договор за банков кредит №139/06.07.2011г. е предвидено заплащане на ГЛП в размер на 5% върху текущия дълг /редовна плюс просрочена главница/ при просрочие на главница и/или лихва и главница, който ГЛП от 5% се начислява едновременно и независимо от лихвите за редовна и за просрочена главница по т.4.1а или т.4.1б и т.4.2 за срока на просрочието.

В т.5.2 от Договор за банков кредит №139/06.07.2011г. е предвидена дължимост на такса за поддръжка и обслужване на кредита от 1,50% - 675 евро, респ. в т.5.3 от договора е предвидена комисионна за управление за всяка следваща година или част от нея в размер 0,11% на всяко тримесечие. Съгласно т.7 от процесния договор, крайният срок на погасяване на кредита по т.12.1, съгласно двустранно подписан погасителен план по т.12.2 е с дата на първи падеж – 20.07.2011г. и дата на краен падеж – 20.06.2036г., като погасяването е с анюитетни вноски. Видно от т.8 от процесния договор за банков кредит, вземанията на Банката – ищец по договора за кредит са обезпечени с първа по ред договорна ипотека върху недвижим имот.