Решение № 5339 от 26.05.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5339 гр. София, 26.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: А.Е.Х. при участието на секретаря С.С.Ц. като разгледа докладваното от А.Е.Х. Гражданско дело № 20211110126890 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по подадена от АЛБ. СТ. Й. искова молба и уточнителни такива (л.20 и л.27), срещу /фирма/, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 215 КТ за заплащане на следните суми: сумата от 1040.00 лева, представляваща сбор от неплатени трудови възнаграждения за периода от 22.01.2021 г. – 12.03.2021 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането и сумата от 3105.00 евро, представляваща сбор от неизплатени командировъчни пари за международна командировка, от които два дни – командировка в страната (двудневен курс Белово-Плевен) за периода от 22.01.2021 г. до 12.03.2021 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането.

С определение № 7306/27.10.2021г. /влязло в сила на 11.11.2021г/, производството е прекратено в частта за сумата от 3000,00лв. – неимуществени вреди, на основание чл.232 ГПК, поради оттегляне на иска.

Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че страните се намират в трудово правоотношение по силата на трудов договор от 21.01.2021 г., въз основа на който е назначен на длъжност „шофьор“ за превоз на товари на минимална работна заплата в условия на постоянно пътуване в и извън страната. Сочи, че за периода от 22.01.2021 г. – 12.03.2021 г. е бил в командировка с цел извършване на международен превоз на товари в различни райони на европейския континент и България, като в тази връзка поддържа, че съгласно Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина на шофьорите, извършващи международни превози на пътници се изплащат дневни пари 30 евро и квартирни по 105 евро на ден, или по общо 135 евро на ден. Излага твърдения, че такива суми не са му изплатени за 23 работни дни в чужбина и 2 дни в България. Поддържа и че за същия период не му е изплатено трудово възнаграждение в общ размер на 1040,00 лева. С молба от 13.07.2021 г. прави уточнение, че трудовите правоотношения между страните произтичат от трудов договор № 013/21.01.2021 г., че същите не са прекратени, както и че претенцията му за заплащане на трудови възнаграждения обхваща периода от 22.01.2021 г. до 12.03.2021 г. С втора уточнителна молба от 31.08.2021 г. сочи, че 1 претендира обезщетение по чл. 215 КТ за сумата в общ размер от 3105,00 евро, както и че два дни от процесния период ( 22.01.2021 г. - 12.03.2021 г. ) е бил в командировка в страната, като се касаело за двудневен курс Белово-Плевен, за което твърди, че има пътни листове, но не може да посочи точните дни с оглед изминалото време. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ответното дружество.

Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание 128, т. 2 КТ и 215 КТ.

По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ.

В тежест на ищеца е да докаже по делото, че за процесния период между страните е било налично валидно трудово правоотношение, по силата на което е престирал труд в полза на ответното дружество. На следващо място ищецът следва да установи по делото размера на дължимото му се трудово възнаграждение за периода от 22.01.2021 г. – 12.03.2021 г.

В тежест на ответното дружество е да докаже плащане на претендираното от ищеца трудово възнаграждение.

От представеното на л. 4 по делото копие на Трудов договор № 013/22.01.2021г., се установява, че през исковия период между страните са били налични трудови правоотношения, по силата на които ищецът е престирал труд при ответника на длъжност „Шофьор товарен автомобил – 12 и повече тона.“

От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно -счетоводна експертиза, което съдът кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от лице, притежаващо нужния опит и професионална квалификация, се установи размера на дължимото се на ищеца трудово възнаграждение за исковия период 22.01.2021г. – 12.03.2021г., като според експерта същото е в размер на 1146.36лв.

От страна на ответника не се доказа плащане на претендираното от ищеца трудово възнаграждение, поради което съдът намира, че исковата претенция с правно основание чл. 128, т. 2 КТ се явява основателна и същата следва да бъде уважена за предявения размер от 1040.00лв. за периода 22.01.2021г. – 12.03.2021г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането.

По иска с правно основание чл. 215 КТ.

В тежест на ищеца е да докаже наличието на трудово правоотношение между страните в процесния период, изпълнение на задълженията си в процесния период за полагане на труд при ответника - командироване от компетентен орган за изпълнение на неговите трудови задължения за процесните командировки и извършването им, от които 23 дни в чужбина на територията на ЕС и 2 дни на територията на страната и размера на дължимите командировъчни пари.

При установяване на горното в тежест на ответника е да установи в процеса погасяването на дълга.

С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е указал на ищеца, на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за твърдението си, че през исковия период е бил командирован да изпълнява трудовите си задължения в чужбина, на територията на страни членки на ЕС, както и на територията на страната.

Въпреки така дадените указания, от страна на ищеца не бяха ангажирани каквито и да било доказателства за командироването му, като извод в тази насока не 2 може да бъде направен и от заключението на вещото лице по изготвената съдебносчетоводна експретиза, доколкото експертът е посочил, че не може да отговори на поставената задача, доколкото не разполага с документи, на база на които да даде отговор на въпроса за какъв срок, къде и с право на какви командировъчни пари е бил командирован ищецът.

С оглед изложеното доколкото от страна на ищеца остана недоказан един от кумулативно изискуемите се елементи от фактически състав на чл. 215 КТ, а именно, че през исковия период е бил командирован, съдът намира че претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

По разноските:

Предявени са искови претенции в общ размер на 7112.85лв., от които 1040.00лв.

– неизплатено трудово възнаграждение и 3105.00 евро / в лева съгласно курса на БНБ от 1.95583лв. за едно евро – 6072.85лв./. Уважената част е 1040.00лв., респективно отхвърлената е 6072.85лв.

Ищецът е сторил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200.00лв., видно от приложения на л. 13 договор за правна защита и съдействие, като в същия е отразено, че сумата е платена в брой, респективно по аргумент от т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2013г. в тази част договорът има характер на разписка, доказваща плащане на уговореното възнаграждение.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца разноски с оглед уважената част на претенциите в размер на 29.24лв.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да заплати по сметката на Софийски районен съд сумата от 300.00лв. – от които 50.00лв. - държавна такса по уважения иск и 250.00лв. - възнаграждение за вещо лице, изплатено от бюджета на съда, доколкото заключението е релевантно за уважената искова претенция.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:

/фирма/, да заплати на АЛБ. СТ. Й., ЕГН **********, на основание чл. 128, т. 2 КТ, сумата от 1040.00лв. – неизплатено трудово възнаграждение за периода 22.01.2021г. – 12.03.2021г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба 14.05.2021г. до окончателно изплащане на вземането.

ОТХВЪРЛЯ предявения от АЛБ. СТ. Й. , ЕГН **********, против /фирма/, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: /фирма/, иск с правно основание чл. 215 КТ за заплащане на сумата от 3105.00 евро / в лева съгласно курса на БНБ от 1.95583лв. за едно евро – 6072.85лв./, представляваща сбор от неизплатени командировъчни пари за международна командировка, от които два дни – командировка в страната (двудневен курс Белово-Плевен) за периода от 22.01.2021 г. до 12.03.2021 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба - 14.05.2021г. до окончателно изплащане на вземането, като неоснователен.

ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на АЛБ. СТ. Й. , ЕГН **********, сумата от 29.24лв. – разноски с оглед уважената част на претенциите.

ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК **********, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати в полза на Софийски районен съд сумата от 300.00лв. – от които 50.00лв. държавна такса и 250.00лв. - възнаграждение за вещо лице, изплатено от бюджета на съда.

3

ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта, с която е уважен искът по чл. 128, т. 2 КТ.

Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4