Решение № 1526 от 31.10.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1526 гр. В., 30.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 13 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Сияна Генадиева при участието на секретаря Владислав П. Великов като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно наказателно дело № 20233110202807 по описа за 2023 година Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от „Малвес" ЕООД- гр.В. срещу Наказателно постановление № 03-2200682/27.07.2022г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда"-В., с което на дружеството било наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2000 лева, на основание чл.79, ал.4, вр. чл.78, ал.1 от ЗТМТМ.

В жалбата се излагат доводи, че наказателното постановление е незаконосъобразно, необосновано и издадено в нарушение на процесуалните правила. Сочи се, че наказващият орган не е изпълнил задълженията си да провери обосноваността и законосъобразността на акта, както и да събере допълнителни доказателства за извършването на нарушението; актът е съставен от лице без нужната компетентност; не са посочени датата и мястото на извършването на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават; описаното в НП административно нарушение не е надлежно индивидуализирано. Оспорва изложената в НП фактическа обстановка, както и извършването на вмененото му нарушение. Сочат се и доводи за маловажност на случая. При условията 1 на евентуалност се моли наказателното постановление да бъде изменено, като административното наказание бъде наложено по реда на чл.415в от КТ.

В съдебно заседание въззивното дружество, се представлява от адв.Н.С. от ВАК, който поддържа жалбата по изложените в нея основания.

Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение.

Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Служители на ДИТ В. свид.Б. и П. на 31.05.2022г. извършили проверка в обект на въз.дружество за спазване на нормативните изисквания от страна на дружеството.

Възизвното дружеството стопанисвало търговски обект - ресторант „Сладория", находящ се на адрес: гр.В., ул."С.К." №16. В хода на проверката било установено, че с трудов договор №188/11.05.2022г. лицето О.М. била назначена на длъжност „сервитьор" с място на работа-посоченият ресторант.

Трудовият договор бил сключен със срок до 11.02.2023г., със срок на изпитване 6 месеца в полза на работодателя, като М. започнала да полага труд на 12.05.2022г. Работник ът М. била гражданин на У. като по отношение нея била издадена Регистрационна карта на чужденец с предоставена временна закрила № 825058402. Въззивното дружество не подало уведомление до ТП на ИА „ГИТ" за сключения трудов договор в законоустановения 7- дневен срок от датата на която лицето започнало работа.

Проверяващите направили справка в регистрите на Дирекцията и установили, че въззивното дружество не е уведомило ТП на ИА „ГИТ" за започването на работа на М.. Във връзка с тези констатации на 01.07.2022г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на санкционираното лице за това, че на 20.05.2022г., не е уведомило съответното поделение на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда" в законоустановения 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на лицето О.М., гражданин на У.. Актът бил съставен в присъствието на управителя на дружеството, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 27.07.2022г. било издадено и 2 атакуваното наказателно постановление, с което на въззивното дружество било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000,00 лева за извършено нарушение на чл.10, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.

Изложената фактическа обстановка, която по начало не е спорна между страните, съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства- от разпита на свидетеля Р. Б., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на св.Б. следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. По делото не е установено наличието на данни за предубеденост или заинтересованост на свидетелката, поради което твърденията й следва да бъдат приети за обективни и правдиви. Показанията на проверяващата се подкрепят и от приложените писмени доказателства и конкретно- от приобщените по АНП копия от трудов договор, Протокол за извършена проверка, присъствена форма за м.май 2022 год. и др., които позволяват изясняването на фактическата обстановка по несъмнен начин.

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Дружеството-жалбоподател стопанисвало обект - ресторант „Сладория", находящ се на адрес: гр.В., където с трудов договор №188/11.05.2022г. лицето О.М. гражданин на У. била назначена на длъжност „сервитьор" с място на работа-посоченият ресторант. Въззивното дружество обаче не подало уведомление до ТП на ИА „ГИТ" за сключения трудов договор в законоустановения 7- дневен срок от датата , на която лицето започнало работа.

В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

Жалбата е подадена от надлежна страна, в преклузивния 14-дневен срок п о чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд - по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.

При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното 3 наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, на основание Заповед № 3-0157/16.02.2012г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда".

Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере неизпълнение на какво административно задължение му е вменено и да организира адекватно защитата си. Надлежно са посочени всички съставомерни признаци на нарушението, датата и мястото на извършването му, като са описани и съответните доказателства -трудов договор и присъствена форма за м.май 2022г. Поради това съдът не намира основания да се съгласи с изложените в жалбата доводи за наличие на съществени нарушения на процесуалните правила.

Неоснователни са възраженията за липса на съответна компетентност на лицето, съставило акта. Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗТМТМ нарушенията по този закон се установяват с актове, съставени от държавните контролни органи. Нормата на чл. 67, ал. 1 от ЗТМТМ възлага на министъра на труда и социалната политика да упражнява цялостен контрол по спазването на закона, а втората алинея на цитираната норма предвижда специализираната контролна дейност д а се осъществява от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда". Съгласно чл. 6, ал. 2, т. 21 от Устройствения правилник (УП) на ИА „Главна инспекция по труда" (действал към момента на съставяне н а акта и издаване на НП), изпълнителният директор ръководи Агенцията като издава НП по актове, съставени от служители на Агенцията, в случаите, определени от закона. Според чл. 6, ал. 5 от УП, изпълнителният директор може да предоставя на директорите на дирекции или на служители на Агенцията, определени за ръководители на проекти, отделни свои правомощия в съответствие с нормативните актове.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от УП при и по повод изпълнение на служебните си задължения инспекторът е контролен орган и има правомощия, установени 4 в Кодекса на труда, в Закона за здравословни и безопасни условия на труд, в Закона за насърчаване на заетостта, в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, в Закона за държавния служител и в други нормативни актове, които възлагат контрол на Агенцията. Втората алинея на посочената норма изрично посочва, че правомощия на инспектор имат ръководителите на административни звена в специализираната администрация, служителите, назначени на длъжност инспектор, юрисконсултите, както и други служители на Агенцията, назначени на експертни длъжности, които са изрично упълномощени от изпълнителния директор. Нормата на чл.21, ал.4, т.3 от УП предоставя право на инспектора, при установяване на нарушение на законодателството , да съставя акт за установяване на административно нарушение и д а образува административнонаказателно производство. По делото е представена и длъжностна характеристика съгласно която свид.Б. има правата да извършва проверки по спазване на трудовото законодателство и да издава актове при констатирани нарушения на територията на В..

Следователно свидетелката Б., на длъжност старши юрисконсулт в Дирекция „Инспекция по труда"-В., е разполагала с правомощия на инспектор по силата на чл.21, ал.2 от УП, а съответно-и с нужната компетентност за съставяне на АУАН.

По приложението на материалния закон съдът установи следното:

Според разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗТМТМ в 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на гражданина на трета държава работодателят уведомява писмено за това Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда".

Понятието „работодател" е дефинирано в § 1, т. 1 от КТ , според който това качество притежава всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. От приложения трудов договор е видно, че М. е била ангажирана по трудово правоотношение от санкционираното дружество за изпълнение на определени трудови функции и че то е лицето, в чиято полза е престиран труд. При това положение правилно е счетено, че „Малвес" ЕООД има качеството работодател по отношение лицето О.М.. Като гражданин на У. същата се явява „гражданин на трета държава" по смисъла на § 1, т.4 от ДР на ЗТМТМ, а именно-лице, което не е гражданин на Република България и не 5 е гражданин на държава - членка на Европейския съюз, или на държава страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство , или на Конфедерация Швейцария. Следователно по силата на чл.10, ал.1 от ЗТМТМ въззивното дружество е било задължено в 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на М. писмено да уведоми за това за това Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда", Дирекция „Инспекция по труда"-В.. От приложените копия от присъствена форма за м.май 2022 год. и Трудов договор се установява, че М. е започнала да полага труд за дружеството на 12.05.2022г. Дружеството обаче не е уведомило ТП на ИА „ГИТ" за това обстоятелство в законоустановения срок, а именно- до 19.05.2022г. Нарушенията, изразяващи се в бездействие се считат за извършени на следващия ден след изтичането на срока, в който са можели да бъдат законосъобразно осъществени и следователно на 20.05.2022г., като не е подало необходимото уведомление, дружеството е извършило нарушение по чл.10, ал.1 от ЗТМТМ, за което правилно и законосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно постановление.

Жалбоподателят оспорва задължението си по чл.10, ал.1 от ЗТМТМ, като счита, че при предоставен режим на временна закрила се прилага българското трудово и осигурително законодателство, но не и ЗТМТМ. Липсват основания това становище да бъде споделено. Действително, като лице, на което е предоставена временна закрила на територията на РБ, О.М. има право на достъп до пазара на труда, без да се изисква разрешение. Изискването за подаване на уведомление обаче не е свързано с установения за граждани на трети държави разрешителен режим. С разпоредбата на чл. 3 от Директива 2009/52 ЕО е предвидена забрана за незаконно наемане на работа - на незаконно пребиваващи граждани на трета държава, като в тази връзка с разпоредбата на чл. 4, § 1, т. в) от Директивата е предвидено задължение за държавите членки да задължават работодателите да уведомяват компетентните органи, определени от държавите членки, за началото на наемането на работа на граждани на трета държава в срок, определен от всяка държава членка. РБ не се е възползвала от възможността да използва друга схема на уведомяване, като именно в изпълнение на задължението по чл. 4, § 1, т. „в" е приета разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ , а специализираният контрол за спазване на тези изисквания е предоставен на органите на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда".