Решение № 365 от 18.10.2024, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 365 гр. гр.Несебър, 18.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария М. Берберова Георгиева при участието на секретаря Мая Р. Деянова като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева Гражданско дело № 20242150100417 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по повод исковата молба на Е.

К. Е. с ЕГН **********, подадена чрез процесуалния му представител - адв. Д.

П. от АК-София, със съдебен адрес: гр.******** против етажните собственици на самостоятелни обекти в сгради на адрес: гр. ******** „******“, к-с „*********“, представлявани от управителите на етажните собствености И. С. С., Р. К. П., М. М. Д., М. С. И., Х. С. Ш., П. С. М., С. Д. С. и Е. Х..

В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на самостоятелен обект в етажна собственост в сграда с идентификатор ********, находяща се в гр. ******** „******“, к-с „*********“, къща 1. Сочи, че на 16.03.2024г. в гр.

София, в Мол Парадайс, кафе „********“, било проведено съвместно общо събрание на етажните собствености на сгради с идентификатори ********, ********, ***********, **********, ********* и ********. Изтъква, че всички решения, приети на процесното общо събрание са незаконосъобразни поради нарушена процедура и противоречие с материалния закон. Акцентира, че процесното съвместно общо събрание било свикано и проведено в нарушение на императивните правила на чл. 18 от ЗУЕС. Твърди, че не е били залепени покана по реда на чл. 13 от ЗУЕС и съобщение за изготвен протокол по реда на чл. 16 от ЗУЕС. Ищецът обръща внимание, че следвало да бъде уведомяван по реда на чл.13, ал. 2 от ЗУЕС. В протокола било записано, че поканата за общото събрание била обявена във Вайбър групата на домоуправителите на 08.03.2024г. в 10:00 часа, за което бил съставен протокол.

Поканата лишавала собствениците на самостоятелни обекти от активно и пасивно избирателно право по отношение на представителството на тяхната 1 етажна собственост на събранието. Липсата на достъп до поканата преграждала възможността на етажните собственици и на ищеца да се информират за дневния ред на събранието. Мястото на провеждане на събранието било грубо нарушение на изискванията за провеждане на общо събрание. Начина на провеждане на общото събрание противоречал на чл. 18, ал. 1 от ЗУЕС - не били представени доказателства, изходящи от всяка етажна собственост за излъчване на представители, които да участват на съвместното общо събрание на етажните собствености. Твърди се, че общото събрание било проведено изцяло в нарушение на императивните правила на ЗУЕС, доколкото в протокола липсвали задължителните реквизити съгласно чл. 18, ал. 6 от ЗУЕС. В протокола не били отбелязани процентите идеални части и начина, по който са гласували лицата. Навежда се нарушение на чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС. Цитира се съдебна практика. Сочи се, че е била опорочена процедурата по избор на протоколчик. Предложението за избор на протоколчик било направено от лице, нямащо качеството на председателстващ на общото събрание. Не ставало ясно в какво качество лицето, което водило протокола, присъства на събранието. Оспорва се твърдението, че са били представени 100 % по общи площи на всички излъчени представители от отделните етажни собствености. Копие от протокола не било изпратено на ищеца в срока по чл.

16, ал. 7 от ЗУЕС, което препятствало възможността да се запознае с взетите решения и да ги оспори в предвидения ред. Сочи се, че ищецът се запознал с протокола посредством група във Вайбър. Изтъква се, че било нарушено и изискването на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС копие от протокола, заверен с надпис „Вярно с оригинала“ и приложенията към него да се предоставят на собствениците, ползвателите и обитателите. На следващо място ищецът изтъква доводи, че решението по т. 2 било непълно и в противоречие с материалния закон. Счита, че решението съобразно което разходите на общите части за ползване да се разпределят съгласно процента на общите площи на отделни етажни собствености от общата застроена площ на комплекса по приложена в протокола таблица, не отговаряло на изискванията на ЗУЕС за разпределяне на този вид разходи. Ищецът обжалвал решенията по т. 1, т. 2 и т. 3 от дневния ред.

Предвид гореизложеното се моли от съда да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразни всички решения, взети на проведеното на 16.03.2024г. съвместно общо събрание на етажните собствености в комплекс „*********“, гр.******** „******“. Представя писмени доказателства.

Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответните страни, с който на първо място се прави изложение на фактическата обстановка. Сочи се, че комплексът бил построен през 2005г. за сезонно ползване. С решение на събранията на учредените през 2023г. седем етажни собствености се решило лицата, поддържали комплекса от предходните години да останат да извършат тази дейност. Навежда се, че тези лица били принудени да се откажат от поддръжката за 2024г. следствие грубо отношение 2 към тях в общата Вайбър група на комплекса, поради което било наложително провеждането на процесното съвместно общо събрание. Акцентира се, че комплексът се ползвал сезонно и това не били основни жилища на собствениците, като в периода от 01.10 до 01.04 комплексът не е бил населен.

Изтъква се, че такъв тип жилища не били третирани в ЗУЕС. Наред с горното се излага, че покана не била разлепена на вратите на етажните собствености, защото по това време на годината комплекса бил празен, с оглед на което поканата била пусната във Вайбър групата на управителите. Обръща се внимание, че известяването на собствениците от различните етажни собствености било въпрос на желание, отговорност и задължение на всеки управител на етажната собственост, затова ищецът следвало да се обърне към управителя на неговата етажна собственост. Твърди се, че била спазена процедурата по чл. 13, ал. 3 от ЗУЕС. Сочи се, че не било в правомощията на ищеца да предявява иск срещу другите етажни собствености. Релевира се, че не са били вземани решения извън предварително обявения дневен ред по чл.

16, ал. 3 от ЗУЕС. Относно мястото на провеждане на събранието се изтъква, че най-много собственици живеели постоянно в гр. София, поради което събранието било проведено там. Твърди се, че било спазено изискването на чл.

18, ал. 1 от ЗУЕС за еднакъв брой представители от всяка етажна собственост.

Ответните страни се позовават на решение по т. 11 от протокола на проведените на 10.06.2023г. седем общи събрания на етажните собствености.

Сочат, че възражението по чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС е неоснователно, тъй като комплексът е със сезонно ползване. Изтъква се, че начинът на заплащане на разходите бил приет от всичките седем общи събрания на етажните собствености от 10.06.2023г. Общите събрания приели заплащането да бъде процент на идеалните части на всяка етажна собственост от общата застроена площ на комплекса. За етажната собственост на ищеца се приело 22,28 %.

Впоследствие се установило, че имало техническа грешка при изчисляване на процентите, което наложило протоколът да се подпише на всяка страница с „Протокол за явна фактическа грешка /ЯФГ/“. За етажната собственост на ищеца правилно изчисления процент идеални части бил 23,68 %. Сочи се, че във връзка с претенциите на ищеца в дневния ред на съвместното общо събрание от 16.03.2024г. била включена т. 4 от дневния ред. Ищецът присъствал и приел протокола на общото събрание от 10.06.2023г., в който управителят на неговата етажна собственост бил упълномощен за решаване на възникнали въпроси, свързани с общите части на комплекса. Ответните страни излагат, че ако е допуснато несъответствие със ЗУЕС, то било поради факта, че ответниците не били с юридическо образование.

Съдът, като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС.

Ищецът следва да докаже, че е собственик на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост, че е спазен срока за обжалване на 3 взетите решения, както и че са били взети решенията, чиято отмяна се иска. В тежест на ответната страна е да докаже, че при вземане на решенията са спазени правилата за свикване и провеждане на общото събрание, и за вземане на решения от същото, регламентирани в ЗУЕС. Тежестта на доказване е указана на страните с Определение № 554 от 13.06.2024г., постановено по делото.

По делото не се спори, че ищецът е собственик на самостоятелен обект в етажна собственост в сграда с идентификатор ********, находяща се в гр.

******** „******“, к-с „*********“, къща 1. В подкрепа на този извод са изложените в отговора на исковата молба твърдения, както и обясненията на управителят И. С., дадени в проведеното на 01.10.2024г. открито съдебно заседание.

Изводът, който се налага е, че иска за отмяна на решенията, взети на проведеното на 16.03.2024г. съвместно общо събрание на етажните собствености на сгради с идентификатори ********, ********, ***********, **********, ********* и ********, е предявен от легитимна страна.

С оглед вида на настоящата претенция, а именно - конститутивен иск по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, съдът дължи произнасяне само по посочените в исковата молба нарушения, които представляват самостоятелни основания за отмяна на атакуваните актове на общото събрание. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК - Решение № 58 от 25.03.2014г. на ВКС по гр. д. № 5704/2013г., I г. о.

Ищецът излага съображения, че общото събрание не е редовно свикано, като при свикване на същото е била нарушена разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС.

Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС, Общото събрание се свиква чрез покана, подписана от лицата, които свикват общото събрание, която се поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата не покъсно от 7 дни преди датата на събранието, а в неотложни случаи - не покъсно от 24 часа. Датата и часът на поставянето задължително се отбелязват върху поканата от лицата, които свикват общото събрание, за което се съставя протокол. Общото събрание може да бъде насрочено и да се проведе най-рано на осмия ден след датата на поставяне на поканата, а в неотложни случаи - не по-рано от 24 часа след поставянето и.

По делото е не е представена покана за свикване на процесното съвместно общо събрание. Видно от изготвения за събранието протокол, обстоятелство, което се потвърждава и от самите ответници в депозираното от тях писмено становище с вх.№ 6577 от 15.07.2024г., имащо характер на писмен отговор на исковата молба, „Поканата за Общо събрание е обявена във Вайбър групата на домоуправителите на 08.03.2024г. в 10.00 часа, като за обявлението е съставен протокол“. Към протокола е приложен списък на домоуправителите на етажната собственост /л.13/. В писменото си становище, ответниците потвърждават, че покана не е разлепена на вратите на етажните 4 собствености, защото по това време на годината комплекса е празен и няма кой да бъде уведомен.

Във връзка с горното и с оглед разпределянето на доказателствената тежест между страните, доколкото в тежест на ответниците бе възложено да докажат, че при вземане на решенията са спазени правилата за свикване и провеждане на общото събрание, и за вземане на решения от същото, регламентирани в ЗУЕС, то по делото не са представени доказателста от кого изхожда инициативата за свикване на общото събрание. За нея се съди от поканата, тъй като според чл. 13 от ЗУЕС тя трябва да е подписана от лицата, които свикват общото събрание /напр. Решение № 12 от 19.02.2015г. на ВКС по гр. д. № 5368/2014г., I г. о., ГК/.

Изпращане на покана за процесното съвместно общо събрание във Вайбър групата на управителите, налага автоматично извода, че не всички етажни собственици в процесния комплекс са били уведомени за насроченото събрание, сред които е бил и ищеца Е.. Въпреки твърденията на ответниците, че управителите са уведомили събствениците от съответните ЕС и те нямали претенции, доказателства в подкрепа на това по делото не бяха представени. С оглед на това съдът счита, че процедурата по свикване на процесното общо събрание на етажната собственост е извършена незаконосъобразно. Безспорно се установява по делото, че липсва изготвена покана за свикване на съвместното общо събрание, която да е разгласена по надлежния ред и в предвидения от закона срок, съдържаща изрично предвидените реквизити в чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС - подпис и имена на лицата, които свикват събранието.