Определение № 1592 от 15.06.2020, Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1592 15.06.2020 г. Град Бургас

Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав

На петнадесети юни през две хиляди и двадесета година

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА КАМБУРОВА

ЧЛЕНОВЕ:1. ГАЛЯ БЕЛЕВА

2. мл.с. ВАНЯ ВАНЕВА като разгледа докладваното от съдия Белева въззивно гражданско дело №1290 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение №708 от 24.02.2020г. по гр.д.№8940/19г. на РС- Бургас, Главна Дирекция „Национална полиция“ на Министерство на вътрешните работи – с адрес: град София, бул.”Александър Малинов“ №1, е осъдена да заплати на А.Н.М., ЕГН ********** сумата от 1718,86 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд-общо 248,25 часа, за периода от 1.08.2016г. до 30.09.2019г., получени в резултат на преизчисление с коефициент 1.143 на реално положения от ищеца нощен труд /1736 ч./ в дневен, както и сумата от 241,12 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 31.10.2016г. до 21.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.10.2019г. до изплащането на задължението, както и разноски по делото в размер на 350 лв.

ГД „НП“ на МВР е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на БРС сумата от 118,75 лв.- държавна такса и 200 лв.- разноски за експертиза.

Решението е връчено на страните както следва: на ищеца- на 26.02.2020г. чрез адв.Д., а на ГД „НП“ на МВР- на 6.03.2020г.

Против решението е постъпила въззивна жалба вх.№12511/13.03.2020г. по описа на РС-Бургас, подадена от Главна Дирекция „Национална полиция“ на Министерство на вътрешните работи, представлявана от юрисконсулт Розенова. С нея решението е обжалвано изцяло. Изложени са оплаквания, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което се иска да бъде отменено, а вместо него да се постанови друго, с което исковете бъдат отхвърлени.

Неправилно районният съд приел, че след като в отменената наредба №8121з-407/11.08.2014г. е била предвидена норма за преобразуване на часовете положен нощен труд в дневен с коефициент 0,143, то при следващите наредби, уреждащи материята, в които липсва такава норма, е налице празнота. Процесният случай не касаел непълен нормативен акт, поради което липсвала необходимост от преодоляване на празнота в правната уредба на основание чл.46, ал.2 ЗНА чрез приложение по аналогия на нормите на КТ. За служителите в МВР действала наредба №8121з-776/29.07.16г., издадена на основание чл.187, ал.9 във връзка с чл.187а, ал.4 и чл.188, ал.1 от ЗМВР.

Неправилно съдът възприемал като обща уредбата в КТ, респективно в НСОРЗ. Член 9 от последната бил неприложим за държавните служители, чийто правоотношения се уреждали от ЗМВР, защото не били налице две от предпоставките за това-продължителността на нощното работно време да е по-малка от това на дневното и трудовото възнаграждение да е заработено по трудови норми. Предвид спецификата на функционалните задължения на държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР, свързани с противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и защитата на националната сигурност, в случая общият закон бил ЗДСл, а специалния- ЗМВР, които регламентирали една и съща материя. Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация не предвиждала механизъм за превръщане на часовете нощен труд в дневен. Разпоредбата на чл.187, ал.9 от ЗМВР допускала полагане на нощен труд до 8 часа за разлика от чл.140, ал.1 КТ, където нощният труд бил ограничен до 7 часа. Прилагайки механизма по чл.9, ал.1 от НСОРЗ се получавал коефициент единица /1:1/, следователно нямало законово основание за прилагане на различен коефициент. Необосновано районният съд приел, че неприлагането субсидиарно на правилата на КТ поставяло служителите на МВР в по-неблагоприятно положение от другите държавни служители и лицата, работещи по трудово правоотношение. В чл.178, ал.1 ЗМВР законодателят предвидил изчерпателно заплащане на допълнителни възнаграждения само за държавните служители, а наредба №8121з-776/29.07.2016г. определяла реда за отчитане на работното време, което означавало, че специалната уредба дерогира общата, както и че липсвала празнота. Изтъква се, че според чл.46, ал.1 ЗНА разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговарял на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на РБ. Нормите на действаща наредба, които регламентирали отработеното време между 22.00ч. и 6.00ч. били ясни по смисъл, отразявали точно волята на законодателя и нямало необходимост от тълкуването им.

На следващо място са изложени оплаквания, че съдът не е обсъдил задълбочено изложените от въззивника аргументи в отговора на исковата молба и писмената защита, а правните му изводи не били мотивирани съобразно основни принципи на прилагането по аналогия и тълкуване на нормативните актове. Сочи се, че исковете за извънреден труд и обезщетение за забавено плащане са неоснователни, поради което се иска отмяната на решението и отхвърлянето им. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. При условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемия с искане за намаляването му до минималния размер по чл.36 ЗА.

Не са ангажирани доказателства.

В законоустановения срок /изтекъл на 4.06.2020г./ не е подаден отговор на въззивната жалба, макар въззиваемият да е уведомен за тази възможност чрез пълномощника си.

На основание чл.267 от ГПК съдът извърши проверка относно допустимостта на жалбите:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес да го обжалва. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК.

Страните нямат доказателствени искания.

Мотивиран от горните съображения и на основание чл.267 от ГПК, Бургаският окръжен съд

О П

Р Е Д Е Л И :

ВНАСЯ делото за разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено за 13.07.2020г. от 10.40ч., за която дата и час на страните са изпратени призовки.

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад на въззивната жалба, както и останалите въпроси по чл.267 ГПК съобразно обстоятелствената част на настоящото определение.

Препис от определението да се връчи на страните.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.