Решение № 2577 от 10.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2577 гр. София, 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.

ДОНЧЕВА при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА Административно наказателно дело № 20251110206162 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод жалба от „**********“ ЕООД, ЕИК: *******, представлявано от управителя РК, чрез адв. К. П. – САК, срещу Електронен фиш (ЕФ) Серия К № 7745831, с който на оснвоание чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложена „Глоба“ в размер на сумата от 400,00 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Твърди се, че атакуваният ЕФ следва да се отмени, тъй като в противоречие със закона административното наказание „Глоба“ е наложено на юридическото лице, вместо на физическото лице, което е него законен представител. Сочи се, че дружеството-жалбоподател не е годен субект на административнонаказателна отговорност за този вид административни нарушения, които са свързани с управление на МПС, макар то да е собственост на юридическото лице. Жалбоподателят се позовава на чл.

83, ал. 1 от ЗАНН за това, че на юридическите лица се налага като административна санкция единствено наказание „имуществена санкция“, но не и „глоба“. По тези мотиви е направено искане за отмяна на атакувания ЕФ.

Претендира се в полза на страната да се присъдят разноски.

В открито съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от адв. К. П., която поддържа жалбата и направнеото искане.

1

Въззиваемата страна не се предсталвява.

Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

На 11.07.2023 г. в 14:52 часа в гр. София, по бул. „История Славянобългарска“, до номер 4, с посока на движение то ул. „Каменоделска“ към бул. „Рожен“, при ограничение на скоростта 50 км/ч за населено място, лек автомобил, марка ***************, собственост на „**********“ ЕООД, ЕИК: *******, е засечен да се движи със скорост от 81 км/ч., т. е. превишаването на скоростта е с 31 км/ч. Нарушението е установено с техническо средство TFR1-M 567 – одобрена и технически годна мобилна система за видеонаблюдение. За това нарушение е издаден Електронен фиш Серия К № 7745831, с който на дружеството „**********“ ЕООД е наложена „Глоба“ в размер на сумата от 400,00 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, както и Електронен фиш Серия К № 7745831, с който на основание чл.

189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, вр. ал. 1 от ЗДВП, е наложено наказание „Глоба” в размер на 400.00 лева на собственика на когото е регистрирано МПС: РРК – законен представител на „**********“ ЕООД, като е посочен ЕИК на дружеството и ЕГН на законния представител.

Описаната фактическа обстановка е изводима при анализа и съпоставката на следните събрани по делото писмени доказателства:

ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ Серия К № 7745831 /л. 5 и л. 9/; снимков материал /л. 10/; справка относно собственост на автомобил с рег. № ***** /л. 11/; заповед № 8121з-931 от 30.08.2016 г. /л. 12/; протокол от проверка № 1-9-23 /л.

13/; удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 /л. 14/; протокол от 11.07.2023 г. за използване на автоматизирано техническо средство /л. 15/; снимков материал /л. 16/; ежедневна форма на отчет на автопатрул от 11.07.2023 г. /л. 18/; справка нарушения на водач /л. 20-24/; протокол за извършено обучение /л. 25/; разписка за връчване на ЕФ /л. 26/.

Приобщените доказателствени източници съдържат непротиворечива информация, въз основа на която се формира извода за гореописаните факти, с оглед на което и при липсата на спор относно тяхната достоверност, в случая не се налага извършването на обстоен анализ на доказателствата по делото.

При описаната фактическа обстановка, съдът приема, че от 2 правна страна се установява следното:

Жалбата, по повод на която е образувано настоящото производство е процесуално допустима, тъй като е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, подадена е от легитимирано лице и в законоустановения за това срок.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Установява се от доказателствата по делото, че на посочената в атакувания ЕФ дата, време и място, лек автомобил марка ***, с рег. № *****, собственост на „**********“ ЕООД, ЕИК: *******, се е движил със скорост от 81 км/ч., при максимално допустима скорост за населено място от 50 км/ч, съотвтено превишаването на скоростта е с 31 км/ч. Нарушението е установено с техническо средство TFR1-M 567 – мобилна система за видеонаблюдение, която е одобрен тип срдество за измерване на скоростта, вкл. е преминала последваща проверка относно нейната годност и техническа изправност.

Видно от съдържанието на ЕФ е, че се съдържа достатъчно ясно описание на самото нарушение, както и на мястото и времето на извършването му.

Описаната в ЕФ фактическа обстановка кореспонсира напълно с приложените и пробщени писмени доказателства относно време, място и начин на извършване на нарушението. Установява се, че лекият автомобил е собственост на дружеството-жалбоподател, което е със законен представител РРК, ЕГН: **********. Касае се за нарушение, извършено в пътен участък, който се намира в населено място, по отношение на който е действало ограничение на скоростта от 50 км/ч, следващо по силата на закона. С оглед на това и дадената от наказващия орган правна квалификация на нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е правилна и законосъобразна.

Въпреки, че от доказателствата по делото се установява, че описаното в ЕФ нарушение е извършено, съдът приема, че е налице основание за отмяна на обжалвания ЕФ, тъй като при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения.

Установяват се съществени разминавания между връчения ЕФ на дружеството-жалбоподател (л. 5) и приложеният към административната преписка (л. 9). При съпоставка помежду им се установява, че в представения пред съда от наказващия орган ЕФ е посочено изрично, че собственик на МПС е РРК – законен представител на „**********“ ЕООД, като са посочени ЕИК на дружеството и ЕГН на законния представител. В представения от 3 жалбоподателя ЕФ /л. 5/ се установява, че се отнася до същото нарушение и е със същия сериен номер, но с него се санкционира дружеството „**********“ ЕООД, като не фигурират имената на неговия законен представител. При това положение са налице два ЕФ, отнасящи се до едно и също нарушение, с еднакви серийни номера, но различаващи се по субекта, чиято административнонаказателна отоворност е ангажирана. Видно от връчения на дружеството и приобщен в оригинал по делото /л. 5/ ЕФ, е че с него е наложена административна санкция „Глоба“ на юридическото лице и жалбоподател по делото, което е в нарушение на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, съгласно който законов текст, когато нарушението е извършено при управление на МПС, собственост на юридическо лице, предвиденото в ЗДвП наказание се налага на законния представител на юридическото лице, собственик на МПС или на неговия ползвател, но не и на самото ЮЛ. В конкретния случай се констатира нарушение на процесуалните поравила при самото издаване на ЕФ, с който в нарушение на посочения законов текст, административно наказание „Глоба“ е наложено на юридическото лице и дружеството-жалбоподател по делото, т. е. на лице което не е годен субект на административнонаказателна отговорност за този вид нарушения. Само по себе си, съществуването на два санкционни акта (ЕФ), с един и същ сериен номер, за едно и също нарушение, но с различно съдържание относно субекта на административнонаказателна отговорност е в разрез със закона и може да доведе до единствената законосъобразна последица – отмяна на санкционния акт. Ето защо обжалваният понастоящем ЕФ следва да се отмени. При този изход на делото, жалбоподателят има право на разноски и такива следв ада му се присъдят съобразно представените доказателства, а именно в размер на сумата от 400,00 /четиристотин/ лева (л. 36), представляваща направени във връзка с производството по делото разноски за адвокатско възнаграждение, за заплащането на която сума следва да се осъди въззиваемата страна Столична дирекция на вътрешните работи. В полза на въззиваемата страна не се следват разноски и такива не следва да се присъждат.

По тези мотиви,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш (ЕФ) Серия К № 7745831 , с който на 4

„**********“ ЕООД, ЕИК: *******, представлявано от управителя РК, на основание чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложена „Глоба“ в размер на сумата от 400,00 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи ДА ЗАПЛАТИ на „**********“ ЕООД, ЕИК: *******, сумата от 400,00 /четиристотин/ лева, представляваща направени във връзка с производството по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд - София град, в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5