Определение № 419 от 04.12.2023, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 419 гр. С., 01.12.2023 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Яника Т. Бозаджиева

Членове:

Мариета Неделчева

Андон Г. Миталов като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно частно наказателно дело № 20231800600602 по описа за 2023 година Производството е по чл. 243, ал. 7, вр. ал. 4, 5 и 6 НПК.

С. , в качеството му на инстанция по контрол на актовете на прокуратурата по чл.243 НПК е сезиран с жалба против определение на РС С. от 02.10.2023 г., постановено по ЧНД № 150/2023 г., с което е изменено постановление от 24.07.2023 г. на прокурор при РП-К., ТО-С., по пр. пр. № 491/2020 г. по описа на Районна прокуратура К., ТО С., ДП № 5/2021 г. по описа на РУ - С., относно основанието за прекратяване на наказателното производство - от чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 5 НК, в това по чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 НК, като в останалата част същото е потвърдено.

По силата на посоченото постановление е прекратено наказателното производство, образувано и водено против Д. Р. С., с ЕГН: **********, за това, че за периода от 01.05.2019 г. до 28.02.2021 г., в с. Т., ул. „Б.“ № **, общ. С., С. област, след като е осъден с влязло в сила на 29.03.2018 г. съдебно решение № 32/14.03.2018 г. по гр. дело № 848/2017 г. по описа на PC - С., да издържа свой низходящ - да заплаща на малолетния си син Д. Д. С., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител С. Р. Г. от с. Т., общ.

С., ежемесечна издръжка в размер на 140,00 лева, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни вноски – 22 бр. месечни вноски по 140,00 лева или всичко в размер на 3 080,00 лева - престъпление по 1 чл. 183, ал. 1 от НК.

Жалбоподателят С. Г., в качеството си на законен представител на пострадалия Д. Д. С. - негова майка, намира обжалваното определение за незаконосъобразно и необосновано, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, поради което моли за неговата отмяна. Изразява се виждането, че първоинстанционният съд е подходил повърхностно при анализа на доказателствата и не е съобразил били ли са изпълнени указанията в предходното определение на С., за които се твърди, че са останали неизпълнени от прокурора. В тази връзка се изразява критика към изготвената последна по ред комплексна СППЕ поради това, че не съдържа отговор на поставените въпроси, като по същество единствено е преповторила предходната комплексна експертиза, без да съобрази задължителните указания, дадени от съда. Оспорва се и заключението на предходната КСППЕ, която почива на еднократен преглед, но не се основава на научна методика, каквато и да е медицинска документация или продължително наблюдение на лицето. Твърди се, че осъщественият в ЦПЗ преглед следва да е отразен в медицинска документация, която да удостоверява диагнозата, проследяване на състоянието, вид и влияние на терапията, прогнози за лечение и други данни, каквито липсват по делото. Отчитайки тези непълноти, жалбоподателят развива хипотеза за наличие на симулация у освидетелствания, провокирана от наказателното производство, водено срещу него. Сочи се, че макар първоинстанционният съд да е констатирал неизпълнението на дадените с предходните определяния задължителни указания, довели до непълнота в разследването, е пропуснал да установи, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в необоснованост на постановлението. Твърди се, че съдът е игнорирал значими за правилното решаване на делото обстоятелства - че в разпита му като свидетел /л. 59 от ДП/ обвиняемият е бил напълно адекватен, без каквито и да било признаци за ментално заболяване, което е потвърдено и от майка му свид. Е. С.а. Посочва се също, че обвиняемият не е разпитан след преходното връщане на делото. В съответствие с направените оплаквания и аргументи прави искане настоящият въззивен съдебен състав да постанови акт, по силата на който да отмени атакуваното определение и постановление, като даде указания за продължаване на действията по наказателното производство.

Съдът, като разгледа оплакванията, съдържащи се в жалбата, прецени 2 събраните доказателства на досъдебното производство, и осъществи цялостен служебен контрол над обжалваното определение и постановление на базата на приложимите законови разпоредби, намира за установено следното:

Досъдебното производство е водено срещу Д. Р. С., с ЕГН: **********, за това, че за периода от 01.05.2019 г. до 28.02.2021 г., в с. Т., ул. „Б.“ № **, общ. С., С. област, след като е осъден с влязло в сила на 29.03.2018 г. решение № 32/14.03.2018 г. по гр. д. № 848/2017 г. по описа на РС-С., да издържа свой низходящ - да заплаща на малолетния си син Д. Д. С., с ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител С. Р. Г. от с. Т., общ. С., ежемесечна издръжка в размер на 140 лева, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни вноски - 22 бр. месечни вноски по 140 лева или всичко в размер на 3080 лева - престъпление по чл.

183, ал. 1 НК.

С постановление от 24.07.2023 г. наблюдаващият прокурор е констатирал, че след постановеното в предходното производство по чл. 243 НПК определение, са били дадени указания за назначаване на комплексна съдебнопсихиатрична и психологическа експертиза от различни спрямо предходните експертизи вещи лица. Прокурорът е приел въз основа на третата поредна КСППЕ /л. 283-287 от ДП/, че към момента на деянието обвиняемият е бил невменяем, тъй като страдал от параноидна шизофрения /хроничен ход с прогресиращ дефицит/ - заболяване, покриващо критериите за „продължително разстройство на съзнанието“ по см. на чл. 33, ал. 1 НК. С лаконични мотиви на база на това експертно заключение прокурорът е приел, че обвиняемият е действал в състояние на невменяемост, и е прекратил производството на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 5 НПК.

За да потвърди постановлението /като го е изменил единствено относно основанието за прекратяване на наказателното производство/, РС-С. се е съгласил с прокурора, че изготвената последна КСППЕ е изчерпателна, обоснована и се основава на експертен подход. Приел е за установено, че обвиняемият се е намирал в състояние на невменяемост по време на извършване на деянието, което е установено чрез извършен еднократен преглед от страна на вещите лица, без да е необходимо наблюдение на лицето в психиатрично заведение. В отговор на възраженията на жалбоподателя съдът е приел, че липсата на документация за проследяване на динамиката на 3 заболяването не води до невъзможност за констатиране на същото. В подкрепа съдът се е позовал на съобщеното от обв. С. в разпита на 29.03.2021 г. /л. 59 от ДП/, че е ходил на психиатър, изпаднал е в тежка депресия и се е затворил в себе си. Изтъква се, че след раздялата със свидетелката С. Г. обвиняемият е останал без работа, имал е висящи парични задължения, бил е в депресия, което изключва състоянието му да е било адекватно и сочи на наличие на психично заболяване.

Така при анализа на доказателствената съвкупност първоинстанционният съд е достигнал до заключението, че разследването е проведено обективно, всестранно и пълно и не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на постановлението.

Съдът е отбелязал допусната формална грешка в посоченото от прокурора основание за прекратяване на производството. От мотивите на постановлението става ясно, че ръководно-решаващият орган е приел наличието на изначална невменяемост /към периода на извършване на деянието/, а не на последващо изпадане в такова състояние, визирано в разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 5 НПК, което е наложило съдът да измени основанието за прекратяване на производството в такова по чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 НПК - поради липса на годен субект на престъпление, и да потвърди постановлението в останалата част.

Следва да се отбележи, че настоящата констатация по въззивен контрол по реда на чл. 243, ал. 7 НПК е втора по ред, след като с определение от 23.12.2022 г., постановено по ВЧНД № 623/2022 г., въззивен състав на С. е констатирал процесуални пропуски и доказателствена непълнота в постановлението, в каквато насока са били и разсъжденията на първоинстанционния съд при първоначалната проверка по реда на чл. 243 от НПК.

При самостоятелен анализ на материалите по делото настоящата инстанция намира, че към изводите на определението за правилност и обоснованост на експертизата като фактическо основание за прекратяване на производството, следва да се подходи критично. Наред с това, упрек към подхода на прокурора може да се изрази и по отношение на изискуемото съдържание на мотивите в постановлението, доколкото такива липсват поради почти дословното възпроизвеждане на съдържанието на последната 4

КСППЕ.

В прокурорския акт липсва изложение на необходимия анализ с цел проследяване действителната воля на ръководно-решаващия орган, като от мотивите не става ясно защо прокурорът е приел, че заключението на вещите лица е правилно и обосновано. Това нарушение на процесуалните правила е съществено и представлява самостоятелно основание за отмяна на постановлението, пропуснато от първоинстанционния съд, който погрешно е приел, че постановлението е „мотивирано в достатъчна степен“.

Освен това задължителните указания, дадени с отменителното определение са били изпълнени едва частично - пропуск, който не е коментиран от първоинстанционния съд. Вещите лица по последната КСППЕ /л.283-287 от ДП/ са пропуснали да обосноват изрично дали намират за достатъчен по-кратък срок от предложения по-рано от други вещи лица – две седмици - за извършване на клинично изследване и наблюдение на освидетелствания. В разрез с дадените задължителния указания с Определение № 72 от 26.09.2022 г. по ч.н.д. № 166/2022 г., потвърдено от С.

/л. 252 от ДП/ първоинстанционният съд е приел, че заключението е обосновано и е отхвърлил възраженията на жалбоподателя в тази връзка.

Настоящият състав на въззивния съд за пореден път отчита, че продължителността на изследване на състоянието на обвиняемия е от съществено значение за надеждността на експертизата, доколкото без настаняване на лицето в психиатрично заведение вещите лица не биха разполагали с достатъчно време да добият задълбочена представа за личността на обвиняемия, за миналото му и протичането на психичните смущения, засегнали неговата личност. Предвид обстоятелството, че разследването касае един отдалечен в миналото продължителен период, у съда е налице съмнение доколко еднократен преглед, в рамките на деня, ще осигури достатъчно възможности на вещите лица в провеждане на качествено и задълбочено изследване. Поради това въззивният съд намира, че последната изготвена КСППЕ е изначално компрометирана и в това отношение се доверява на първото изготвено експертно заключение /л. 126 от ДП/.

От обстоятелствената част на експертизата е видно, че вещите лица са изготвили заключението си след лично наблюдение на обвиняемия при преглед, извършен на 15.05.2023 г., като в голяма степен са основали своето 5 мнение на снети от самия него и от майка му данни, съпоставени с данните по делото и въз основа на медицинската документация по делото. Изрично е посочено, че липсват писмени доказателства за минали заболявания и относно твърдяната от обвиняемия черепно-мозъчна травма, липсват данни за приемани медикаменти и свидетелства за това, че е лекуван при частен психиатър /л. 285-гръб/. Въз основа на данните, споделени от майката на обвиняемия, се посочва, че обвиняемият се е самоизолирал, ограничил е контактите си, станал е конфликтен, имал идеи, че е следен, че му мислят лошото и подобни. Вещите лица отбелязват, че през 2022 г. по повод искане за стационарна експертна оценка заради неплащане на издръжка, обвиняемият е бил настанен в ЦПЗ-С., където му е поставена диагноза параноидна шизофрения. При тези констатации вещите лица са приели, че у обвиняемия е налице хронично психично разстройство - параноидна шизофрения - хроничен ход с прогресиращ дефицит, като отнасят началото на това разстройство към 2017 г.