Решение № 59 от 16.06.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Плевен, 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ при участието на секретаря НИКОЛАЙ В. ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Търговско дело № 20244400900167 по описа за 2024 година

1.Твърдения от исковата молба :

С исковата молба от К. П. А.,ЕГН: **********, в качеството му на син и наследник по закон на П. А. и с исковата молба от И. П. А.А, ЕГН **********, в качеството и на дъщеря и наследник на починалия П. А.

,подадени чрез Адв. Л. П. Х., Адвокатска колегия гр. Благоевград, със съдебен адрес в гр. София, ул. *** № 2, ет. 10, оф. 3, тел. ***, имейл: *** срещу ЗД „***“ АД,ЕИК: ***,адрес: гр. София, р-н ***, *** №87 са предявени два отделни иска с правно осн. чл. 432, ал.1 от КЗ с Цена на всеки от тях по 150 000 лв. /частично от 200 000 лв./за всеки от двамата ищци.

В о.с.з. на 09.06.2025г. е предприето увеличение на исковите претенции на всеки от двамата ищци от 150 000лв. на 180 000лв./частичен иск от 200 000 лв./

Съдът е съединил двете дела за съвместно разглеждане на осн. чл. 213 от ГПК.

В ИМ се твърди ,че На 02.02.2023 г., 14:36 ч., Л.Ж.В., ЕГН:**********, движейки се с лек автомобил „***“ с рег.№ *** по ул.“***“ в гр.Плевен е реализирал ПТП, блъскайки пешеходеца П. К. А., ЕГН: **********, който е пресичал на разрешено за целта място. Вследствие на настъпилия удар П. А. е получил следните увреждания: разкъсно-контузна рана на главата и дясната челна област и счупване на черепните кости със същата локализация, счупване на долната челюст в дясно, дясната скула, костите на дясната орбита и стената на горночелюстния синус; тежки мозъчни контузии с последващо локално мозъчно размекчение /некроза, загиване, загниване на паренхима на мозъчното вещество, наричано в клиничната практика „мозъчна смърт“/;

1 травматичен вътремозъчен кръвоизлив /интрацеребрален хематом/ в дясната слепоочно-теменна област; тежък мозъчен оток; състояние след неврохирургична операция /трепанация/ на главата; състояние след трахеостомия на шията /медицинска интервенция за осигуряване на изкуствена белодробна вентилация/ и т.нар. „пролежки“ /декубитуси - плитки възпалени рани по кожата/ в областта на тилната част на главата в резултат на продължителното залежаване; счупване на три ребра вдясно /от трето до шесто/; излив на кръв и проникване на въздух в гръдната кухина вдясно /хепопневмоторакс/; тежки контузии на паренхима на десния бял дроб с данни за последващо възпаление /пневмонит, пневмония/; възпалителен излив /плеврит/ в двете гръдни половини, повече вдясно; състояние след торакостомия /хирургична интервенция на гръден кош/; неголям възпалителен излив в коремната кухина; слезка с увеличени размери; дистрофични изменения в паренхима на черния дроб и бъбреците; пролежки /декубитиси плитки възпалени рани по кожата/ в областта на опашната кост и седалището.

Твърди се ,че Вината за настъпилото ПТП е изцяло на водача на л.а.

„***“ Л.Ж.В..

Сочи се също така ,че във връзка с процесното ПТП е било образувано досъдебно производство № 712/2023г. по описа на Районна прокуратура, гр.

Плевен, 3M-23/2023 г. по описа на ОД на МВР-Плевен. Извършени са били съдебно-медицинска и съдебно автотехническа експертизи. Установена е била пряката причинно-следствена връзка между ПТП-то и настъпилата смърт. Категорично е посочено, че вината за ПТП-то е на Лъчезар Веселинов, който е имал техническата възможност да пропусне пешеходеца, но не го е направил и е осъществил произшествието.

Сочи се ,че към момента на подаване на исковата молба Л.Ж.В. е осъден на първа инстанция по НОХД 999/2023 г. на ОС Плевен, като присъдата още не била влязла в сила.

Пояснява се ,че Веднага след удара П. А. е бил по спешност приет в болница.

Два месеца същият се е борил за живота си, подкрепян от своите най-близки хора- съпругата си и двете си деца. Въпреки положените неимоверни усилия от тях за спасяването на живота му, П. умира на 07.04.2023 г. вследствие от множеството травми, които е получил.

Тези два месеца са били най-тежките в живота на ищеца К. А. и на ищцата И. А.а ,като те изключително много страдали, виждайки мъките на баща си.

На П. са били извършени - краниектомия темпоралис декстра, евакуация хематоме, пластика дуре, дренаж. П. е бил в ужасяващо състояние - объркан, трудно контактен с обективно дискоординационен синдром и невъзможна походка.

Ищецът К. А. е трябвало да реорганизира ежедневието си за да може да помогне на майка си и сестра си в грижите им за баща му. Ежедневието му е било погълнато от една цел - да се върне П. към живота, да бъде отново част от тяхното общо семейство, да го озари пак с присъствието, помощта и обичта си. К. е напуснал работата си след като от болницата са го уведомили, че при изписване на баща му, той ще трябва да поеме грижите за него.

2

Твърди се ,че К. е отгледан и възпитан от баща си П. в добродетелите, които той носи със себе си и до ден днешен.Твърди се,че П. е останал част от самата личност на ищеца и ще го носи винаги в себе си. Обичта и грижата, с която го е надарил са незабравими, а сега. когато П. преждевременно е напуснал този свят, за К. не е останала възможността в пълна степен да му се отблагодари за всичко, което е направил за него. Болката от това ще го преследва завинаги.Никога повече той няма да може да го погледне, да го стисне за ръката и да му каже „Благодаря, Тате“. Една младежка безрасъдност, довела до фаталния инцидент, го е лишила от тази възможност. К. се надявал и жадувал да бъде опората за П., така както той беше през целия му живот опора за него. Надявал се силно и през тези агонизиращи два месеца, в които П. се борил за живота си, да го види отново такъв, какъвто винаги го е познавал обичащ, жизнен, съпричастен. Единствено ,обаче видял ужасяващия завършек на един достоен и добър живот.

Преживяното трагично събития и загубата на баща му се отразило изключително негативно на психиката и емоционалното състояние на ищеца.

След смъртта на баща му ,ищецът е изпаднал в депресия, намалил е социалните си контакти, затворил се е в себе си, започнал е да страда от безсъние. Това се е отразило и на трудовата му дейност, като дълъг период след смъртта на баща му, не е можел да започне работа.

По отношение на ищцата И. А.а също така се твърди ,че тези два месеца са били най-тежките в живота на доверителката ми. На П. са били извършени краниектомия темпоралис декстра, евакуация хематоме, пластика дуре, дренаж. П. е бил в ужасяващо състояние - объркан, трудно контактен с обективно дискоординационен синдром и невъзможна походка. Помощта на ищцата през този период е била огромна, ежедневието й е било погълнато от една цел - да се върне П. към живота, да бъде отново част от тяхното общо семейство, да я озари пак с присъствието, помощта и обичта си. Молбите и надеждите й обаче останали напразни. На 07.04.2023 г. П. я напуснал завинаги, оставяйки незаличима рана в битието и душата й.

Твърди се ,че И. е отгледана и възпитана от баща си П. в добродетелите, които тя носи със себе си и до ден днешен И ще ги носи винаги. Той е останал част от самата нея като личност, тя го носи и ще го носи винаги в себе си. Обичта и грижата, с която я е надарил, са незабравими, а сега когато П. преждевременно е напуснал този свят, за И. не е останала възможността в пълна степен да му се отблагодари за всичко, което е направил за нея и че Болката от това ще я преследва завинаги. Никога повече тя няма да може да го погледне, да го стисне за ръката и да му каже „Благодаря, Тате“. Една младежка безрасъдност, довела до фаталния инцидент, я лишила от тази възможност. И. се надявала и жадувала да бъде опората за П., така както той бил през целия й живот опора за нея. Надявала се силно и през тези агонизиращи два месеца, в които П. се борел за живота си, да го види отново такъв, какъвто винаги го е познавала - обичащ, жизнен, съпричастен.

Единствено видяла ужасяващия завършек на един достоен и добър живот.

Преживяното трагично събития и загубата на баща й се отразило изключително негативно на психиката и емоционалното състояние на ищцата.

3

След смъртта на баща й същата е изпаднала в депресия, намалила е социалните си контакти, затворила се е в себе си, започнала е да страда от безсъние, трудно се е концентрирала. Това се е отразило и на трудовата и дейност, като дълъг период след смъртта на баща й е изпитвала тъга, тревожност и потиснатост.

Сочи се ,че към момента на настъпване на събитието, отговорността на виновния водач е застрахована в ЗД „***“ АД, ЕИК: ***, с полица № BG/02/***. валидна до 01.02.2024 г.

Сочи се ,че ищците са предявили застрахователна претенция към дружеството ответник ,депозирана на 20.11.2023 г., като била образувана претенция по щета № ***. Въпреки, че към претенциите били представени всички предвидени в закона и необходими документи за установяване на основателността на претенцията, с писмо изх. № НЩ-8216/07.12.2023г.,са били поискани неоснователно от застрахователя допълнителни документи, а с писмо изх. № НЩ-01122/13.02.2024 г.. дружеството ответник отказало доброволното изплащане на застрахователно обезщетение на двамата ищци.

Поради това се иска от съда да осъди ЗД „***“ АД, ЕИК: ***, адрес: гр.

София, р-н ***, *** 87, да заплати на К. П. А., ЕГН: **********,и на И. П.

А.А, ЕГН ********** , на всеки един от тях сумата в размер на 150 000 (сто и петдесет хиляди) лева/впоследствие увеличени на по 180 000лв. , частичен иск от 200 000 (двеста хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпилото на 02.02.2023 г. застрахователно събитие, вследствие на което е загинал баща им П. К. А., ЕГН: **********. ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.12.2023 г., ведно със сторените във връзка с делото разноски, включително и адвокатски хонорар.

2. Твърдения и възражения от Писмения отговор подаден от ответника:

В Отговора на исковата молба от ЗД “***” АД, ЕИК ***, представлявано от С.С.П. и К.Д.К., чрез пълномощника адв. Ал. И., преупълномощен от адв. М.

Г. Съдебен адрес: гр. София, бул. „***”, № 87 се прави искане да бъде спряно делото на основание чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК,тъй като Имало данни за наказателно производство в съдебна фаза, което се явява преюдициално за настоящия спор. Ако присъдата по НОХД № 999/2023 година на ОС Плевен е влязла в сила,то не се оспорват фактите по чл. 300 ГПК, относно извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Доколкото в случая се касае за резултатно престъпление, не се оспорва причинната връзка между смъртта на пешеходеца П. А. и процесното ПТП.

Сочи се , обаче ,че Вредата като елемент от фактическия състав на деликта подлежи на пълно доказване от насрещната страна.

Счита се ,че Исковите претенции на И. Г. и К. А. са прекомерни и не отговарят на икономическата конюнктура и вредата. Оспорват се исковете по размер. Сумата, която се претендират двамата ищци е прекомерно завишена, като не отговоря установеното от съдебната практика като 4 справедлив размер на обезщетението за подобен род вреди. В случая съществен е въпросът, свързан с тълкуването и прилагането на чл. 52 ЗЗД и по-конкретно относно критериите, които имат значение за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди при деликт, както и относно задължението на съда да обсъди и анализира всички релевантни в тази връзка обстоятелства и въз основа на съвкупната им оценка да определи паричния еквивалент на вредите. По правния въпрос, са налице задължителни за съдилищата указания, дадени с ППВС № 4/1968 г., доразвити с трайната практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК, според които понятието „справедливост” в нормата на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е винаги свързано с преценка на редица обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. За да се определи справедлив размер на обезщетението за претърпените от деликт страдания при смърт на близък, от съществено значение са критериите относно съществуващите приживе отношения между пострадалия и лицето, което търси обезщетение за неимуществени вреди, интензитета и продължителността на накърняване на психичната му сфера, както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, обосноваваща обществено-оправданата мярка за справедливост, за в случай на телесни травми следва да се обсъдят характерът на увреждането, извършени ли са медицински манипулации и какви, срока на възстановяване, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. (решение № 99/08.10.2013 г. по т.д.№ 44/2012 г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 66/03.07.2012 г. на ВКС по т.д.