Решение № 613 от 22.11.2022, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 613 гр. Ямбол, 22.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла Р. Димитрова при участието на секретаря П.А.А. като разгледа докладваното от Светла Р. Димитрова Гражданско дело № 20222330101863 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл.12 и сл. от Закона за защита от домашното насилие.

Образувано е по подадена молба от Д. Б. И. лично и в качеството му на баща и законен представител на малолетното дете Б. Д. И. , роден на ***г. с искане за налагане на мерки за защита от акт за домашно насилие упражнено върху молителя и детето на 17.07.2022г. от С. М. П..

В молбата се твърди, че молителят и ответницата са живели на съпружески начала, от което съжителство е родено детето Б. Д. И.. Излагат се твърдения, че между страните има конфликти във връзка осъществяване на режима на лични контакти с детето, като те се задълбочили от м. март тази година.

Твърди, че на 17.07.2022г. при посещението на адреса на майката, заедно с А.Д./настоящата му съжителка/ и майка му К. П. И., за да осъществят режима на лични контакти на бабата с детето, ответницата е нанесла удари на А. в присъствието на детето, което крещяло и плачело да спре и било много уплашено. Ответницата била изпаднала в неадекватно състояние, като при опита му да я подкани да спре ответницата ги заплашила повече да не идват в 1 дома й, че били мърши, че щяля да ги занули. Сочи, че конкретните й думи били „мърши такива, всички ще ви избия“, „Ще ви съсипя“, „Ще ви унищожа“. Твърди, че от това насилие се чувства неспокоен и притеснен, както за себе си, така и за близките си и детето си, като изпитва непрекъснат страх от реакциите на С., като счита, че тя употребява наркотици, което влияе на поведението й, поради което се страхува за живота и здравето на детето.

Поради това моли за налагане на мерките по чл.5,ал.1,т.1,т.3 и т.5 от ЗЗДН.

В хода на съдебното дирене молбата се поддържа. Представени са писмени и гласни доказателства.

Ответницата лично и чрез пълномощника си оспорва молба и твърденият акт на насилие, като твърди че тъкав не е извършван от нея.Посочва, че тя е била жертва на насилие от ответника и А.Д. по време на сочения акт на насилие, като описва подробно акта на насилие, по повод на който е образувано производство по ЗЗДН по гр.д.№ ***/2022г. на ЯРС.

Излага твърдения, че действително между страните има конфликти по повод режима на лични контакти с детето, но не тя е причина за това, а това че детето е отказвало да отиде при баща си защото се страхувало от него и от А..

Моли за отхвърляне на молбата, като й бъдат присъдени направените по делото разноски.

В подкрепа на молбата си молителят е представил декларация по чл.9,ал.3 от ЗЗДН. Съгласно представеното удостоверение за раждане издадено въз основа на акт за раждане № ***/23.11.2017г. на Община С. страните са родители на малолетното дете Б. Д. И., роден на ***. с протоколно определение от 10.12.2020г. по гр.д. № *** по описа за 2020г. на ЯРС, съдът е утвърдил постигната между страните спогодба, с която упражняването на родителските права върху детето Б. Д. И. са предоставени на майката, определено е местоживеене на детето в гр.Я.,***, а на бащата е определен режим на лични контакти с детето, като се е съгласил да заплаща месечна издръжка в размер на 155лв.

Молителят е представи още протокол за предаване на дете на родител за осъществяване на режим на лични контакти от 11.07.2022г. съставен от държавен съдебен изпълнител при ЯРС, видно от който майката не е довела детето за предаване на бащата, като е насрочено принудително предеване на детето Б. на баща му Д. И. на 29.07.2022г. в присъствие на детски психолог.

2

Видно от съдебномедицинско удостоверение №***/2022г. от 17.07.2022г. издадено от д-р Т.Ч. при прегледа на А. М. Ч. се установили данни за контузия на дясната половина на лицето с болезнен оток на тъканите и зачервяване на кожата, наличие на такива увреждания и в областта на дясната половина на шията и страничната повърхност на дясното бедро, както и в областта на лявата мишница и охлузвания и отток на тъканите, като те отговарят да са получени по начин и време, както съобщава самата освидетелствана, че била нападната и бита с юмруци от майката детето на съпруга си.Представена е и жалба от А.Д. до Районне прокуратура-Я. вх.0 ***18.07.2022г.

Ответницата е представила съдебномедицинско удостоверение №... издадено от д-р Т.Ч. на 17.07.2022г., който на тази дата по желание на С. М.

П. е извършил преглед и освидетелстване, като установил данни за контузия на дясната половина на лицето, с наличие на одрасквания и болезнен оток на тъканите, болки в областта на лявата плешка, охлузване н областта на предната повърхност на горния край на дясната подбедрица и одраскване в областта на задната повърхност на лявото бедро, като тези увреждания добре отговарят да са получени по начин и време, както съобщава С. П., че била нападната от сегашната съпруга на бившия й приятел, като й одрала лицето и почнала да я души, като получила и други травматични увреждания в областта на предната повърхност на дясната подбедрица и в областта на лявото рамо. Представен фиш за медицинска помощ от 17.07.2022г. за извършен преглед на С. М. П., в който е записано че в момента на прегледа са установили, че пациентката има одрасквания на дясната буза, охлузвания по дланите, по дясното коляно и др.

Представен е протокол за принудително изпълнение за осъществяване на режим на лични контакти от 11.08.2022г. , съставен от дъражавен съдебен изпълнител при ЯРС във връзка с режима на лични контакти между бащата Д.

И. и детето Б. И. в присъствието на детски психолог , в който е посочено, че въпреки усилията на детския психолог детето не е пожелало да отиде при бащата, както и отказва всякакъв контакт с него, поради което детето не било предадено на бащата

Приложено е ДП№***/2022г. по описа на РУ на МВР-Я., пр. пр.

№***/2022г. по описа на РП-Я., образувано по сигнал от А. М.Д. за причинена 3 средна телесна повреда на 17.0.2022г., към която са обединени пр. пр.

№***/2022г., № ***/2022г. и / ***/2022г. по описа на РП-Я. Към същата е приложен фиш за спешна медицинска помощ от 17.07.2022г. на пациент А.Д., според който пациентката няма видими наранявания , контактна, адекватна, не съобщава за болки.

Изготвени са и два социални доклада от Д“СП“-Я. и от Д“СП“-Б.

Представени са още протокол за проведена среща от 14.11.2022г. на АСП-Я., в който е отразено, че детето Б. е заявило, че не желае да се среща с баща си Д. Б. И.. Представен е и протокол от преглед на оценката на случая и план за действие изготвен от ДСП-Я. във връзка с работа с детето Б. Д. И..

По делото бяха събрани и гласни доказателства.

От страна на молителя бяха изслушани свидетелите К.П. И. – майка на молителя и А. М.Д.- живееща с молителя на съпружески начала.

И двете свидетелки посочват, че 17.07.2022г. отишли да вземат Б. във връзка с определения режим на лични контакти на детето с бабата. Качили се до апартамента , където живеело детето, а Д. останал отвън . При срещата с майката тя отказала да предаде детето, което стояло до нея и затръшнала вратата. При повторното позвъняване ответницата излезнала и започната за ги обижда, че са мърши, че нямали право да пипат звънеца, като се приближила към А. и й нанесла удар по лицето от дясната страна, и т.к. тя била до стълбите, ответницата я бутнала и А. паднала на стълбите, като ответницата продължила да й нанася удари. През това време детето стояло на вратата, викало „мамо, спри“, „бабо,помогни ми“ и пищяло и плачело. През това време Д. се качил по стълбите и се опитал да ги разтърве, като ответницата и на него нанесла удари. После се прибрала в апартамента от който се чувало плач на другото дете. След това дошла спешна помощ и полиция, които са посъветвали А. да посети съдебен лекар.

Свидетелят Д. М. Л. заяви, че живее с ответницата на съпружески начало от 2 години и 2 месеца, като с тях живее и детето Б., а те имат родено друго дете. Откакто живеели със С., отношенията между С. и Д. били изострени и все по напрегнати. Детето имало контакти с баща си първите шест месеца, откакто той живея със С., а после започнали все по-проблемни срещи, все по-сложно ставало и Б. започнал да се страхува, да не иска да ходи при баща си в Б., защото казвал, че „Кака А. бие“ в случая А.. Същият описва, 4 случката на 17.07.2022г., на която не бил очевидец, т.к. бил на работа, където С. му позвънила и му казала да дойде, че станали големи дандании, а той чувал и двете деца да плачат. Когато се прибрал и се качил в апартамента , му отговорил Б., който бил до вратата. Когато С. му отворила видял, че лицето й било издрано, имало засъхнала кръв по носа и била рошава. Посла тя му разказала какво се е случило, че А. е звъняла доста настоятелно на двънеца и като отворила вратата, Б. й казал че не иска да тръгне с тях, след което С. се прибрала с детето в къщи. След това А. започнала упорито да звъни повторно, като С. и казала да спре да звъни, че няма смисъл, но тя продължила да звъни на звънеца и С. посегнала с ръка да свали ръката на А. от звънеца и в това време А. е хванала С. за врата да я души и я издърпала навън във входа Оттам започнали писъците на Б., явно са последвали и някои удари. Свидетелят описа как детето Б. през цялото време държал вратата отвътре някой да не влезел и му обяснявал как викал „Мамо, не умирай“, че се опитвал да помогне на майка си, но баща му го изблъскал навътре. Свидетелят посочва, че когато видял А. долу пред блока, не видял по нея видими наранявания, нито синини по нея. Чул медициска састра да казва на С., че иска да я прегеледа, защото госпожата долу нищо й нямало. Медицинската сестра прегледала С. и описала видимите наранявания – на единия й крак имало отпред охлузено, на другия й крак отзад разкървавено, драскотини по лицето като издрано с нокти и зачервено около врата.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Така подадената молба намира правното си основание в чл.7 ал.1 от ЗЗОДН. Същата подлежи на разглеждане по предвидения в чл.12 и сл.от ЗЗДН процесуален ред при спазване на специалните процесуални правила за това и приложение на общите такива по ГПК. Съдът намира същата за допустима, като подадена от лице, пострадало от домашно насилие по смисъла на чл.3 от Закона и в предвидения в чл.10 ал.1 от Закона едномесечен срок от акта на домашно насилие.

Преследваната от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/ цел е да защити действителните жертви на домашно насилие, като даде бърза, ефективна и своевременна защита на пострадалите от домашно насилие лица, които са поставени в риск. Съгласно легалната дефиниция в разпоредбата на 5 чл.2, ал.1 от ЗЗДН, домашно насилие представлява всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Основателността на молбата за защита по реда на ЗЗОДН предполага установяване по делото на следните обстоятелства, които в своята съвкупност да обуславят извод за осъществен акт на домашно насилие: наличието на морално укоримо поведение, което да се квалифицира като акт на домашно насилие по смисъл на чл.2 от ЗЗОДН, същото да е извършено от посоченото в молбата лице и то на твърдените дати. Ал.2 от чл. 2 от ЗЗДН предвижда, че за психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.

Визираният в молбата акт на домашно насилие следва да бъде доказан изцяло – по време, място, начин на извършване и авторство. Макар производството по ЗЗДН да има за основна цел защитата на пострадалите лица, последиците от установяването на извършено насилие имат и съответни санкционни последици. Поради това следва по правилата на ГПК и ЗЗДН да бъде безспорно и категорично установено наличието на извършено домашно насилие със съответните доказателства. Макар и с известни особености, в процеса по ЗЗДН важат общите принципи на доказване в гражданския процес, като молителят следва да докаже пълно и главно основателността на подадената до съда молба и обуславящите това факти от обективната действителност.