Решение № 1216 от 15.11.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1216 гр. Варна, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело № 20243100501205 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от Г. Р. П. против Решение № 1177/08.04.2024 г., постановено по гр.д. № 8522/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отхвърлен предявеният от Г. Р. П. срещу „Спиди“ АД, гр. София, иск за заплащане на сумата от 3300 евро, представляваща обезщетение за причинена при неизпълнение на задължение по сключен на 06.01.2023 г. договор за извършване на куриерски услуги имуществена вреда от недоставяне на пратка поради изгубването й и съдържаща клавир на стойност 3300 евро, на осн. чл. 85, ал. 1, т. 1 от ЗПУ вр. чл.79, ал 1 от ЗЗД вр. чл.82 от ЗЗД.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания за , че първоинстанционното решение е неправилно, поради което се моли за неговата отмяна. Въззивникът излага фактическата обстановка по сключване на неформалния договор за куриерска услуга от 06.01.2023г. и неизпълнението от страна на въззиваемата страна да достави пратката на стойност 3300 евро на посочения адрес поради нейното изгубване. Излага, че е предложено обезщетение в размер на 100 лева, което не намира за адекватно. ВРС неправилно приел, че ищцата не е доказала материалноправната си легитимация по делото, тъй като съгласно чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗПУ пощенските оператори дължат обезщетение на потребителите в случаите на загубени вътрешни и международни пощенски пратки. Пояснява, че понятието „потребител“ в ЗПУ е всяко физическо или юридическо лице, което ползва пощенски услуги като подател или получател. В този смисъл посочва, че е и кореспонденцията между изпращача и куриерското дружество, съгласно която право на обезщетение е посочено, че има Г. П., в качеството й на заявител и платец на услугата. Въззивникът счита, че безспорно са доказани основанието и размера на претенцията, затова моли за отмяна на първоинстанционното решение.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна „Спиди“ АД чрез адв. Т. К. от 1

САК депозира отговор на въззивната жалба, с който излага становище, че въззивната жалба е неосноваелна и следва да бъде оставена без уважение. Оспорва твърдението, че между жалбоподателката и „Спиди“ АД бил сключван неформален договор за куриерски услуги.

Услугата била заявена от подателя Д.Н., който с предаването на процесната пратка бил сключил неформалния договор за куриерска услуга. При преценката на материалноправната легитимация на жалбоподателката следвало да се има предвид разпоредбата на чл. 6, ал. 6 от ЗПУ, съгласно която правото върху пощенската пратка принадлежи на подателя до доставянето й на получателя. След като в процесния случай пратката не е пристигнала, се считало, че собствеността не е преминала върху ищцата. В т.т. 49 и 49.1 от Общите условия било регламентирано, че услугата „обявена стойност“ се предоставя само за пратки, които съдържат нови стоки или такива в гаранция, но не и за употребявани вещи. Процесният клавир бил закупен на 29.09.2009 г. с гаранционен срок 36 месеца, изтекъл на 29.09.2012 г., поради което пратката не би могла да се ползва с тази допълнителна услуга. Съгласно т. 52, изр. 2 от ОУ не се дължало обезщетение по допълнителната услуга, ако заявителят не е декларирал изрично обстоятелствата по т. 49. Размерът на обезщетението се определял съгласно т. 71.1 и възлизал на 100 лева. Подадената рекламация по процесната товарителница била в срок и приета за изплащане на посоченото обезщетение. Цитира съдебната практика и моли за потвърждаване на решението на ВРС. Претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Съставът на Варненски Окръжен съд по предмета на спора съобрази следното:

Предявен е иск от Г. Р. П. срещу „Спиди“ АД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сума в размер на 3300 евро равняваща се на 6435лв., представляваща обезщетение за причинена при неизпълнение на задължение по сключен на 06.01.2023 г. договор за извършване на куриерски услуги имуществена вреда от недоставяне на пратка, поради изгубването й и съдържаща клавир на стойност 3300 евро равняваща се на 6435лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане.

Ищцата твърди, че с ответника „Спиди“ АД е сключен неформален договор за куриерска услуга от 06.01.2023г., за което е издадена товарителница под №62025506533, като пратката е съдържала клавир „Ямаха“, модел „Тайрос 3“ на стойност 3300 евро и е била приета от гр. Ландграаф, Холандия с изпращач Д.Н. и получател ищцата в Р България, гр.

Аксаково, ул. „Тополи" 7. Ответното дружество не било изпълнило задължението си да достави пратката на посочения адрес, за което била направена рекламация от П. регистрирана под номер 5815073. След проверка на случая пратката била обявена за изгубена от ответника, а рекламацията била приета за основателна. Предложено било обезщетение в размер на 100 лв. Ищцата счита, че това обезщетение е неадекватно предвид размера на претърпяната вреда, изразяваща се в равностойността на вещта в размер на 3300 евро, равняващи се на 6435лв. При сключване на договора П. не е била запозната с общите условия на дружеството, цитирани в разменената между страните кореспонденция.

Ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска като недопустим и неоснователен. Счита, че ищцата не е активно легитимирана в настоящото производство, тъй като претендира чуждо материално право. Подател /изпращач/ на пратката бил Д.С.Н.. С предаването на процесната пратката на куриера подателят Д.С.Н. сключил неформален договор за куриерска (неуниверсална пощенска) услуга като действал в отношенията си с 2 ответното дружество от свое име. Поради това страна по договора за предоставяне на куриерската услуга, извършена от „Спиди" АД бил именно Д.Н.. В този смисъл не съществували договорни правоотношения между Г. П. и „Спиди" АД. Отделно, съгласно чл.6, ал.6 от ЗПУ правото върху пощенската пратка принадлежало на подателя до доставянето й на получателя. В настоящия случай пратката не била получена от ищцата и собствеността не била преминала върху нея. Относно посочената в товарителницата обявена стойност в размер на 2000 лв. излага, че в съгласно Общите условия допълнителна услуга „Обявена стойност" се предоставя само за пратки, които съдържат вещи или стоки, които са нови или в гаранция. Съдържанието на процесната пратка бил клавир марка „Yamaha", модел "Tyros 3", закупен на 29.09.2009 г. с гаранционен срок 36 месеца, който бил изтекъл на 29.09.2012 г. Дължимото обезщетение за процесната пратка в случая било не повече от 100 лв. съгласно ОУ на „Спиди" АД, поради което ответникът приел решение за изплащане на обезщетение в размер на 100 лв. дължимо към подателя и платец на услугата. Твърдението на ищцата, че същата не е била запозната с ОУ на дружеството счита за неотносимо, тъй като Г. П. не била страна по сключения неформален договор за куриерска (неуниверсална пощенска) услуга. Отделно Общите условия били съгласувани, одобрени и доведени до знанието на потребителите по установения от закона ред. Отправя искане за отхвърляне претенцията и присъждане на разноски.

Варненският районен съд е отхвърлил иска като е приел, че ищцата Г. П. не е страна по сключения с ответника договор за куриерска услуга, поради което не е материалноправно легитимирана да иска заплащане на обезщетение за загубената пратка.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Съдът след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна

Не спори между страните, че трето неучастващо по делото лице Д.Н. като изпращач, е предоставил в гр. Ландграаф, Нидерландия, на ответника в качеството му на оператор пратка за доставка с получател ищцата на адрес в България ******. Съдържанието на пратката е описано като „техника“ с тегло 31 кг с обявена стойност 2 000 лв. Не се спори относно съдържанието на пратката – клавир марка „Yamaha", модел "Tyros 3", закупен на 29.09.2009 г. с гаранционен срок 36 месеца, както и че пратката е била изгубена.

От представените от ответника товарителница № 62025506533 от 6.01.2023 г. и скрийншот от системата на пощенския оператор се установява, че пратката е с обявена стойност 2000,00 лева, а платец на куриерската услуга е получателят Г. П.. В товарителницата се съдържа декларация от подателя, че е запознат и приема Общите условия на Спиди, че му е известен редът за заявяване на услуга Обявена стойност и че пратката не съдържа забранени предмети и вещества.

Представена е кореспонденция между „Спиди" АД и Д.Н., от която е видно, че последният е искал информация относно товарителница № 62025506533 за пратката с получател ищцата Г. П., в частност е питал кога ще бъде доставена пратката. В отговор на ответника от 27.02.2023 г. е посочено, че пратката се обявява за изгубена и „тъй като заявител и съответно платец на куриерската услуга към Спиди АД е получателят на пратката Г. П., същият има право на обезщетение спрямо общите условия на Спиди АД за пратки с допълнителна услуга "Обявена стойност"“. Поискано е получателят на пратката Г.

3

П. да се свърже със Спиди като предостави фактура за стойността на съдържанието на пратка с номер 62025506533, за да задействат процедура по обезщетение.

Представена е и кореспонденция между „Спиди" АД и ищцата Г. П., от която е видно, че пощенският оператор е предложил да изплати на ищцата обезщетение за загубената пратка без допълнителна услуга „Обявена стойност“ в размер на 100,00 лева.

Представени са и Общи условия на договора с потребителите на неуниверсални пощенски услуги, предоставяни от „Спиди“ АД, съгласно удостоверение № 0062/03.11.2009 г. (ОУ).

Спорен пред въззивната инстанция е въпросът за активната материалноправна легитимация на ищцата, т.е. дали същата е страна по договора за пощенска услуга. В случай че същата е легитимирана да получи обезщетение, спорен е неговият размер.

Предявеният иск е с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 85, ал. 1, т. 1 от Закона за пощенските услуги (ЗПУ).

Съставът на въззивния съд намира, че получателят е легитимиран да претендира обезщетение по сключеният договор за пощенска услуга по следните съображения:

Обстоятелството, че съгласно чл. 6, ал. 6 от ЗПУ правото върху пощенската пратка принадлежи на подателя до доставянето й на получателя, не означава, че последният не би могъл да е страна по договора, респ. носител на правото на обезщетение за изгубена пратка.

Съгласно чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗПУ, пощенските оператори дължат обезщетение на потребителите в случаите на: загубени, ограбени или повредени, изцяло или частично, вътрешни и международни пощенски колети, препоръчани пощенски пратки, пощенски пратки с обявена стойност и с наложен платеж, както и пощенски пратки по смисъла на § 1, т. 18 от допълнителната разпоредба.