Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 625 от 03.11.2026, Районен съд - Разград

Съд
Районен съд - Разград
Дело
867/2026
Подписан
03.11.2026

Цитирани разпоредби

  • чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146, т. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 147, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 177, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 21 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 61, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 11 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 11, ал. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 11, ал. 2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 14, ал. 3 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 14, ал. 4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 19 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 33, ал. 6 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 21, ал. 1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • Чл. 21, ал. 3 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 27, ал. 1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 45д · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 45д, ал. 1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 45ж, ал. 3 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 625 гр. Разград, 03.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ИВА. ТОДОРОВА при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ИВА. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20263330100867 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ във вр. с чл. 45д от ППЗСПЗЗ.

Делото е образувано по жалба на К. Х. А., А. Е. М. и С. Х. Ч. против Решение № 11 от 07.10.2024 г., постановено от Общинска служба по земеделие гр. Разград, с което е възстановено /като обезщетение/ на наследниците на Й. К. П. с ЕГН **********, б. ж. на с.

М., общ. Разград, правото на собственост върху земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, по отношение на конкретен имот с идентификатор *** - нива с площ 13.049 дка, находяща се в землището на с. М., м-ст „Ясаци – стари - ВГ“ с искане за частичната му отмяна, като нищожен административен акт, а в условията на евентуалност – да отмени решението в обжалвА.та част като незаконосъобразно.

В жалбата се твърди, че с влязло в сила Решение № 133 от 17.04.2006 г., постановено по гр. д. № 23/2006 г. по описа на Районен съд - Разград, е прието за установено по отношение на ОСЗ — Разград, че наследниците на Х. А. П. имат право да възстановят правото му на собственост в стари реални граници върху земеделска земя, представляваща имот № 90112 по плА. за земеразделяне на с. М.. По силата на съдебно-техническа експертиза по същото дело е установена пълна идентичност между този имот и имот с кадастрален № 675 по стария план на селото от 1932 г. По действащата кадастрална карта имотът бил с идентификатор ***.

Излагат се доводи, че ответникът по настоящото производство, ОСЗ - Разград, е бил ответник и по гр. д. № 23/2006 г., поради което на административния орган е било служебно известно съществуването на влязлото в сила съдебно решение и произтичащите от него права на жалбоподателите. Въпреки задължението си по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ и чл. 27. ал. 1 от ППЗСПЗЗ, ОСЗ - Разград не е издала решение за възстановяване на собствеността в полза на ищците.

Жалбоподателите твърдят, че на 20.04.2026 г., при снабдяване със скица от Службата по геодезия, картография и кадастър - гр. Разград, узнали, че е оспореното Решение № 11 от 07.10.2024 г. същият имот е възстановен на трето за нас лице - Й. К. П.. За издаването на този акт и за производството, в рамките на което е постановен, не са били уведомявани по никакъв начин, въпреки че били заинтересовани лица с установени със съдебно решение права.

Твърдят, че оспореното решение е нищожно, тъй като било постановено при липса на материална компетентност и в пълно противоречие с материалния закон, което било тежък порок на административния акт.

Сочат, че оспорваното Решение на ПК е в пряко противоречие с влязлото в сила Решение № 133/2006 г. на PC – Разград, с което по безспорен начин било установено правото на наследниците на Х. П. да им бъде възстановена собствеността върху процесния имот. Това 1 съдебно решение имало установително действие и било задължително за административния орган. С него имотът бил изключен от обхвата на държавния или общинския поземлен фонд, от който ОСЗ може да възстановява собственост на други лица. Като се е разпоредила с имот, който не е част от този фонд, а е обект на признато със съдебен акт право на възстановяване в полза на жалбоподателите, ОСЗ е излязла извън рамките на своята материална компетентност.

Отделно, оспореният акт бил в пряко противоречие и с императивните норми на чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, който задължава ОСЗ да определи земите за възстановяване въз основа на влязло в сила съдебно решение, и чл. 27, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, който изрично предвижда постановяване на решение за възстановяване въз основа на влезли в сила съдебни решения.

Тези разпоредби, в комбинация с чл. 21, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, не позволяват на ОСЗ да преценява отново факти, които вече са били предмет на съдебното производство.

Сочат, че съгласно чл. 177, ал. 2 от АПК, актове на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Съдебната практика е последователна, че ОСЗ няма правомощие да пререшава въпрос, уреден със стабилен съдебен акт, и всяко последващо решение, което прави това, е нищожно.

При условията на евентуалност твърдят незаконосъобразност на акта (чл. 146, т. 3 от АПК), поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Липсата на уведомяване на жалбоподателите, които са пряко и непосредствено заинтересовани лица с установени със съдебен акт права, е съществено процесуално нарушение. Така било отнето правото им на участие и защита в административното производство, което било самостоятелно основание за отмяна на акта съгласно чл. 14, ал. 2 ЗСПЗЗ и чл. 61, ал. 1 АПК.

Общинска служба по земеделие гр. Разград депозира писмен отговор, в който излага становище за недопустимост на жалбата, поради липса на процесуална легитимация пв производство по оспорване, доколкото правото на оспорване принадлежи на лицата, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от административния акт, или за които актът поражда задължения, съгласно чл. 147, ал. 1 АПК. Отделно твърдят, че обжалваното решение на ОСЗ е преминало през съдебен контрол по жалба на заинтересованото лице по акта. По същество, счита решението за законосъобразен административен акт, издаден при липса на регламентираните в чл. 146 от АПК отменителни основания, а жалбата - неоснователна, тъй като не са налице сочените в нея пороци. Твърдят, че поради липсата на данни за образувано и приключило по надлежния ред реституционно производство въз основа на посоченото съдебно решение по реда на чл. 45д, ал. 1 и чл. 45ж, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, не е настъпил завършеният фактически състав по възстановяване на собствеността върху имота. В резултат същият е остА.л част от земите по чл. 19 ЗСПЗЗ и след влизане в сила на плА. за земеразделяне е преминал в общинска собственост по силата на закона, като впоследствие е бил включен в остатъчния поземлен фонд, послужил за постановяване на Решение № 11 от 07.10.2024 г. на Общинска служба по земеделие - Разград.

ЗаинтересовА.та стрА. С. И. М. депозира становище, възразява срещу допустимостта на жалбата, предоставя на съда преценката по същество.

В проведеното по делото открито съдебно заседание жалбоподателите, представлявани от процесуалния си представител, поддържат жалбата и молят да бъде уважена, като се акцентира върху наличието на влязло в сила съдебно решение, при незачитане на което ОСЗ е възстановила процесния имот на наследниците на Й. К. П., вместо на тези на Х. А. П..

Ответната стрА., представлявА. от процесуалния си представител, намира, че оспореното решение е законосъобразно и обосновано. Моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна, поради липса на твърдените отменителни основания. Излага, че липсват основания за прогласяване нищожност, излага съображения.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа стрА.:

Конституирани на основание чл. 154, ал. 1 от АПК като страни в производството са жалбоподателите – наследници на Х. А. П.: К. Х. А., А. Е. М. и С. Х. Ч., административният орган, издал оспорения акт - Общинска служба по земеделие гр. Разград и заинтересованото лице С. И. М. – адресат на Решение № 11 от 07.10.2024 г.

Видно от представено вл. в сила съдебно Решение № 133 от 17.04.2006 г., постановено по гр. д. № 23/2006 г. по описа на Районен съд - Разград, е прието за установено по отношение на ОСЗ — Разград, че наследниците на Х. А. П. имат право да възстановят правото му на собственост в стари реални граници върху земеделска земя, представляваща имот № 90112 2

/идентификатор ***/ по плА. за земеразделяне на с. М., с кадастрален № 675 по стария план на селото от 1932 г.

С Решение № 11 от 07.10.2024 г., постановено от Общинска служба по земеделие гр. Разград е възстановено като обезщетение на наследниците на Й. К. П., б. ж. на с. М., общ. Разград, правото на собственост върху земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, включително и върху имот с идентификатор *** - нива с площ 13.049 дка, находяща се в землището на с. М., м-ст „Ясаци – стари - ВГ“.

Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Подадената жалба е процесуално допустима като подадена от активно легитимирани лица - наследници на Х. А. П., които не са стрА. по административната преписка и не се ползват от издадения индивидуален административен акт, но обосновават правния си интерес с наличие на конкуриращ съдебен акт – Решение №133/17.04.2006 г по ГД 23/2006г. по описа на РС – Разград, вл. в сила на 08.05.2006г., с което е признато правото на наследниците на Х.

А. П. да им бъде възстановена собствеността върху имот № 90112 в стари реални граници.

Този именно имот е един от предоставените като обезщетение на наследниците на Й. К. П. с обжалваното решение на ОСЗ. С оглед твърденията си – имат правен интерес.

Предвид обстоятелството, че жалбоподателите не са уведомени в рамките на административното производство по издаване на Решение № 11 от 07.10.2024 г /не са били заинтересовани страни/, съдът намира, че жалбата е подадена в срок, с оглед заявената от тях дата на узнаване – 20.04.2026г.

Жалбата е допустима и с оглед това, че е подадена срещу административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, който подлежи на обжалване.

Оспорваният административен акт е издаден от компетентен орган съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ, а именно Общинска служба по земеделие. Решението е взето от колективен орган в определения законов състав, предвиден в нормата на чл. 33, ал. 6 от ЗСПЗЗ и е подписано от началника на службата и от определените със заповедта на директора на Областната дирекция „Земеделие“ и заповедта на министъра на земеделието и храните служители.

Решението е издадено в предписА.та от закона писмена форма.

Не се твърди да е инициирА. административна процедура пред ОСЗ-Разград по възстановяване на имот № 90112 в стари реални граници от наследниците на Х. А. П., респ. същата да е приключила или висяща.

Редът за възстановяване на земеделски земи, в относимата към 08.05.2006г. - датата на влизане в сила на Решение № 133/17.04.2006 г. по гр. д. № 23/2006 г. на РС-Разград, редакция на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ предвижда започване на процедурата по инициатива на заинтересованото лице – наследник. Чл. 21, ал. 3 ППЗСПЗЗ урежда компетентността на Общинската служба по земеделие и гори да издаде решение за обезщетяване на собственика, урежда приложимия ред, когато той е представил влязло в сила съдебно решение за признато право на собственост върху земеделски земи.

За да се установи основателността на жалбата, следва да се А.лизира правната същност на съдебните решения, постановено по реда на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ.

Правото на възстановяване на собствеността върху земеделски земи е обвързано с нормативно определен срок по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ, посочен в § 22 от ПЗР на ЗИДДСПЗЗ, публ. в ДВ, бр. 13 от 2007 г., а именно до 12.05.2007 г., с пропускане на който се погасява възможността наследника да иска от поземлената комисия /сега общинска служба по земеделие - ОСЗ/ издаване на решение за възстановяване на собствеността в реални граници. Преодоляване на преклузивния характер на срока е предвидено с предявяване на иск по реда на ал. 2 на чл. 11 ЗСПЗЗ – „Лицата, пропуснали да подадат заявления в срока по предходната алинея, установяват с иск срещу съответната общинска служба по земеделие и гори правото си да възстановяват собствеността си върху земеделски земи.“ Характерът на този иск е положителен установителен за право. Предмет на същия е установяване в полза на ищеца, в качеството му на наследник на притежателя на земеделската земя, че има право да възстанови собствеността върху същата, отнета по някоя от хипотезите на чл. 10 ЗСПЗЗ. Упражняване на каквото и да е право /извън абсолютните такива/ е въпрос на субективна преценка на притежателя му – дали ще поиска да се ползва от същото.