Определение № 191 от 17.01.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 191 гр. София, 17.01.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Бонка Дечева Касационно гражданско дело № 20248002100650 по описа за 2024 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от А. К. К. и И. З. К. против въззивно решение № 3089 от 12.06.2023 г. на СГС, с което е отменено решение от 08.07.2022 год., постановено по гр.дело №43534/2021г. на Софийски РС и вместо това е отхвърлен предявеният от касаторите иск по чл. 108 ЗС да бъдат осъдени ответниците Г. С. Л. и Х. Г. Т. да преустановят действията, с които ограничават ползването и достъпа на ищците до общо таванско помещение, разположено в юго- западния край на таванския етаж с граници: таван за втори етаж, таван за трети етаж, от юг – двор и от запад – двор, с площ от 21.60 кв.м, което таванско помещение се намира на четвърти /тавански/ етаж в сграда с идентификатор ***, находяща се в [населено място], [улица], като предоставят ключ на ищците.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение, тъй като в противоречие със закона и задължителната съдебна практика е прието, че общото таванско помещение е съсобствено, а не обща част, че не е имало съгласие на етажните собственици за преустройството на тавана превръщането на общия таван в складово помещение към самостоятелен обект на собственост, оформен след преустройство. Твърди се и необоснованост на същия извод.

В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси: 1.При учредяване право на надстрояване с изрично определен в договора обем, построеното извън този обем, което не е част от самостоятелните обекти, за които е учредено правото на надстрояване придобиват ли се в собственост от носителите на правото на надстрояване или остават обща част; 2 Построяването извън учреденото право на надстрояване представлява ли придобивен способ по отношение на построеното извън 1 обема, изрично определен в договора за суперфиция; 3. При учредяване право на надстрояване с изрично определен в договора обем, построеното извън този обем таванско помещение, което не е част от самостоятелните обекти, за които е учредено правото на надстрпояване представлява ли обща част по предназначение или обща част по естеството си; 4.Може ли да бъде променено предназначението на подпокривното пространство на сграда в режим на етажна собственост без явно или мълчаливо съгласие от страна на собствениците на обекти от етажната собственост; 5.Преди да бъде променено предназначението на подпокривното пространство, то съставлява ли обект, годен за придобиване в резултат на сключване на сделка или по давност; 6.Идеалните части от общите части на сгради в режим на етажна собственост винаги ли следват главната вещ, независимо дали техният обем е посочен в титула за собственост; 7.Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства, да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право и да отговори на всички доводи и възражения на страните? Не е разграничено по кои въпроси кое основание се навежда.

Ответниците по касация оспорват касационната жалба и допускането до касационно обжалване, тъй като не са обосновани наведените основания и въпросите не определят изхода от спора, защото такива доводи не са правени в хода на производството пред РС в рамките на преклузивните срокове.

Касационната жалба е постъпила в срок и изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване е, поради което съдът я преценява за допустима.

По делото е установено следното:

С нот. акт № 157, том VIII/1969 г. С. С. Л. отстъпва на Г. С. Л. право да надстрои втори етаж върху едноетажна масивна къща близнак, находяща се в [населено място], [улица] № 15А , съгласно утвърден архитектурен план заедно с прилежащо таванско помещение с граници: таванско помещение за първия етаж, двор, общо таванско помещение, таванско помещение за третия етаж и коридор. Със същия акт С. С. Л. отстъпва на сина си Б. С. Л. правото да надстрои трети етаж върху същата едноетажна масивна къща, заедно с прилежащо таванско помещение с граници: две страни двор, общо таванско помещение, таванско помещение за втория етаж и стълбище – коридор. С н.а.№ 23, том I, рег. № 447, дело № 23 от 2006 г. на нотариус И. Г., Г. С. Л. дарява на дъщеря си - ответницата Х. Г. Л. жилището, заемащо втория етаж на западната част от къщата близнак, заедно с избено помещение с граници: от две страни двор, стълбище, коридор, заедно с таванско помещение при съседи: таванско помещение за първия етаж, двор, общо таванско помещение, таванско помещение за третия етаж и коридор. Ищците придобиват от Л. Б. Л. и М. Б. Л. по договор за продажба, оформен с нот. акт № 150, том II от 2015 г. на нотариус Д. Т., жилището, заемащо трети жилищен етаж от западната част на къща близнак в [населено място] на [улица], заедно с избено помещение, разположено в западната половина на сутерена от западната реална част на къщата –близнак, заедно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място с площ 475,90 кв.м., което дворно място попада в УПИ *** и УПИ ***. С т.1 от нот акт № 66, том V от 2016 г. на нотариус Р. Д., Г. С. Л. е 2 купил от Л. Л. и М. Л. притежаваната от тях по наследство 1/2 ид.ч. от: жилището на първия етаж, избено помещение и прилежащото към първия етаж таванско помещение с площ по декларирани данни от 28,74 кв.м. с граници: от изток – стълбище и коридор, от юг - таванско помещение на втория етаж и коридор, от запад – двор, от север – двор, заедно с припадащите се идеални части от общото таванско помещение и общите части на сградата. С т.2 от същия нот. акт Г. С. Л. е придобил и таванско помещение, заемащо североизточната част от таванския етаж от западната реална част на къщата – близнак с площ по декларирани данни от 28,11 кв.м., при съседи: от две страни двор, общо таванско помещение, таванско помещение на втория етаж и стълбище – коридор.

Заключението на приетата СТЕ установява от нотариалните актове, че в таванския етаж са обособени четири тавански помещения – по едно за всеки етаж и едно, посочено като граница на таванските помещения за втория и за третия етажи във всички актове като „общо таванско помещение“ и е разположено в югозападния ъгъл. Вещото лице е констатирало, че на место таванът за втори и таванът за трети етаж са обединени и нанесени в кадастралната карта като самостоятелен обект – жилище, апартамент с идентификатор ***и този самостоятелен обект не позволява достъп от стълбището до общото таванско помещение в югозападния ъгъл. То се използва като склад с достъп през таванско помещение за втори етаж.

По делото са представени разпределение на тавански етаж към архитектурен план за надстрояване с два етажа на жилищна сграда на С. С. Л. № 5031/130 от 07.03.1969 г. на Ленински Народен съвет, отдел „Архитектура и благоустройство“ и схема № 15-78999419.07.2021 г. на жилище – апартамент с идентификатор ***, заснет в КК със заповед от 24.07.2017 г. / л.23 от делото на РС/. В открито съдебно заседание от 02.02.2022 г. е прието като доказателство разпределение на тавански етаж към архитектурен план за надстрояване с два етажа на жилищна сграда на С. С. Л., находяща се в парцел *** от кв. ***, м. „Г. М.“ с номер № 5031/130 от 07.03.1969 г. на Ленински Народен съвет, отдел „Архитектура и благоустройство“. /лист 59 от делото/ От Столична община, район „Средец“ са изпратени и приети по делото заверено копие на Позволителен билет № 35/07.03.1969 г. на името на С.

С. Л. за направа на нова къща на [улица], местност „Г. М.“, [населено място], както и разпределение на таванския етаж на същата къща /лист 72, лист 73 и лист 74 от делото/.

Приети са като доказателство и позволителен билет № 35 от 7.03.1969 г., молба от С. Л. до началника на отдел „Архитектура и благоустройство при Ленински район, с която е поискано разрешение за изменение на одобрения план – покрива от капандурите да бъде премахнат и остатъкът да се оформи като балкон с хубав парапет, както и Позволителен билет № 22, с който е удовлетворена молбата.

РС се е позовал на ТР № 34/15.08.1983 г. по т.д. № 11/1983 г. на ОСГК на ВС и е приел, че общото таванско помещение е обща част по предназначение и тъй като за преустройството на таванския етаж и преустановяване достъпа до него няма съгласието на всички етажни собственици, то е останало обща част и като такава може да се ползва от всички етажни собственици, каквито са ищците. Придобивайки третия етаж, те са придобили и съответната идеална част от общите части към него, включително и от общия таван. Поради това иска е 3 уважен от РС

Въззивната инстанция е приела, че общото таванско помещение не е обща част, а е съсобствено между първоначалните собственици, а ищците, купувайки третия етаж, не са придобили таванско помещение или ид. част от общото таванско помещение, поради което нямат право да искат достъп до него. Затова решението на РС е отменено, а иска е отхвърлен.

Въззивното решение е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо. Съдът се е произнесъл по редовни въззивни жалби в обема, в който е сезиран и при наличие на изискванията за постановяване на допустим съдебен акт. Предвид изложеното, не са налице основанията за допускане до касация по чл. 280, ал.2, пр. 1 и 2 ГПК.

Според тълкуването, дадено в т.1 от ТР №1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело и е от значение за изхода по конкретния спор. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното определение, като касационният съд не е задължен да го изведе от изложението или от касационната жалба, а може само да го уточни или конкретизира.

По първите два въпроса се твърди противоречие с две решения. Според първото Решение № 399 от 10.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1013/2009 г., I г. о. акта за узаконяване не създава вещни права за този, по чието искане е издаден. Според второто Решение № 151 от 3.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 890/2014 г., I г. о., обемът на правото на надстрояване и пристрояване е изрично определен в договора и построеното извън този обем, което не е част от етажа самостоятелния обект, за който е учредено правото, не е придобито в собственост от носителите на правото на надстрояване. В случаите, в които надстроеното в повече представлява таванско помещение на сградата с по-голям обем от проектния, което не е обособено като самостоятелен обект на правото на собственост, е обща част по смисъла на чл. 38 ЗС. Посочените решения отговарят на формулираните въпроси, но не са определящи за изхода от спора. От данните по делото не може да се заключи, че общото таванско помещение, до което ищците искат достъп, е било обект на узаконяване. То е обособено още с изграждане на сградата - фигурира във всички нот. актове и архитектурни разпределения.

Разликата е в обединяването на таванските помещения за втория и за третия етаж, които не са общи части, което е довело до препятстване достъпа до общото таванско помещение. Не може да се приеме и, че общото таванско помещение е построено в по-голям обем от предвиденото в акта, с която е учредено правото на надстрояване за втори и трети етаж с по едно таванско помещение за всеки от тях. То е обособено като допълнително помещение в таванския етаж и до колкото не е било пренадлежност към обектите, за които е учредено право на надстрояване, то следва собствеността на собственика на терена и първия етаж. /чл.

92 ЗС/. Ищците – сега касатори обаче не са придобили част от дворното място, поради което и не са придобили част от общото таванско помещение. Затова тази група въпроси не са определящи за изхода от спора.