Разпореждане № 10050 от 22.10.2026, Районен съд - Кюстендил
- Съд
- Районен съд - Кюстендил
- Дело
- Частно гражданско дело 4898/2026
- Вид
- Разпореждане № 10050
- Подписан
- 22.10.2026
- Състав
- Тихомир Руменов Рачев
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 10050 гр. Кюстендил, 22.10.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XXI-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Частно гражданско дело № 20261520104898 по описа за 2026 година и като съобрази следното:
Производството е образувано по заявление от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис № 4, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Ц. И. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, за заплащане на следните суми: *** евро – главница по Договор за потребителски кредит № *** от *** г., сключен с „ЮтеКредит България“ ЕООД, вземанията по който са прехвърлени на заявителя с договор за цесия от 30.06.2026 г., ведно със законната лихва за забава от 02.10.2026 г. до окончателното изплащане; 53,69 евро – договорна възнаградителна лихва за периода от 05.12.2024 г. до 02.07.2026 г.; 304,30 евро – мораторна лихва за периода от 06.12.2024 г. до 02.10.2026 г. Претендират се и разноски от 26,97 евро за държавна такса и 25,56 евро за юрисконсултско възнаграждение.
В заявлението се твърди, че е предоставен кредит в размер на *** лв., подлежащ на връщане на 36 месечни вноски до 05.06.2027 г., при обща стойност на плащанията от *** лв. Уговорени са възнаградителна лихва в общ размер на 1421,10 лв., такса за разглеждане от 839,23 лв. и годишен процент на разходите (ГПР) от 60,05%. Заявителят твърди, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 02.07.2026 г.
С уточняващата молба по настоящото дело се посочва, че преди цесията са платени общо 96,77 лв. (49,48 евро), изцяло отнесени към главницата и отчетени при определяне на претендирания размер.
Съдът констатира, че в договора за кредит не е посочено какви са компонентите, от които е формиран ГПР. Според трайната съдебна практика 1 бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. За да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. В подкрепа на това виждане е Решение от 20.09.2018 г. по дело C-448/17 г. на СЕС, т. 66, в което се приема, че на потребителя следва по ясен начин да са указани „изчислителните данни“. При нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ЗПК целият договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК и съгласно чл. 23 ЗПК се дължи само чистата му стойност. В този смисъл са Решение № 3638 от 18.06.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 3102/2023 г., Решение № 395 от 22.01.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 5786/2023 г., Решение № 294 от 1.11.2023 г. на ОС – Добрич по в. гр. д. № 327/2023 г., Определение № 130 от 6.02.2023 г. на ОС – Перник по в. ч. гр. д. № 11/2023 г., Решение № 533 от 26.06.2024 г. по в ч. гр. д. № 474/2024 г. на ОС – Хасково, и др.
Точка 8.9 от Рамковото споразумение, приложено към заявлението, съдържа общо изброяване на категории разходи, които могат да участват в общата стойност на кредита и ГПР: лихви, такси за разглеждане, договорно възнаграждение, други такси и разходи за допълнителни услуги, включително застрахователни премии. Тази клауза възпроизвежда общото съдържание на понятието за ГПР, но не индивидуализира кои от изброените разходи са включени при изчисляването на ГПР от 60,05% по конкретния договор. Част от изброените категории изобщо не са приложими към него. Посочените в т.
8.10 общи допускания за срока на договора и изпълнението на задълженията също не дават тази информация.
В таблицата „Основни условия“ са отразени отделно размерите на възнаградителната лихва, таксата за разглеждане и ГПР, но не е посочено конкретно, че обявеният ГПР е формиран от тези разходи, нито кои именно от тях са отчетени при изчисляването му. Самостоятелното уговаряне на даден разход не е равнозначно на изричното му индивидуализиране като компонент на ГПР. Потребителят не следва чрез съпоставка на различни клаузи и собствени изчисления да извежда кои разходи кредиторът действително е включил в посочения процент. Общото изброяване на възможни разходи не отстранява липсата на конкретизация за процесния кредит.
Поради това съдът приема, че изискването на чл. 11, ал. 1 ЗПК за разбираемост на договора не е изпълнено. На основание чл. 22 ЗПК същият е недействителен, а съгласно чл. 23 ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на кредита, без договорна лихва и други разходи по кредита.
2
Чистата стойност на предоставения кредит е *** лв., равностойни на *** евро. След приспадане на общо платените 49,48 евро остава задължение от *** евро. То съвпада изцяло с претендираната главница, тъй като заявителят вече е отчел плащането. Поради това заявлението следва да бъде уважено за главницата от *** евро, ведно със законната лихва от подаването му – 02.10.2026 г., до окончателното изплащане. Заявлението следва да се отхвърли за всички останали претендирани суми.
Заявителят е поискал юрисконсултско възнаграждение от 25,56 евро, който размер съдът намира за съответен на извършената работа. Съобразно уважената част от общия размер на вземанията – *** евро от *** евро, на заявителя се следват разноски от 20,89 евро за държавна такса и 19,79 евро за юрисконсултско възнаграждение.
За вземанията, за които се отказва издаване на заповед за изпълнение, следва да се дадат указания за предявяване на осъдителен иск по чл. 415, ал. 1, т. 3 във връзка с ал. 3 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението по ч. гр. д. № 4898/2026 по описа на Районен съд – Кюстендил, подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Ц. И. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр.
***, за следните вземания по Договор за потребителски кредит № *** от *** г., сключен с „ЮтеКредит България“ ЕООД, прехвърлени на заявителя с договор за цесия от 30.06.2026 г.: 53,69 евро – договорна възнаградителна лихва за периода от 05.12.2024 г. до 02.07.2026 г.; 304,30 евро – мораторна лихва за периода от 06.12.2024 г. до 02.10.2026 г.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, срещу Ц. И. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, за заплащане на следните суми: *** евро – непогасена чиста стойност на кредита по Договор за потребителски кредит № *** от *** г., сключен с „ЮтеКредит България“ ЕООД, вземанията по който са прехвърлени на заявителя с договор за цесия от 30.06.2026 г., ведно със законната лихва за забава от 02.10.2026 г. до окончателното изплащане; 20,89 евро – разноски за държавна такса; 19,79 евро – разноски за юрисконсултско възнаграждение.
УКАЗВА на заявителя, че може в едномесечен срок, считано от 3 влизането в сила на настоящото разпореждане в отхвърлителната му част, да предяви осъдителен иск срещу длъжника за вземанията, за които е отказано издаване на заповед за изпълнение.
Разпореждането в отхвърлителната част подлежи на обжалване от заявителя с частна жалба пред Окръжен съд – Кюстендил в едноседмичен срок от връчването му. В частта, с която се разпорежда издаване на заповед за изпълнение, не подлежи на самостоятелно обжалване.
Препис от заповедта и настоящото разпореждане да се изпрати на заявителя, а на длъжника – само от издадената заповед.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 4