Определение № 1420 от 24.01.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1420 гр. София, 24.01.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева като разгледа докладваното от Радина К. Калева Въззивно гражданско дело № 20241100515014 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и следващите от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по частна жалба с вх. № 31671/14.10.2024 г. (уточнена с молба от 25.11.2024 г.) на И. А. К. – длъжник по изп. д. № 20241110400032/2024 г. по описа на Държавен съдебен изпълнител към Районен съд – София, 21 уч. Жалбоподателят излага, че иска отмяна и прекратяване на изпълнителното дело. Твърди, че изпълнителното дело е образувано незаконно, без да бъде извършена проверка за представителната власт на издателя на възлагателното писмо.

Същевременно заявява, че предявява инцидентен иск за недължимост на сумите по изпълнителното дело, както и инцидентен установителен иск срещу фирма „Х.*“ ЕООД и НАП.

В жалбата е обективирано и искане за освобождаване от държавна такса.

В законоустановения срок от взискателя Софийски районен съд е постъпило писмено възражение, в което са изложени доводи за неоснователност на така депозираната жалба. Според взискателя изпълнителното дело е законосъобразно образувано, а предявяването на инцидентен установителен иск чрез държавния съдебен изпълнител е недопустимо. Предвид изложеното е отправена молба до настоящата инстанция за оставяне без разглеждане на подадената от И. К. частна жалба.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител заявява становище за неоснователност на жалбата, като счита, че действията, извършени по изпълнителното дело са правилни, законосъобразни и в съответствие с разпоредбите на ГПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваното действие и мотивите на съдебния изпълнител, 1 намира за установено следното:

Производството по изп. д. № 20241110400032/2024 г. по описа на Държавен съдебен изпълнител към Районен съд – София, 21 уч. е било образувано по възлагателно писмо от СРС с изх. № 325/08.01.2024 г., с което на съдебния изпълнител е възложено събирането на публичните държавни вземания на СРС по изпълнителен лист от 08.01.2024 г. по гр. д. № 82227/2017 г. на СРС, 42-ри състав във връзка с гр. д. № 7432/2021 г. по описа на СГС, II-Д въззивен състав, по силата на който И. К. е осъден да заплати сума в общ размер на 105 лв., от които 100 лв. за държавна такса за въззивното производство и 5 лв. за държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

В конкретния случай в жалбата са изложени твърдения за незаконност на образуваното изпълнително дело. Това обстоятелство не подлежи на проверка в производството по чл. 435 и следващите от ГПК, нито образуването на изпълнително дело е предвидено като действие, което попада в предметния обхват на това производство. С действащия ГПК е въведен принципът за ограничаване на възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител съобразно техния предмет и легитимираните субекти с право на жалба. В разпоредбите на чл. 435, ал. 2 и ал. 3 ГПК изчерпателно са изброени действията на съдебния изпълнител, които подлежат на обжалване от длъжника. Извън тях, длъжникът е легитимиран да обжалва и разпределението по реда на чл. 463 ГПК.

В жалбата е отправена и молба за прекратяване на изпълнителното дело.

Съгласно нормата на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК обаче длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре/прекрати принудителното изпълнение, но за да е допустимо това обжалване е необходимо действието по постановяване на отказ да е реално извършено. Жалбата срещу неизвършено действие е безпредметна, като при обжалване по чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК следва отказът да е постановен с изричен писмен акт на съдебния изпълнител. Видно от материалите по изпълнителното дело обаче длъжникът не е искал прекратяване на същото, респ. съдебният изпълнител не е постановявал отказ за прекратяването му.

На последно място по отношение на инкорпорирания в частната жалба инцидентен иск следва да се посочи, че предявяването на иск в настоящото производство (респ. пред съдебния изпълнител) е недопустимо.

Ето защо, настоящият съдебен състав преценява жалбата като недопустима, поради което намира, че същата следва да бъде оставена без разглеждане.

По искането за освобождаване от държавна такса съдът намира следното:

С оглед приложена декларация за имуществено състояние на частния жалбоподател съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК, поради което искането е основателно.

2

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал. 2 ГПК И. А. К. с ЕГН ********** от задължението му за заплащане на държавна такса, дължима по подадената частна жалба с вх. № 31671 от 14.10.2024 г.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И. А. К. с ЕГН ********** против действията на държавен съдебен изпълнител към Районен съд – София, 21 уч., изразяващи се в образуване на изпълнително дело.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3