Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 125 от 30.05.2025, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Въззивно гражданско дело 2/2025
Вид
Решение № 125
Подписан
30.05.2025
В сила
13.05.2026
Състав
Надя Георгиева Пеловска-Дилкова, Пламен Калинов Кучев, Мирослав Данаилов Досов

Цитирани разпоредби

  • чл.124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.6, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.87, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.108 · Закон за собствеността
  • чл.109 · Закон за собствеността
  • чл.378, ал.2 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. Враца, 30.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Пламен К. Кучев при участието на секретаря Веселка Кр. Н. като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно гражданско дело № 20251400500002 по описа за 2025 година

Въззивното производство е образувано въз основа на подадена въззивна жалба от адв.В. В., като пълномощник на Г. Д. В. от гр.Мизия, против решение №194/15.11.2024г.на РС-Оряхово, постановено по гр.дело №389/2024г., с което предявените против жалбоподателката искове по чл.124, ал.1 ГПК и чл.109 ЗС са били уважени.

В жалбата се твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, както и че е нищожно и необосновано, постановено в нарушение на практиката на ВКС.

Развиват се доводи, че в докладите по чл.140 и чл.146 от ГПК съдът е квалифицирал исковете по чл.124, ал.1 ГПК и по чл.109 ЗС, но в мотивите на решението си е обсъждал приносът на страните в придобиването на процесния имот, което е ново основание, без на страните да е дадена възможност да събират доказателства в тази насока. При тези доводи се иска обезсилване на постановеното решение като недопустимо.

На следващо място се поддържа, че мотивите на решението са бланкетни, без разсъждения и тълкувания по конкретиката на иска, твърденията на страните, възраженията и оспорванията. Твърди се също, че решението е необосновано, тъй като правните изводи на съда не съответстват на установената фактическа обстановка 1 и на житейската логика. В тази връзка се посочва, че изводите на съда, че процесният имот е лично имущество на ищеца, са основани на безкритично кредитиране на показанията на св.П. П.-сестра на ищеца, и на представеното писмо от „ДЗИЖивотозастраховане“ЕАД, което е общ деловоден отговор. Прави се оплакване за нелогичност и предубеденост в изводите на съда, че средствата за уравнение на дяловете са от наследствената застраховка и се твърди, че когато уравнението е извършено със средства по време на брака, собствеността върху уравнения недвижим имот възниква в режим на СИО. С оглед на тези доводи жалбоподателката счита, че обжалваното решение се явява и нищожно.

Последните оплаквания, които се развиват в жалбата са свързани с иска по чл.109 от ЗС, като се твърди, че постановеното по този иск решение е неразбираемо и следва да се обезсили. поддържа се също, че искът по чл.109 ЗС изисква прекратяване на неоснователно действие/бездействие, а е не предаване на владението върху имот, което е предмет на иск по чл.108 ЗС.

Поискано е обжалваното решение да бъде отменено или обезсилено и предявените искове да бъдат отхвърлени, като в полза на жалбоподателя се присъдят направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК от въззиваемият В. С. П. е постъпил писмен отговор, че оспорва подадената въззивна жалба. В отговора се поддържа, че решението е постановено при пълен и всестранен анализ на доказателствата по делото и съобразно търсената от ищеца правна защита. като неоснователно се оспорва твърдението в жалбата за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, свързани с доклада на делото и правната квалификация на исковете, както и за необоснованост на решението. Иска се обжалваното решение да се потвърди и в полза на въззиваемия се присъдят направените по делото разноски за настоящата инстанция.

При така постъпилите въззивна жалба и отговор, с определение №81/14.02.2025г. въззивният съд е дал указания до ищеца за уточняване на исковата молба, като в изпълнение на тези указания с молба от 25.02.2025г. той посочва, че е във владение на собствения си имот изцяло, но твърди същевременно с това, че ответницата извършва действия, които му пречат да осъществява пълноценно правото си на собственост и тези действия се изразяват в ползването на имота за задоволяване на жилищни и складови нужди-нощуване в стая в имота и държане на лични вещи в него.

При така постъпилото уточнение на исковете с определение №134/11.03.2025г. въззивният съдебен състав е приел, че дадените от районния съд указания по квалификацията на исковете и тежестта на доказване са коректни, поради което нови указания не се следват на страните. Констатирано е също, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 2

ГПК.

При констатираната редовност на жалбата, съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца. Както вече бе отбелязано, ищецът твърди, че е във владение на собствения си имот изцяло, но твърди същевременно с това, че ответницата извършва действия, които му пречат да осъществява пълноценно правото си на собственост и тези действия се изразяват в ползването на имота за задоволяване на жилищни и складови нужди-нощуване в стая в имота и държане на лични вещи в него.

Тези твърдения дават основание на въззивния съд да приеме, че районният съд е бил сезиран с обективно съединени искове- положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и негаторен иск с правно основание чл.109 ЗС за осъждането на ответницата да преустанови използването на имота за задоволяване на жилищните си и складови нужди, вкл.като изнесе вещите си от имота и преустанови нощуването си в него. Доколкото същата правна квалификация на исковете е била поставена и от районния съд и указанията му по релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест съответстват на основанието и петитума на искането за съдебна защита, то обжалваното решение следва да се приеме за валидно и допустимо.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав обсъди събраните пред районния съд доказателства поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема следното:

Районен съд-Оряхово е бил сезиран с предявени от В. С. П. против Г. Д. В., обективно съединени искове по чл.124, ал.1 ГПК и по чл.109 от ЗС за признаване за установено по отношение на ответницата, че е собственик на УПИ с площ от 1396 кв. м. с кадастрален № 501.1313, в квартал 78 по кадастрален план на гр. Мизия и находящите се в него масивна жилищна сграда с идентификатор № 501.1313.1, със застроена площ от 85 кв. м., масивна жилищна сграда с идентификатор №501.1313.2 със застроена площ от 57кв. м., паянтова селскостопанска сграда с идентификатор № 501.1313.3 с площ от 12 кв.м. и паянтова селскостопанска сграда с идентификатор № 501.1313.4 и площ 24 кв.м., както и за осъждането на ответницата да преустанови използването на имота за задоволяване на жилищните си и складови нужди, вкл.като изнесе вещите си от имота и преустанови нощуването си в него.

В исковата молба се твърди, че ищецът е наследник на баща си С. М. П., починал на ***

3

Сочи, че след неговата смърт законните наследници са постигнали спогодба, обективирана в протокол от 28.08.1997 г. на РС Оряхово, относно подялбата на наследственото имущество и в дял и изключителна собственост В. П. е получил урегулиран поземлен имот, с площ от 1396 кв. м., с кадастрален № 501.1313, в квартал 78 по кадастрален план на гр. Мизия, заедно с построените в имота: 1. Масивна жилищна сграда - еднофамилна с идентификатор № 501.1313.1, на един етаж със застроена площ от 85 кв. м.; 2. Масивна жилищна сграда- еднофамилна на един етаж с идентификатор № 501.1313.2 със застроена площ от 57 кв.м.; 3. Паянтова селскостопанска сграда с идентификатор №501.1313.3 на един етаж със застроена площ от 12 кв.м.; 4. Паянтова селскостопанска сграда с идентификатор № 501.1313.4, на един етаж със застроена площ от 24 кв.м. Поддържа се, че в дял на останалите двама съделители-майката и сестрата на ищеца, са останали по 15 000 лв.за всяка от тях, представляващи останали в наследство парични средства на наследодателя С. П..

Твърди се, че съдебната спогодба се е случила по време на брака на ищеца с ответницата, а имотът бил семейно жилище, поради което след развода ответницата отказала да напусне жилището, претендирайки, че е СИО, и продължава да живее в имота и до днес без да има основание за това.

Ищецът поддържа, че имотът не е придобит в режим на СИО, тъй като ответницата не е заплащала уравнение на дяловете с останалите сънаследници с личен доход, като страните не са гледали и издържали съделителя Р. П., а също така е налице и влязло в сила решение по гр. дело № 625/2022 г. на РС Оряхово, съгласно което уговорката за издръжка и гледане по Протокол от 28.08.1997 г. на РС Оряхово е нищожна.

С подадения отговор на исковата молба ответницата Г. Д. В. оспорва исковете, като твърди, че с лични средства е заплатила сумата от общо 30 000 лв. за уравнение на дяловете на сестрата и майката на ищеца, като по този начин е придобила изцяло собствеността върху имота. Ответницата посочва също, че от сключването на брака с ищеца до настоящия момент живее в процесния имот и е вложила средства в размер на около 50 000 лв. за подобрения в този имот, а ищецът не е полагал грижи за имота и е бил отстранен от него за 1 година и 6 месеца, въз основа на производство по ЗЗДН.

По отношение на иска по чл.109 ЗС ответницата развива доводи, че този иск е неоснователен, тъй като тя е съсобственик на недвижимия имот и по никакъв начин не пречи на ищеца и той да упражнява правото си на собственост.

При така подадените искова молба и отговор в производството пред районния съд са събрани писмени и гласни доказателства, които дават основание на съда да приеме следното от фактическа страна:

Между страните не се спори, а това се установява и от представеното по делото удостоверение за наследници №АО/У-610 от 04.12.2023г.на Община Мизия, че ищецът В. П. е син и наследник по закон на своя баща С. М. П., починал на *** 4

Установява се също, че останалите законни наследници на С. П. са Р. Т. П.-съпруга и П. С. П.-дъщеря.

Както това е видно от представените от ищеца копия от нот.акт №40, том І, нот.дело №106/1987г. и скица №11/12.01.2024г. на Община Мизия, наследодателят на ищеца бил собственик на дворно място от 1300 кв.м., представляващо парцела ХVІ в кв.78, пл.№1313 по регулационния план на гр.Мизия, ведно с построените в парцела жилищна сграда и лятна кухня, които имоти по кадастралния план на гр.Мизия, одобрен със заповед №629/24.06.1985г. съставляват както следва: УПИ с площ от 1396 кв. м. с кадастрален № 501.1313, в квартал 78 по кадастрален план на гр.Мизия и находящи се в него масивна жилищна сграда с идентификатор № 501.1313.1, със застроена площ от 85 кв. м. и масивна жилищна сграда с идентификатор №501.1313.2 със застроена площ от 57кв. м.. Видно от скицата в поземления имот се намира също паянтова селскостопанска сграда с идентификатор № 501.1313.3 с площ от 12 кв.м. и паянтова селскостопанска сграда с идентификатор № 501.1313.4 и площ 24 кв.м.

Ищецът е представил също така заверено копие от протокол от проведено на 28.08.1997г. открито съдебно заседание по гр.дело №/не се чете/по описа за 1997г., от който се установява, че е одобрена съдебна спогодба, имаща за предмет делба на наследство, останало от С. М. П., по силата на която ищецът получава в дял описания в нотариалния акт недвижим имот и сградите в него, а съделителите Р. Т. П. и П. С. П. получават „за уравнение на дяловете по 15 000 лв. от това наследство“. В спогодителният протокол е посочено също така, че съделителката Р. Т. П. запазва правото си на ползване върху поставения в дял на ищеца имот, срещу поето от В. П. насрещно задължение да я гледа и издържа.

Страните не спорят, а това се установява и от представеното по делото заверено копие от решение №102/24.10.2022г.на РС-Оряхово по гр.дело №398/2022г., че към датата на извършване на делбата страните са били в брак, който е прекратен с развод с посоченото решение, влязло в сила на 08.03.2023г.