Решение № 112 от 24.09.2020, Окръжен съд - Разград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер 112

24.09.2020 г.

Град Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Разград

Първи въззивен граждански състав

На 14.09.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Анелия М. Йорданова

Валентина П. Д.

Атанас Д. Христов

Дияна Р. Георгиева като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело № 20203300500175 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано по депозирана въззивна жалба от "Енерго-Про Продажби " АД срещу ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА ЧАСТ на Решение № 164 от 22.06.2020 г. по гр.д № 2063/2019 г. по описа на РС – Разград, с което съдът е постановил следното:

ОСЪЖДА О. П. Х. , ЕГН **********, адрес гр. Разград, ж.к.

Лудогорие, № 2, вх. Б, ап. 28 ДА ЗАПЛАТИ на „Енерго-Про Продажби“АД, ЕИК 103533691, със седалище гр.Варна и адрес на управление бул.“Владислав Варненчик“, 258, Варна Тауърс, представляван от Пл. С., Я.Д. и Г.К. сумата 131,90 лв. /сто тридесет и един лева и деветдесет стотинки/ за потребена ел. енергия в периода 03.07.2018 г. – 28.01.2019 г., ведно със законната лихва от 23.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата и 3,63 лв. /три лева и шестдесет и три стотинки/ обезщетение за забава до 30.05.2019 г. и ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ като неоснователни и недоказани в останалата им част до първоначално предявените размери от 320,03 лв. главница и 8,80 лв. обезщетение за забава.

ОСЪЖДА О. П. Х. ,, ЕГН **********, адрес гр. разград, ж.к.

Лудгорие, № 2, вх. Б, ап. 28 ДА ЗАПЛАТИ на „Енерго-Про Продажби“АД, ЕИК 103533691, със седалище гр.Варна и адрес на управление бул.“Владислав Варненчик“, 258, Варна Тауърс, представляван от Пл. С., Я.Д. и Г.К. сумата 123,54 лв. /сто двадесет и три лева и петдесет и четири стотинки/ за направените по делото разноски съразмерно на уважената част от 1 исковете, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. / сто лева /.

ОСЪЖДА Енерго-Про Продажби“АД, ЕИК 103533691, със седалище гр.Варна и адрес на управление бул.“Владислав Варненчик“, 258, Варна Тауърс, представляван от Пл. С., Я.Д. и Г.К. ДА ЗАПЛАТИ на О. П. Х. ,, ЕГН **********, адрес гр. разград, ж.к. Лудгорие, № 2, вх. Б, ап. 28 сумата 114,40 лв. разноски по делото съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, в обжалваната част, като постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Претендира се отмяна в обжалваната част и постановяване на друго, с което иска на ищеца да бъде уважен и се присъдят разноски.

Въззиваемата страна, чрез пълномощника си адвокат Е.И.С. от АКРазград, е депозирала писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли същата да бъде оставена без уважение, като се потвърди първоинстанционното решение и се присъдят разноски за въззивното производство.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за въззивника се явява пълномощника му юрисконсулт М.Й.М., който поддържа жалбата и претендира разноски.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, въззиваемата страна не се явява и не изпраща представител. Пълномощникът й адвокат Е.И.С. от АК- Разград депозира писмена молба, с която моли да се даде ход на делото в нейно отсъствие. Излага становище за неоснователност на въззивната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Претендира разноски пред въззивната инстанция и представя договор за правна защита и съдействие, и списък по чл. 80 ГПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, изцяло възприема установената от първоинстанционният съд фактическа обстановка, както и правните изводи на съда изложени в мотивите на обжалваното решение, които изцяло възприема и препраща към тях на основание чл. 272 ГПК.

За пълнота на изложението и в отговор на депозираната въззивна жалба следва да се посочи, че:

По възражението на жалбоподателя, че с влязло в сила на 22.11.2019г. като необжалвано Решение № 483 от 31.10.2019г. по гр.д. № 1501/2019г. по описа на РС – Разград е прието, че предишния собственик на имота – П.П.Т. не дължи процесната сума за консумирана енергия по 2 фактура ***/30.01.2019г. за сумата от 320.03 лв., а в мотивите на настоящото решение е прието че част от сумата се дължи от предишния, а друга част от настоящия собственик, при положение че съда вече няма как да осъди предишния собственик да плати сумата, предвид предходното влязло в сила решение. Съдът бил лишил ищеца от възможността да получи сумата от настоящия собственик и още повече от предишния собственик.

От приложеното Решение № 483 от 31.10.2019г. по гр.д. № 1501/2019г. по описа на РС – Разград /л. 42-44 РС/ се установява, че същото е влязло в сила като необжалвано на 22.11.2019г. Със същото съдът е отхвърлил предявения от настоящия ищец иск по чл. 422 ГПК за приемане на установено, че П.П.Т., ЕГН *****, с адрес гр. Разград, ж.к. Орел, бл. 17, вх. В, ет.2, ап.3, дължи заплащане на сумата 328.83 лв. за обект на потребление аб.

№ 0304410173 на адрес с. Черковна, ***, представляваща неплатени фактури за ел. енергия в размер на 320.03 лв. главница за консумирана ел. енергия и такса възстановяване по фактури издадени за периода 30.01.2019г. - 30.01.2019г., както и мораторна лихва в размер на 8.80 лв., представлява сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа до 30.05.2019г., за които суми е издадена по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр.д. № 1170/2019г. по описа на РРС заповед за изпълнение, като неоснователен. В мотивите на решението е прието, че ответникът П.П.Т. не е била собственик или ползвател на процесния имот в процесния период, а от 03.07.2018г. собственик е бил О. П. Х. /настоящия ответник/. За това по отношение на периода, за който са претендираните суми и издадена фактура – 30.01.2019г., П.П.Т. не е била потребител по см. на §1, т. 41б ДР ЗЕ и чл. 4, ал.1 ОУДПЕЕ, поради което не е възникнало вземане на ищеца на твърдяното договорно основание за ел. енергия за процесния обект.

Следва да се изтъкне, че по настоящото дело е безспорно установено, че след отчитането на ползваната ел. енергия в процесния имот на 02.09.2017г., следващото отчитане е било извършено едва на 28.01.2019г. Ето защо, неправилно е отразено в процесната фактура, че се касае за електрическа енергия за периода от 04.01.2019г. до 28.01.2019г. /л. 32 РС/. В представеното Решение № 483 от 31.10.2019г. по гр.д. № 1501/2019г. по описа на РС – Разград не е отразено възражение на страните, че отчитането на потребената ел. енергия е било извършено в период различен от отразеното във фактурата. След като в предходното дело ищецът е представил фактура в която е отразено, че се касае за електрическа енергия за периода от 04.01.2019г. до 28.01.2019г., то и РС е стигнал до извода, че ответникът П.П.Т., която на 03.07. 2018г. е продала процесния имот, не дължи заплащане на електрическа енергия потребена в този имот за периода 04.01.2019г. до 28.01.2019г.

Относно възражението, че съдът лишил ищеца от възможността да получи сумата, която е дължима за консумираната ел. енергия от стария 3 собственик, следва да си изтъкне, че настоящия ищец не се е възползвал от правото си да обжалва Решение № 483 от 31.10.2019г. по гр.д. № 1501/2019г. по описа на РС – Разград, поради което същото е влязло в сила.

В обобщение решението в обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.

По разноските.

На основание чл. 81 и чл. 273 във връзка с чл. 78, ал.3 ГПК въззивника следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна направените за въззивната инстанция разноски в размер на сумата от 100 лв., представляваща платено възнаграждение за адвокат.

В представения по делото Договор за правна защита и съдействие № 0000076708 е вписано, че е договорено възнаграждение от 100 лв., което е изплатено в брой /л.27 ОС/. Съгласно задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, ако в договора е вписан начин на плащане - в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Ето защо, съдът намира за неоснователно възражението на въззивника, че липсват доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение Съдът намира за неоснователно и възражението на въззивника за прекомерност на горепосоченото възнаграждение от 100 лв., на осн. чл. 78, ал.5 ГПК.

Водим от гореизложеното, съдът,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА в ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА МУ ЧАСТ Решение № 164 от 22.06.2020 г. по гр.д № 2063/2019 г. по описа на РС – Разград.

В останалата му част Решение № 164 от 22.06.2020 г. по гр.д № 2063/2019 г. по описа на РС – Разград е влязло в сила като необжалвано.

ОСЪЖДА "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК 103533691, седалище и адрес на управление гр. Варна, 9009, район Владислав Варненчик, ВАРНА ТАУЪРС - Г, бул. Владислав Варненчик No 258, с представители П.С. С., Я.М. Д., Д.К. Д., начин на представляване: заедно от всеки двама от членовете на Управителния съвет, ДА ЗАПЛАТИ на О. П. Х. , ЕГН **********, адрес гр. Разград, ж.к. Лудогорие, № 2, вх. Б, ап. 28, направените за въззивната инстанция по в.гр.д. № 175/2020 г. по описа на Окръжен съд – Разград разноски в размер на 100.00 (сто) лева, представляваща платено 4 възнаграждение за адвокат, на основание чл. 81 и чл. 273 във връзка с чл. 78, ал.3 ГПК

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на осн. чл. 280, ал.3, т.1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5