Решение № 136 от 14.10.2026, Районен съд - Бяла

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. Бяла, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия М. Ненова при участието на секретаря Валентина Т. Великова като разгледа докладваното от Лилия М. Ненова Гражданско дело № 20254510101567 по описа за 2025 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „БАНКА ДСК“ АД срещу И. С. Я..

Ищецът твърди, че между него като кредитодател и ответницата като кредитополучател е сключен Договор за стоков кредит за текущо потребление от 26.11.2024 г., по силата на който банката предоставила на ответницата сумата 5000 лева при променлив лихвен процент в размер на 18% годишно и годишен процент на разходите 25,35%, която сума била усвоена по разплащателна сметка с титуляр кредитополучателят. Сочи, че кредитополучателят се задължил да върне предоставения кредит, ведно с лихви, за срок от 60 месеца, считано от датата на усвояването, чрез месечни вноски с падежна дата 26-то число. Сочи още, че съгласно т.16.1 от Общите условия на банката при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 /десет/ процентни пункта, а съгласно т.16.2 от Общите условия на банката при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, кредиторът има право да превърне целия непогасен остатък от главницата в предсрочно изискуем. Твърди, че ответницата изпаднала в забава по отношение на дължимите вноски за периода от месец януари 2025 г. до месец май 2025 г., с оглед на което банката обявила кредита за предсрочно изискуем, за което сочи, че на 06.06.2025 г. на ответницата е връчено нарочно уведомление. В условията на евентуалност с исковата молба отправя изявление за предсрочна изискуемост. Сочи, че поради липса на изпълнение от страна на ответника подал 1 заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.дело № 568/2025 г. по описа на Районен съд - Бяла, което заявление било отхвърлено.

При тези твърдения ищецът претендира осъждане на ответницата да му заплати следните суми по Договор за кредит за текущо потребление от 26.11.2024 г.: 4948,03 лв.

/равностойност в евро 2529,89 евро/ - главница, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане; 374,99 лв. /равностойност в евро 191,73 евро/ – договорна /възнаградителна/ лихва за периода 26.01.2025 г. - 05.06.2025 г.; 5,93 лв.

/равностойност в евро 3,03 евро/ - обезщетение за забава за период 26.01.2025 г. - 05.06.2025 г.; 23,14 лв. /равностойност в евро 11,83 евро/ - обезщетение за забава в размер на законна лихва за период 06.06.2025 г. -18.06.2025 г. Претендира и разноски за производството, в това число юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответницата.

Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с предявени по реда на чл.415, ал.3 вр.ал.1, т.3 от ГПК обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр.чл.430 от ТЗ вр.чл.9 от ЗПК, чл.92 от ЗЗД, чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.309а, ал.1 от ТЗ.

Видно от приобщеното към доказателствения материал ч.гр.дело № 568/2025 г. по описа на Районен съд - Бяла, „Банка ДСК“ АД е подало заявление срещу И. С. Я., с което е поискано издаването на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК за вземания по Договор за кредит за текущо потребление от 26.11.2024 г., въз основа на документ по чл.417, ал.1 от ГПК – извлечение от счетоводните книги на банката, за следните суми: 4948,03 лв. – главница, 374,99 лв. – договорна /възнаградителна/ лихва за периода 26.01.2025 г. 05.06.2025 г., 5,93 лв. - обезщетение за забава за периода 26.01.2025 г. - 05.06.2025 г., 23,14 лв. - обезщетение за забава в размер на законна лихва за периода 06.06.2025 г. - 18.06.2025 г.

С Разпореждане № 1157/31.07.2025 г. по ч.гр.дело № 568/2025 г. по описа на РС – Бяла, потвърдено с необжалваемо Определение № 1062/14.10.2025 г. по в.ч.гр.дело № 742/2025 г. по описа на Окръжен съд – Русе, заявлението е отхвърлено. С разпореждане от 27.10.2025 г. на заявителя е указана възможността в едномесечен срок от съобщаването да предяви осъдителен иск за вземанията, за които е отказано издаването на заповед за изпълнение, като в указания срок заявителят е инициирал настоящото исково производство.

Предвид изложеното, предявените искове съдът намира за допустими - същите изхождат от лице с правен интерес, подадени са в срока по чл.415, ал.4 от ГПК и са обусловени от наличието на предпоставките на чл.415, ал.1, т.3 от ГПК – отказ на съда за издаване на заповед за изпълнение на заявени по реда на чл.417 от ГПК вземания, като исковете са насочени срещу ответник (длъжник в заповедното производство), който е пасивно легитимиран да отговоря по претенцията.

2

По делото липсват въведени неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл.154, ал.2 от ГПК, като общоизвестен по смисъла на чл.155 от ГПК факт е, че ищецът е банка и в предмета му на дейност е включено предоставяне на кредити за своя сметка и на собствен риск, които обстоятелства са вписани в Търговския регистър, който е публичен и общодостъпен.

С глед липсата на подаден отговор на исковата молба, няма обстоятелства, по които страните не спорят. Липсва обаче презумпция, че неподаването на отговор в срок прави иска основателен или че освобождава ищеца от доказателствената тежест по чл.154, ал.1 от ГПК /Решение № 27/16.04.2014 г. по т.д. № 1893/2013 г. на II ТО на ВКС/, с оглед на което на първо място ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване възникнало правоотношение по сключен между него и ответника Договор за кредит за текущо потребление от 26.11.2024 г., с твърдяните параметри и съдържание, в това число реда и сроковете за заплащане на дължимите суми, уговорени договорна /възнаградителна/ лихва и лихва за забава на плащането и техните размери, условията за превръщане на кредита в предсрочно изискуем. На следващо място в тежест на ищеца е да устави изпълнение на задълженията си по договора за кредит, в това число и предаване на заемната сума в полза на кредитополучателя, както и че ответникът е уведомен за упражняване правото на банката да превърне кредита в предсрочно изискуем. В тежест на ищеца е да установи и размерът на всяко едно от заявените вземания, а за договорната лихва и обезщетенията за забава и периода на тези вземания.

Ответницата може да проведе насрещно доказване на посочените факти, като в нейна тежест е да установи, че е заплатила претендираните суми.

По делото е представен Договор за кредит за текущо потребление от 26.11.2024 г., ведно с погасителен план и общи условия, част от съдържанието на договора, със страни: ищецът като кредитор и ответникът като кредитополучател, при следните параметри: сума по кредита - 5000 лв., срок на кредита – 60 месеца, при променлив лихвен процент в размер на 18% годишно или лихвен процент на ден - 0,05%, формиран от стойността на референтен лихвен процент, представляващ индикатор „Ефективен годишен лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години“ 0,240%, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана надбавка в размер на 17,760% при изпълнение на условията за ползване на преференциален лихвен процент, подробно описани чл.9 от договора. Уговорено е, че лихвеният процент се променя с промяната на референтния лихвен процент при конкретно посочени в договора ред и срокове, като информацията за стойността на индикатора „Ефективен годишен лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години“ се взема от публикуваните данни на интернет страницата на Българска народна банка.

Посочено е, че годишния процент на разходите по кредита е 25,35%, като същият може да бъде променян при промяна на конкретно посочени в общите условия към договора предпоставки. С подписване на договора кредитополучателят е заявил, че му е предоставена изискуемата по чл.5 от Закона за потребителския кредит преддоговорна информация /чл.13 3 от договора/. Неразделна част от договора са и Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица /чл.20 от договора/. Съгласно чл.16.1 от Общите условия при допусната забава в плащането на месечната вноска, частта от вноската, която представлява главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Съгласно чл.16.3 от Общите условия от датата на изискуемостта на кредита - на краен падеж или предсрочна, целият непогасен остатък от главницата се олихвява със законната лихва по чл.86 от Закона за задълженията и договорите до окончателното погасяване на задължението. Съобразно погасителния план, част от договора за кредит, страните са уговорили погасяване на кредита на месечни вноски с падежна дата на първата вноска: 26.12.2024 г. и падежна дата на последната вноска:

26.11.2029 г., като общия размер на лихвите е 2617,92 лв., а общият размер на месечните вноски: 7617,92 лв., като е посочен размер и на общата дължима сума.

Договорът, ведно с приложенията, са с положени подписи за кредиполоучател и кредитор, подписите за кредитополучател не са оспорени от ответника, поради което съдът приема, че в случая е налице възникнало облигационно правоотношение между страните по делото по повод на договор за кредит за текущо потребление от 26.11.2024 г.

В отношенията между страните ответникът има качеството „потребител“ по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП /физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност - по делото нито се твърди, нито се установява обратното/. Ето защо, предвид съдържанието си, процесният договор отговаря на потребителски договор, тъй като страни по него са физическо лице, което използва кредита за свои лични нужди, явяващо се потребител по смисъл на §13, т.1 от ЗЗП и търговска банка - търговец по смисъла на §13, т.2 от ЗЗП, поради което за валидността на договора и неговите последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК, а по аргумент от чл.24 от ЗПК – и уредбата на неравноправните клаузи в потребителските договори (чл.143 – чл.148 от Закона за защита на потребителите).

За действителността на договора съдът следи и служебно и когато нищожността произтича от съдържанието на договора, съдът е длъжен да я констатира в случаите когато констатацията за нищожност на правна сделка е от значение за решаването на спора, като в този случай, за да бъде спазен принципът на състезателното начало, страните следва да са информирани преди устните състезания, че съдът ще разгледа въпроса за нищожността и може да не зачете правните последици на нищожната сделка или на нейни отделни клаузи, както и да е предоставена възможност на страните да изразят становище по този въпрос и евентуално да посочат доказателства /в този смисъл постановките на Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк.дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС/, което в случая е сторено от съда с определението за насрочване на делото по чл.140 от ГПК, препис от което е надлежно връчено на страните.

Порокът на сделката поради противоречие със закона се състои в нарушаване на императивна правна норма и е установим при съпоставката на съдържанието на сделката с правилото на закона. Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, 4 ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора.