Решение № 1101 от 17.07.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1101 гр. Плевен, 17.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла Илм. Замфирова при участието на секретаря Дарина В. Димитрова като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело № 20244430104460 по описа за 2024 година взе предвид следното:

Делото е образувано по молба от С. И. И., чрез ЕАД Е. И., съдебен адрес:

***, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: ***; цена на иска:

1627,05 лв. Съдът е сезиран с искане да прогласи спрямо Фератум България ЕООД, нищожността на договор за предоставяне на потребителски кредит N ********** / ***г., като противоречащ на императивни изисквания на Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответната страна, като се оспорва искът.

Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за безспорно от правна и фактическа страна следното: Безспорно, е че на 11.03.2024 г. страните са сключили договор за предоставяне на потребителски кредит №**********/11.03.2024г. Договорът за потребителски кредит е недействителен ab initio поради нарушаване на изискванията на чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 2 и чл. 10 а, ал. 4 ЗПК. Кредиторът е нарушил изискванията на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 9 и не е записал действително приложимият в кредитното правоотношение лихвен процент, тъй като 1 уговореният процент от 25,41 % не съответства на записаната лихва от 127,05 лв. В договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита / кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 49, 03 %/. Във величината на ПГР като глобален израз на всичко дължимо по кредита следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В този смисъл е и задължителното тълкуване на СРС, който с Решение от 20 септември 2018 г. по дело С-*** е извел разрешението, че „на непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни ситуация като тази по главното производство, в която; договорът съдържа само математическа формула за изчисляването на този ГПР, без обаче да предостави необходимите за това изчисляване данни.

В конкретния случай, в процесиия договор за кредит, яснота досежно обстоятелствата по чл. 19, ал. 1 липсват.

Посочен е лихвен процент по заема - 25,41 %, /който е фиксиран/, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПP по договора. Съгласно чл. 10, ал. 2 и чл. 10 а, ал. 4 ЗПК, видът, размерът и действието, за което се събират такси и / или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора и кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане за разходи, свързани с договора, които не са предвидени в него. Освен възнаградителната лихва в съдържанието на договора не са включени други разходи, поради което ответникът не е имал право да формира размер па ГПР от 49, 03 %. ГПР се определя по точно опредЕ. методика, регламентирана в чл. 19, ал.1 и по силата на ал. 2 от същия член по алгоритъма, уреден в прмложение N 1 към закона и само въз основа на такси и други разходи, изрично уговорени между страните и включени в договорното съдържание /арг. от чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 4 ЗПК/. Законодателят задължава кредитодателите да включват в текста на договорите за потребителски кредит размера на ГПР и данни за разходите, които го формират, тъй като от него потребителите могат да получат информация за стойността на всички плащания, които ще направят за срока на действие на договора и така да вземат информирано решение дали кредитът съответства на техните потребности и на финансовите им възможността да го обслужват. В този смисъл е и съдебната практика, която приема, че когато 2 договор за кредит не съдържа компонентите, от които се състои ГПР поставя потребителя в неравностойно положение и го възпрепятства да разбере икономическите последици на поетото от него задължение - така Решение № 16 от 26.05.2021г. по в.гр.д. № 57/ 21г. на ОС- Търговище, Решение № I- 272 от 15.01.2021 г. по в.гр.д. N«2669/ 2020г. на ОС- Бургас, II- ро Гражданско отделение, първи въззивен състав.

На следващо място, съгласно императивните изисквания на горепосочените норми, кредиторът е следвало да включи в уговорения ГПР таксата за осигуряване на поръчителство oт Ferratum Bank в полза на кредитодателя.

Записването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска практика" по смисъла па чл. 68 д, ал. I и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С-***/10е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и с.л. от 33П.

Нищожност на сделка, договор, завещание, съдебно решение и други е засягането му от най-тежък порок, водещ до това, че съответният акт не поражда правни последици. Нищожността се определя от закона, а не от волята на страните. Нищожни договори са тези, които противоречат на закона или го заобикалят, накърняват добрите нрави, имат невъзможен предмет, липсва съгласие или не е спазена предписана от закона форма, привидните договори и договорите върху неоткрити наследства.

На основание изложеното, искът следва да бъде уважен. При този изход на делото, ответникът следва да заплати на ищеца разноските в производството.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, спрямо Фератум България ЕООД, нищожността на договор за предоставяне на потребителски кредит N ********** / ***г., сключен между С. И. И., ЕГН ********** и Фератум България ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на 3 управление: ***; като противоречащ на императивни изисквания на Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78 от ГПК, Фератум България ЕООД,

ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ на С. И. И., ЕГН **********, чрез ЕАД Е. И., съдебен адрес: *************, направените разноски по делото в размер на 150 лв. за възнаграждение на вещо лице и 65,08 за държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 4