Решение № 203 от 08.08.2026, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. Враца, 08.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Борис К. Динев

Членове:

Христо Н. Христов

Веселина Люб. Павлова при участието на секретаря Мария К. Ценова като разгледа докладваното от Борис К. Динев Въззивно гражданско дело № 20261400500224 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх. № 1086/19.1.2026 г. по описа на Районен съд - Враца, на ЗК „Лев Инс“ АД, с ЕИК 121130788 от гр.

София, ***А - ответник в първоинстанционното производство, подадена по пощата на 15.01.2026 г., чрез процесуалния си представител юрк. С. И. против Решение №793/8.12.2025 г. г. на Районен съд - Враца, Гражданско отделение 5-ти състав по гр.д. 1078/2025 по описа на Районен съд - Враца .

С обжалваното решение първоинстанционният съд е осъдил ЗК „Лев Инс“ АД с ЕИК 121130788, седалище и адрес на управление гр.

София, ***А да заплати на М. Г. И. с ЕГН ********** и адрес *** сумата 1 250,00 лева-частично претендирана главница от общата главница в размер на 40 000,00 лева, ведно със законната лихва от 25.01.2025 г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания, вследствие на пътно-транспортно произшествие (ПТП), настъпило на 18.01.2024 г. на републикански път II-15 (Враца-Борован-Мизия-п.к. СараевоОряхово), при посока на движение към гр. Оряхово, в района на км 21.000, в резултат на противоправно поведение на В.З.Ц. с ЕГН **********-водач на лек автомобил „БМВ 318 ТДС“ с рег. № ВР *** СА, застрахован към момента на ПТП по застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗК „Лев Инс“ АД осъдил на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38 от ЗАдв ЗК „Лев Инс“ АД с ЕИК 121130788, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А да заплати на адв. П. З. П. с ЕГН ********** и с адрес на упражняване на дейността *** сумата 425,00 лева – адвокатско възнаграждение осъдил на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ЗК „Лев Инс“ АД с ЕИК 121130788, 1 седалище и адрес на управление гр. София, ***А да заплати на М. Г. И. с ЕГН ********** и адрес ***, сумата 850,00 лева – направени по гражданско дело № 1078/2025 г. на Врачански районен съд разноски.

Жалбоподателят обжалва решението като постановено с процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон в частта над присъденото обезщетение над 500 лв.

Твърди, че не са събрани доказателства за наличието на претърпени неимуществени вреди над 500 лв. Първоинстанционният съд не бил взел предвид действителното значение на травмите на ищцата, начина на тяхното настъпване и настъпването на неимуществени вреди.

Признава, че от установените по делото медицински факти следва, че ищцата е получила единствено контузия на бедро, без костни увреждания, без оперативно лечение, без болничен престой, без проведена рехабилитация и без трайни функционални ограничения.

Поддържа, че доколкото към момента на приключване на делото пред първата инстанция ищцата е напълно възстановена и прогнозата е благоприятна, поради което липсвала реална тежест на увреждането, с размерът на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди бил прекомерен.

Определеното от първоинстанционния съд обезщетение не отговаряло на критерия за справедливост съобразно критериите на чл. 52 от ЗЗД и ППВС 4/1968.

Твърди, че първоинстанционният съд не е формирал правни изводи за обема на неблагоприятното засягане на правата на ищцата и от кои правнозначими факти е направил извода за присъждане на обезщетение от 3000 лв.

Оспорва извода на първоинстанционния съд за 10 % съпричиняване от страна на ищцата за настъпването на вредоносния резултат. Сочи, че непоставянето на предпазен колан е грубо нарушение на правилата за безопасност на движението по пътищата, поради което и претендира размер на съпричиняване от 50 %.

Намира за адекватен размер на обезщетение за вредите от 1000 лв. който с оглед претендираното 50 % съпричиняване следва да бъда редуциран до 500 лв. над който размер обжалва постановеното решение по делото.

Поддържа, че с оглед неоснователността на главния иск е неоснователен и акцесорния иск.

Моли съда да постанови решение, с което да бъде отменено обжаваното решение и да бъда отхвърлени исковете като неоснователни и недоказани над размера от 500 лв.

С жалбата не се правят доказателствени искания.

Претендира направените по делото разноски пред първата и настоящата инстанция.

В срока за отговор по жалбата е подаден отговор на жалбата от ответника по жалбата М. Г. И. , с ЕГН ********** от *** - ищец в първоинстанционното производство, който депозира такъв с вх. №7078 от 31.3.2026 г., по описа на Районен съд - Враца, , подаден директно в регистратурата на съда на 31.3.2026 г. чрез процесуалния си представител адв.Й. Д., с който оспорва жалбата като неоснователна.

Намира обжалваното решение за пълно законосъобразно, напълно споделя правните изводи на първоинстанционния съд като обосновани и в съответствие с и процесуалноправните норми, приложими към правния спор и събраните в хода на производството доказателства.

Твърди, че по делото от показанията на разпитаните свидетели, заключението на вещото лице е доказан размера на претърпените увреждания на здравето на ищцата и претърпените от нея неимуществени вреди. Установено било, че в резултат на 2 инцидента е ищцата е получила спукване на таза, поради което за известен период от време се наложило да бъде на памперси. Ищцата не можела да спи поради силните болки и е приемала болкоуспокояващи. Не можела да извършва никакви действия самостоятелно, като за нея изцяло се грижела майка й - хранела я в леглото, била е на памперси и подлога, а десният й крак бил подут и деформиран. При приключването на делото пред първата инстанция ищцата вече можела да ходи но продължавала да изпитва болки в десния си крак и се подпирала на други лица при придвижване.

Поддържа, че определения от първоинстанционния съд размер от 10 % съпричиняване е адекватен, съответстващ на действителния принос на ищцата за настъпването на уврежданията.

С отговора на жалбата не се правят доказателствени искания.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата и потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира направените по делото разноски пред настоящата инстанция.

В съдебно заседание въззивникът не изпраща представител и не взема становище по депозирания отговор на въззивната жалба.

В съдебно заседание въззиваемият чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.

Претендира направените по делото разноски.

При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, при което е насрочено открито съдебно заседание за разглеждането й.

При констатираната редовност на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.

За да се произнесе по основателността на жалбите, настоящият съдебен състав обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното дело е образувано по искова молба, подадена от М. Г. И. с ЕГН ********** и адрес *** срещу ЗК „Лев Инс“ АД с ЕИК 121130788, седалище и адрес на управление гр. София, ***А с която са предявени искове с пр. осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД Твърди, че на 18.01.2024 г., на републикански път II-15 (Враца Борован-Мизияп.к. Сараево-Оряхово), при посока на движение към гр. Оряхово, в района на км 21.000, В.З.Ц. с ЕГН **********, управлявайки лек автомобил „БМВ 318 ТДС“ с рег.

№ ВР *** СА, собственост на Г.Е.П. с ЕГН **********, нарушил правилата за движение в Закона за движението по пътищата, вероятно поради движение със скорост, несъответстваща на условията на пътя и възможностите на водача, изгубил контрол над управлявания от него автомобил и самокатастрофирал, вследствие на което В.З.Ц. причинил на ищцата пътничка на предната седалка на същия автомобил средна телесна повреда, представляваща фрактура на бедрената шийка на дясната бедрена кост – разстройство на здравето, причинило физически болки и страдания и ограничения в движенията на десен долен крайник за период, по-дълъг от 30 дни, както и лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на дясното бедро, причинило физически болки, страдания и ограничения в движенията на десен долен крайник. За 3 така описаното нарушение на В.З.Ц. бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия G, № 1156708/18.01.2024 г. Ищцата била откарана от екип на Спешна медицинска помощ в МБАЛ „Христо Ботев“ гр. Враца. При постъпването си в Спешното отделение на лечебното заведение ищцата била във видимо увредено общо състояние и се оплаквала от непоносими болки в областта на дясното бедро, придружени от невъзможност за извършване на каквито и да било движения с десния крак. На ищцата били направени редица прегледи и изследвания, които установили описаните в исковата молба телесни увреждания и веднага й било назначено медикаментозно лечение. Още същия ден ищцата напуснала лечебното заведение с дадени указания за прием на медикаменти и наблюдение от специалист, както и за избягване на всякакви физически натоварвания, които биха могли да забавят оздравителния процес. От момента на настъпване на ПТП и да сега ищцата изпитва постоянни непоносими болки, ирадиращи по протежението на целия крайник, изпитва скованост и изтръпване в областта на травмираната зона, а движенията й са силно болезнени до почти невъзможни, поради което се нуждае от постоянната подкрепа и съдействие на своите близки при осъществяване на обичайните си и ежедневни нужди от битов и хигиенен характер. Въпреки проведеното консервативно лечение, ищцата не изпитва подобрение в здравословното си състояние и болките й така и не отшумяват. Поради тези обстоятелства ищцата започнала да изпитва чувство на безполезност, самотност и изолираност, усещала постоянна умора и липса на енергия, страдала от упорито безсъние, а когато успявала да заспи, сънувала кошмари от претърпяното ПТП, сякаш преживявала събитието отново и отново.

С искане от 01.08.2024 г. ищцата предявила извънсъдебна претенция към ответника ЗК „Лев Инс“ АД, който поискал с писмо с изх. № 7273/22.08.2024 г. допълнителни документи. Ищцата представила тези документи на ответника с писмо от 25.10.2024 г., но въпреки това ответникът нито платил, нито отказал да плати на ищцата застрахователно обезщетение.

Претендира ответника да заплати на ищеца сумата 1 250,00 лева частично претендирана главница от общата главница в размер на 40 000,00 лева, ведно със законната лихва от 01.08.2024 г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания, вследствие на пътнотранспортно произшествие (ПТП), настъпило на 18.01.2024 г. на републикански път II15 (Враца Борован-Мизия-п.к. Сараево-Оряхово), при посока на движение към гр.

Оряхово, в района на км 21.000, в резултат на противоправно поведение на В.З.Ц. с ЕГН **********-водач на лек автомобил „БМВ 318 ТДС“ с рег. № ВР *** СА, застрахован към момента на ПТП по застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът ЗК „Лев Инс“ АД е подал писмен отговор, с който оспорва основателността на исковете и техния размер. Ответникът оспорва механизма на настъпване на ПТП и отговорността на водача В.З.Ц. за противоправно поведение, оспорва причинно-следствената връзка между процесното ПТП и уврежданията на ищцата, включително предвид обстоятелството, че ищцата доброволно е отказала да бъде хоспитализирана в МБАЛ „Христо Ботев“ АД, както и оспорва ищцата да е получила толкова тежки телесни увреждания, колкото се твърди в исковата молба. На самостоятелно основание се оспорва размера на исковата претенция като прекомерен, като се излагат твърдения, че претърпените от ищцата телесни увреждания са без трайни последствия за здравето. С отговора на исковата молба се прави изрично възражение с правно основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата поради пътуване без предпазен колан. Оспорва се и претенцията за законна лихва върху главницата както поради неоснователност на главния иск, така и с твърдения, че застрахователят не е в забава предвид обстоятелството, че на основание чл. 106, ал. 3 от КЗ е изискал допълнителни документи относно механизма и уврежданията, както и банкова сметка 4 на ищцата, като такава банкова сметка не е била представена.

Разпечатката съдържа 45 от 108 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/18b0c474-19ca-4164-aee4-785a2b94ad79