Решение № 1592 от 05.05.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1592 гр. София, 05.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА при участието на секретаря АННА ИВ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20211110211505 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.59, във връзка с чл. 58д, т.1 и следващите от Закона за административните надушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на ХР. ИВ. ЦВ., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к.„Н“, бл., вх., ет., ап., чрез адвокат Л. ИЛ. ИВ. от САК, против наказателно постановление №21-4332-013810/07.07.2021 г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.20, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.185 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 лв. (двадесет лева), както и за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.„в“ от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, са му наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 100 лв. (сто лева) и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец.

В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Излага се, че жалбоподателят не е извършил посоченото деяние и липсват каквито и да било доказателства за неговото извършване.

1

Сочи се, че по отношение и на двете нарушение не е спазена разпоредбата на чл.42, ал.1, т.4, респ. чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като АУАН не съдържал описание на обстоятелствата, при които е извършено деянието. Не ставало ясно по автомобила „Тойота ярис“ има ли настъпили щети и какви са те.

АУАН не съдържал и реквизитът, изискуем по чл.42, ал.1, т.9 от ЗАНН. В АУАН и НП липсвало описание на причинените имуществени вреди, както и дали е имало разногласие между водачите на двата автомобила. В условията на евентуалност, се моли да се приеме, че извършеното деяние е малозначително. Моли се НП да бъде отменено. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Административно-наказаното лице - ХР. ИВ. ЦВ. , инициирало настоящото производство, в което има качеството на въззивник, редовно призовано в съдебно заседание, не се явява лично. За него се явява упълномощен процесуален представител – адвокат Л.И. от САК. В съдебно заседание се моли НП да бъде отменено, като незаконосъобразно, тъй като твърдяното нарушение не е доказано по безспорен начин. Моли се за присъждане на направените по делото разноски .

Административно-наказващият орган в качеството му на въззиваема страна – ОПП-СДВР, редовно призован, не изпраща представител и не взима становище по жалбата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН .

Депозирана е от лице притежаващо активна процесуална легитимация и правен интерес. Подадена е в рамките на законоустановения срок.

Сезиращият съда документ съдържа изискуемите по закон реквизити. Ergo жалбата се определя като редовна и процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.

От фактическа страна, съдът установи следното:

На 18.06.2020 г., около 15:30 часа, в гр. София, ХР. ИВ. ЦВ., като водач 2 на товарен автомобил марка „Ф“, модел „Т“, с рег. № се движел на бул.

„Илиянци“ № 12. Поради недостатъчен контрол върху МПС, което управлява реализирал ПТП в паркиран товарен автомобил марка „Т“, модел „Я“, с рег.

№ и при наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП го напуснал, като не уведомил службата за контрол, както и не изпълнил указанията й.

Административно-наказателното производство е образувано на 16.06.2021 г., със съставяне на Акта за установяване на административно нарушение (АУАН) бл. № 888427/16.06.2021 г., от Ант. Сп. Ст., на длъжност „Младши автоконтрольор” при ОПП-СДВР. В АУАН е посочено, че е съставен в присъствието на двама свидетели: Н.Р. Кръстева /свидетелочевидец/ и Емил Здравков Петров /служител на ОПП-СДВР/ против ХР. ИВ.

ЦВ., за това, че с така посочените действия е нарушител разпоредбите на чл.

20, ал. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.

АУАН е предявен и връчен лично на нарушителя, на датата на неговото съставяне-16.06.2021 г., който го подписал. В него, последният не е вписал възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, жалбоподателят е направил писмени възражения пред наказващия орган.

Въз основа на така съставения акт, на 07.07.2021 г. Г В Б, на длъжност „Началник група“ към СДВР, Отдел „Пътна полиция“ СДВР, издала обжалваното НП №21-4332-013810/07.07.2021 г., с което е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя. С него за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП, на жалбоподателя му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 лв., както и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, са му наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 100 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец.

Съдът прие описаната по-горе фактическа обстановка, като взе предвид приетите писмени доказателства: декларация попълнена от Н. Кр. Р., Декларация попълнена от ХР. ИВ. ЦВ., сведение от Ц З Ц, Протокол за ПТП № 765766, докладна записка 2 бр., възражение, писмо с № на СДВР 4332р31777/06.07.2020 г., писмо с № на РУ-Монтана 301р-17500/28.07.2020 г., справка картон на водача, Заповед № 8121К-13180/23.10.2019 г., Заповед № 3

8121з-515/14.05.2018 г.

Свидетелят Ант. Сп. Ст. (актосъставител) в съдебно заседание, в етапа на съдебното следствие, потвърждава съставянето на АУАН, респ. подписването му, но не пресъздава каквито и да било релевантни спомени във връзка с процесното събитие дори след предявяването и запознаването с процесния АУАН в съдебно заседание. Предвид това от неговите показания съдът не може да направи изводи за релевантните по делото факти.

Свидетелят П. Т. К. в своите показания не излага обстоятелства, които да послужат на съда за изграждане на изводи от фактическа страна за процесния случай.

Свидетелката Н. Кр. Р. в съдебно заседание, излага непосредствени, преки и лични възприятия от процесното събитие и от самия удар. Посочва, че по време на удара тя се е намирала в товарния автомобил „Форд транзит“, който в този момент не бил управляван. Съдът дава вяра на показанията й, доколкото същите са последователни и логични. Няма данни, от които може да бъде поставено под съмнения безпристрастността на показанията й, както е да имала някакви взаимоотношения с жалбоподателя, в частност неблагоприятни, които евентуално да я мотивират да изопачи ситуацията в хода на събиране на гласните доказателствени средства. Показанията на свидетелката са хронологични, последователни, непротиворечиви, допълват се и при анализа им се установяват всички обстоятелства на процесното събитие.

Настоящият съдебен състав изцяло кредитира събраните по делото писмени доказателства, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда, като не се налага по-подробното им обсъждане (по арг. от чл.305, ал.3, изр.2 НПК, вр. чл.84 ЗАНН).

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Като инстанция по същество, в производството по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че съставеният АУАН и оспорваното наказателно 4 постановление са издадени от компетентни органи и съобразно представената заповед, действащи в кръга на техните правомощия, в предвидената от закона писмена форма.

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество – чл.63, ал.1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.314, ал.1 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН. В изпълнение на това свое правомощие (право и задължение) съдът намира, че при съставяне на АУАН са допуснати съществени по тежест процесуални нарушения, които са опорочили процедурата по установяване на нарушението и налагане на наказание.

Съдът служебно констатира, че АУАН е съставен изцяло в разрез с изискванията на чл.34 от ЗАНН, защото не е спазен тримесечният срок от установяване на нарушителя. В докладна записка, съставена от младши инспектор П. Т. К., на датата на установяване на нарушението (18.06.2020 г.) адресирана до началника на ОПП-СДВР, последният е уведомен за процесното деяние. Било установено, че товарният автомобил марка „Ф“, модел „Т“ е собственост на Ц З Ц, който в дадени от него писмени сведения, посочва, че този автомобил се управлява от сина му Светослав Ценов и че на 18.06.2020 г. процесният автомобил е бил използван от приятел на неговия син, а именно ХР. ИВ. ЦВ.. Тези свои сведения той дава пред органите на МВР на 13.08.2020 г. От това следва, че от 13.08.2020 г. е започнал да тече предвиденият в чл.34 от ЗАНН срок за образуване на административнонаказателно производство. На 13.08.2020 г., административно-наказващият орган е имал безспорно установена самоличността на извършителя. Ето защо, от този момент, административно-наказващият орган е следвало в рамките на 3 месеца от откриване на нарушителя да състави АУАН. Такъв обаче е съставен след изтичането му, а именно: на 16.06.2021 г., а срокът по чл.34, ал.1 от ЗАНН е изтекъл на 13.11.2020 г. Така НП е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила, на базата на АУАН, съставен след изтичането на срока, предвиден в чл.34, ал.1 от ЗАНН.

Съдът намира, че е налице опорочаване на административно – наказателното производство срещу Ц., още в неговата начална фаза 5 съставянето на акта, и поради наличие на друго нарушение. Последният не може да се ползва с установената в закона доказателствена сила. Актът е съставен от свидетеля С., който не е възприел непосредствено извършеното деяние. Свидетелят по акта – Е З, е посочен като свидетел при съставяне на АУАН. Той не е присъствал при установяване на нарушението. Видно от докладна записка от 18.06.2020 г., ПТП било посетено от И И и П.К.. В АУАН е посочено, че е съставен в присъствието на свидетел - очевидец на нарушението - Н.Р.. Последното не отговаря на обективната истина, тъй като Р. не е присъствала при неговото съставяне. Тя не е положила подписа си на свидетел в АУАН, а органите на МВР на мястото за полагане на подпис на свидетеля, единствено са посочили, че същата е попълнила декларация.

Последното не освобождава от задължение органите на МВР да съставят АУАН в присъствието на свидетелката.

Съдът намира, че в конкретния случай АУАН и НП не отговарят на изискванията за съдържание изискуемо по чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП следва да бъдат посочени обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Задължително е да са описани всички съставомерни фактически признаци на вмененото нарушение, по начин небудещ съмнение, както за дееца, така и за съда за всички конкретни фактически действия, с които е причинен противоправният резултат. Нарушението следва да бъде описано по начин, по който за нарушителя да не възниква никакво съмнение за това какви са фактическите параметри на вмененото нарушение. В конкретния случай този критерий на яснота не е достигнат, тъй като изцяло липсва словесно описание на нарушението.

Освен това, от съдържанието на цялата преписка по случая не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършено от жалбоподателя нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП , която разпоредба вменява задължение на водачите да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. И в съдебната фаза на процеса, ответната страна не ангажира доказателства в подкрепа на описаната в акта и наказателното постановление фактическа обстановка.