Решение № 377 от 30.04.2024, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 377 гр. Сливен, 30.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимира Д. Кондова при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело № 20242230100635 по описа за 2024 година

Предмет на разглеждане са предявени в условията на обективно кумулативно съединение искове, както следва:

- иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за обявяване на нищожен на Договор за потребителски кредит № 956644/27.05.2023г., сключен между ищеца и ответното дружество и в условията на евентуалност иск по чл.26, ал.1 ЗЗД, вр.чл.33 ЗПК и чл.143, ал.1 ЗЗП за обявяване нищожност на клауза за неустойка по договор за потребителски кредит.

- иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 30 лв., платена без правно основание по договор за потребителски кредит № 956644/27.05.2023г., сключен между ищеца и ответното дружество, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба 02.02.2024г. до окончателното плащане и в условията на евентуалност иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 90 лв., недължимо платена неустойка по договора за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба 1

02.02.2024г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че е страна по Договор за кредит №

956644/27.05.2023г., сключен с ответника, по силата на който кредитодателят се задължавал да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 2 000 лв., а кредитополучателят ищец се задължавал да върне сумата от 6004,64 лв., съгласно условията на договора, при срок на договора 20 месеца. ГПР по кредита бил в размер на 42,58%, а ГЛП в размер на 36 %. В чл.27 ал.1 от договора било предвидено, че ако ищеца не предостави допълнително обезпечение дължал на кредитора неустойка в размер на 0.9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не било предоставено договореното обезпечение. Съгласно ал.2 от същата разпоредба неустойката се заплащала периодично, заедно с всяка погасителна вноска. В тази връзка била начислена неустойка в общ размер на 3140,33 лв., добавена към дължимата главница и лихва. Това било видно от погасителния план към договора. Сочи, че платил по договора 2000 лв. главница, 10 лв. лихва и 90 лв. неустойка.

Твърди, че договорът бил нищожен на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, поради това, че бил сключен при неспазване на нормите на чл.22 ЗПК, а в условията на евентуалност, че неустойката по договора за потребителски кредит била нищожна на основание чл.26, ал.1 пр.3 от ЗЗД и поради това, че била сключена при неспазване на нормите на чл.33 ЗПК, както и по чл.143, ал.1 ЗЗП. В договора за кредит не били посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. Липсвало изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок на кредита, или е променлив.

Визираната неяснота съществено ограничавала правата на потребителя и основание за недействителност на договора. Договорът трябвало да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин. В Договор за потребителски кредит била посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсвала ясно разписана методика на формиране ГПР по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Съобразно разпоредите на ЗПК, ГПР изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Доколкото била предвидена дължимост на неустойка, не ставало ясно, дали същото било включено в ГПР, изобщо нямало никаква информация, какво точно било включено в процента на ГПР, дали само 2 лихвата, дали лихва и други разходи, които следвало да бъдат подробно описани. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задавал допълнителни компоненти, които го оскъпявали, следвало по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно било включено в тях. Поради това, договорът за потребителски кредит бил нищожен поради неспазване на изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

Не било ясно как била изчислена годишната лихва в договора по отношение на общия ГПР. По този начин потребителя бил поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.

На следващо място, съгласно чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя , настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни , възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съгласно § 1. т.1 ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които били известни на кредитора и които потребителят трябвало да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга било задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита било в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. С оглед цитираната разпоредба заплащането на сумата по договора за поръчителство следвало да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то било пряко свързано с договора, известно на кредитора и се заплаща от потребителя. Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи за неустойка се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС № 426/2014 г. Наред с това посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не бил реално прилагания в отношенията между страните представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите. Следвало да бъде взета предвид и 3 разпоредбата на чл.22 ЗПК, приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично посочвала, че когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит бил изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените били и тези по чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК - за определяне на ГПР. Въз основа на това договора за потребителски кредит следвало да се прогласи за недействителен.

По отношение на евентуалния иск за нищожност на клаузата за неустойка се твърди, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД било налице именно, когато се нарушавал правен принцип, било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД се достигало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на потребителя с цел извличане на собствена изгода на кредитора. В допълнение, неустойката по договора за потребителски кредит била нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143, т.19 ЗЗП. Предвидената клауза била и неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 ЗЗП, тъй като същата предвиждала заплащане на неустойка, която била необосновано висока. В глава четвърта от ЗПК било уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. С неустойката по процесния договор в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение.

Тъй като договорът бил нищожен, кредитополучателя дължал само връщането на чистата сума по кредита, но не и заплащането на лихви, неустойки и други разходи по кредита, поради което на основание чл.23 ЗПК, ответното дружество следвало да бъда осъдено да заплати на ищеца сумата от 30 лв. В условията на евентуалност, ако съдът счете, че договора е действителен се иска осъждане на ответната страна да заплати на ищцата сума в размер на 90 лв., представляваща недължимо платена неустойка.

Иска се прогласяване на нищожност на Договор за потребителски кредит № 956644/27.05.2023г., на основание чл.26, ал. 1 ЗЗД, поради това, че 4 е сключен при неспазване на нормите на чл.22 ЗПК, а в условията на евентуалност, че неустойката по този договор е нищожна на основание чл.

26, ал.1, пр. 3 ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.33 ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 ЗЗП. Кумулативно се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 30 лв., платена без правно основание по договора, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда 02.02.2024г. до окончателното изплащане на сумата, а в условията на евентуалност осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 90 лв., платена без правно основание неустойка, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба 02.02.2024г. до окончателното изплащане. Претендират се деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът депозирал отговор, с който оспорва исковете. Не оспорва, че бил сключен проценият договор за кредит, предоставен от разстояние. Посочва детайлно редът, при който бил сключен процесния договор от разстояние, при който комуникацията между страните се извършвала по инициатива на ищеца, чрез извършване на действия по кандидатстване за отпускане на кредит, в случая с попълване на електронна заявка за отпускане на кредит на сайта на дружеството ответник. В проекта на договора за кредит и приложенията към него били посочени дължимите от ищеца суми, заявеният размер на главницата, брой и размер на месечните вноски, падеж, размер на лихвеният процент по кредита, ГПР, изискването за предоставяне на обезпечение. След запознаване с всички условия във връзка с кредита ищецът натиснал бутона „Подпис“, с което последният изразил и своето не двусмислено съгласие за сключване на договора.

Сочи, че в чл. 20 и следващите от договора била предвидена хипотеза, съгласно която при неизпълнение на договорни задължения от страна на потребителя визирани договора, може да му бъде начислена неустойка.

Кредиторът обаче, не бил договорно задължен да претендира подобна неустойка. Относно дължимата неустойка при не предоставяне на обезпечение твърди, че такава не била начислявана и събирана от дружеството, но намира, че тази клауза била валидна и отговаряща на всички изисквания на действащото законодателство. Неустойката представлявала самостоятелен договор съгласно чл.8 ал.1 ЗЗД, като същата можело да се материализира и като клауза в договор, чието изпълнение обезпечава. Тоест неустойката представлявала самостоятелно съглашение, което в случая било 5 обективирано в един и същ документ с договора за потребителски кредит, с оглед което счита, че по отношение на нейната действителност, не се прилагали разпоредбите на ЗПК и Директива 2008/48, а общите условия на ЗЗД. За да възникнело задължение за неустойка, било необходимо наличие на няколко предпоставки: да е уговорена между страните, кредиторът да е изпълнил задължението си или да е бил готов да го изпълни; да е налице неизпълнение на договорното задължение, чието изпълнение неустойката обезпечава и обезщетява, като всички тези обстоятелства били налице в настоящият случай. Неустойката се дължала от неизправната страна по договора, когато била налице онази форма на неизпълнение, за която е уговорена. С оглед което в случай, че задължението, което тя обезпечава не бъде изпълнено - размерът на задължението на длъжника да бъде увеличен.