Решение № 29 от 17.02.2022, Окръжен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. В*, 16.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВОС, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: АН* М. П**

Членове:

СВ* Ж. С**

В** Й. М** при участието на секретаря А** АНГ. Т** като разгледа докладваното от АН** М. П**Въззивно гражданско дело № 20211300500407 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по три въззивни жалби - на ищеца Ф. П. М. с ЕГН ********** от гр. Видин, ж.к. Химик 8, вх. Б, ап. 48, на ответника Община В* и на „ВДХ“АД с ЕИК *** –трето лице помагач на страната на ответника против Решение №250 от 14.06.2021г. постановено по гр.д.№406/2020г. по описа на ВРС.

С обжалваното решение ВРС е осъдил Община В** да заплати на Ф. П. М. с ЕГН ********** от гр. В**, ж.к. Х** 8, вх. Б, ап.**следните суми: Сумата от 5000.00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на падане и счупване на долния край на лъчевата кост на ляв горен крайник на 23.08.2019г. в ЦГЧ в гр. В**, на кръстовището на ул. „Т**“ и ул. „*-ти **“, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането - 23.08.2019г. до окончателното плащане, като иска до пълния претендиран размер над присъдения до сумата от 10000.00 лева отхвърля като недоказан.

Сумата от 240.00 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди стойността на счупен мобилен апарат марка С** Г** J5 2017, в резултат на падането, ведно със законната лихва от деня на увреждането - 23.08.2019г. до окончателното плащане като иска до пълния претендиран размер над присъдения до сумата от 280.00 лева - отхвърля като недоказан, като са разпределени и разноските по делото.

1

Ищцата Ф. П. М. обжалва решението на ВРС в частта в която е отхвърлен иска за неимуществени вреди над присъдената сума от 5000лв. до предявената от 10000лв. Поддържа се във въззивната жалба, че решението в обжалваната част е неправилно, поради нарушение на закона и необосновано. Излага се, че при прилагането на чл.52 от ЗЗД. и определяне на размера на обезщетението по справедливост ВРС не е обсъдил всички доказателства по делото - във връзка с обема и интензитета на търпените от нея болки и страдания, както и продължителността на възстановителния период. Излага се още, че ВРС не е обсъдил социално икономическите условия в страната към момента на търпените болки и страдания, които с оглед паричния еквивалент на обезщетението при прилагане на критериите за справедливост има отношение за определяне на размера на обезщетението.

Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и присъждане на допълнително обезщетение за неимуществени вреди до пълният предявен размер. В съдебно заседание иска присъждане на разноски съобразно представен списък.

Ответникът Община В* обжалва изцяло решението на ВРС. Поддържа се във въззивната жалба, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено в противоречие със събраните и приети по делото доказателства.

Излага се, че вина за настъпване на инцидента с ищцата има „ВДХ" АД на което дружество е възложил с договор рег. вх. № АО-02-15-109/ 07.06.2018 г. строително - ремонтни дейности в централната градска част, което обстоятелство счита за безспорно по делото.

Твърди се, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лв. е прекомерно и несъразмерно със събраните по делото доказателства, поради което е несправедливо.

Излагат се доводи в насока намаляване на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

Посочва се, че ВРС не е съобразил характера и механизма на настъпване на увреждането, здравословното състояние преди и след инцидента, степента на влошаване на същото, допълнителни затруднения в ежедневието и други въпроси. Счита, че възстановителният период на ищцата е бил по-кратък от 60 дни.

Поддържа се, че присъдената на ищцата сума от 240лв за имуществени вреди за счупен телефон Самсунг Галакси J15 2017 не са доказани. Излага се, че не било доказано по делото, че телефонът е бил счупен при инцидента. Вещото лице не е отчело реалната степен на обезценяване на вещта, поради недоказаност състоянието на телефона преди инцидента.

Иска се отмяна на обжалваното решение, като се намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди и отхвърли иска за имуществени вреди, както и присъждане на юрисконсултеко възнаграждение в размер на 150.00 лв.

Третото лице, помагач на ответника – „ВДХ“АД, ЕИК **, седалище: гр.С*, бул.“Ц* О*“ №* обжалва изцяло решението на ВРС. Поддържа се във въззивната жалба, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Поддържа се, че първоинстанционният съд не е преценил всички факти, обстоятелства и доказателства по делото, като навежда доводи в тази насока. Излага се, че по делото не са доказани претърпените неимуществени вреди, както и причинно-следствената връзка между претърпяните от ищцата вреди и твърдяното бездействие на Община В* и от страна на дружеството. Посочва се, че през периода от датата на инцидент23.08.2019г., и до датата на медицинския преглед при ортопед -26.08.2019г., са могли да настъпят други събития, довели до претендираните вреди. Излага се, че по делото липсват доказателства за 2 вредите и такива удостоверяващи наличието на пръчка от арматурно желязо на обекта, както и на счупения мобилен телефон.

Твърди се, че като изпълнител на строително монтажните работи е изпълнил всички изисквания за обезопасяване, обозначаване и сигнализация на строителния обект. Излага се, че по наведеното възражение за съпричиняване съдът не е навел основания за неприемането му, а ищцата с поведението си е допринесла за настъпване на инцидента.

Поддържа се, че ВРС не е обсъдил представените по делото доказателства и фактическите констатации, липсват правни изводи на съда относно връзката на третото лице с настъпилите увреждания на ищцата по главния иск.

Иска се отмяна на обжалваното решение.

От Община В* е постъпил отговор на въззивната жалба на ищцата Ф. П. М. с който по същество оспорват същата като неоснователна. Навежда доводи в насока за прекомерност на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, посочени във въззивната жалба на Община В*.

Въззиваемите взаиимно оспорват наведените по жалбата на насрещната страна оплаквания, като неоснователни.

Пред въззивната инстанция страните не се ангажирали доказателства и не са правели доказателствени искания.

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирани страни в процеса, като са заплатени дължимите държавни такса, поради което са допустими.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните, събраните по делото доказателства и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна.

Делото е образувано по искова молба на Ф. П. М. от гр. В* против Община В*, с която са предявени искове с правна квалификация чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 51, ал. 1 от ЗЗД и чл. 52 от ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 10000лв. за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на падане и счупване на долния край на 3 лъчевата кост на ляв горен крайник на 23.08.2019г. около 12.45 часа в ЦГЧ в гр. В*, на кръстовището на ул. „Т*“ и ул. „6-**“, както и на сумата от 280.00 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди - стойността на счупен мобилен апарат марка С* Г* J5, ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от деня на увреждането 23.08.2019г. до окончателното плащане.

В исковата молба се излага, че причина за падането на ищцата било спъване в пръчка от арматурно желязо, покрита с пепел и строителни отпадъци, при което паднала. Посочва се, че на мястото на инцидента липсвали обозначения и надлежна сигнализация, че в участък се извършват строителни и ремонтни дейности.

Посочва се още в исковата молба, че Община В* е собственик на ЦГЧ, като е била възложила извършването на СМР в посочения участък на трети лица и същата отговаря на основание чл. 49 от ЗЗД.

Ответникът по делото Община В* с отговор на исковата е оспорил исковете. Не е оспорил обстоятелството, че по време на злополуката с ищцата в този район на ЦГЧ са извършвани ремонтни дейности. Направил е искане за привличане на трето - лице помагач - изпълнителя на СМР „ВДХ“АД - С*.

С определение от 13.01.2021г. съдът е конституирал като трето лице - помагач на страната на ответника - „ВДХ“АД - С*.

С отговора на исковата молба третото лице - помагач не е оспорило твърдяното обстоятелство, че е изпълнител по договор за CMP. Оспорена е описаната в исковата молба фактическа обстановка. Направено е възражение за съпричиняване на увреждането от страна на ищцата.

Между страните не се спори, че по време на злополуката с ищцата на 23.08.2019г. в гр.Видин в района на ЦГЧ на кръстовището на ул.„Търговска“ и ул. „6-ти септември“, са извършвани ремонтни дейности, възложени от ответната страна Община Видин на третото лице – помагач „ВДХ“АД.

Това обстоятелство по делото се установява от направеното признание на третото лицепомагач в депозираният от него отговор на исковата молба, от приложените договор от 07.06.2018г. между Община Видин и „ВДХ“АД , разрешение за строеж № 67/24.09.2015г. и Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строеж от 17.07.2018г.

По силата на сключения договор Община В* като възложител е възложила на „ВДХ“АД като изпълнител СМР по проект „Основна реконструкция на централна пешеходна зона“, „Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020- В*“.

Установява се също, че изпълнителят се е задължил да обезопаси участъците, където се извършват ремонтните дейности. От представените схеми за движението на превозни средства и пешеходци на участъците в ремонт, в т.ч. и на участъка в района на „В*“, която се намира на ул. Т* по посока „Конака“ / лист 452 от делото на ВРС/, се установява предвидената организация на движението. Този участък не е бил изцяло затворен за движение, а са определени пешеходни трасета, маркирани на схемата с жълт цвят. Обозначени са и участъците, забранени за движение, както и огражденията. Това обстоятелство не е спорно доколкото във въззивната жалба на третото 4 лице – помагач „ВДХ“АД има признание, че негово задължение е било да обезопаси и поддържа участъка на инцидента, като твърди че като изпълнител на строително монтажните работи е изпълнил всички изисквания за обезопасяване, обозначаване и сигнализация на строителния обект.

Съдът намира за доказани по делото и твърденията на ищцата Ф* М*, че на 23.08.2019г. около обяд, движейки се по ЦГЧ в гр. Видин, на кръстовището на ул. „Т*“ и ул. „6-***“, се е спънала в пръчка от арматурно желязо, покрита с пепел и строителни отпадъци и паднала. При падането ищцата получила травматично увреждане изразяващо се в счупване, фрактура на лъчевата кост в долен край на лява гривнена става, вследствие на което е почувствала силна болка в лявата ръка в областта на предмишницата и китката на ръката.

От показанията на разпитаният по делото свидетел С* В* Й* установява, че в деня на инцидента-23.08.2019г ищцата била в отпуск. Двамата са колеги в Т* Б* и имали уговорка да се видят същият ден около обяд, след 12.30ч. в района където е станало събитието, около магазина на „Крос“, помещаващ се в сградата на магазин „В*“.

Свидетелят посочва, че когато отишъл на уговореното място, видял ищцата пред магазина за колелета да си държи ръката, като била с увредени лакти и колене. Като попитал ищцата какво е станало, тя му отговорила че е паднала и се е пребила. По това време на ул. Т* се правил ремонт и доста трудно се минавало, защото имало пясъци, боклуци. Свидетелят посочва също, че видял в купчината, на пясъка и пепелта да стърчат някакви железа. Ищцата му казала, че се е спънала в тези неща, които не са се виждали и е паднала. Казала му също, че не е могла да се обади на никой, защото телефонът се е счупил. Според свидетеля, ищцата била в паника. След това свидетелят разбрал, че ищцата е с гипс на ръката. Една или две седмици след това тя е била на работа, но продължавала да работи на каса с гипсирана ръка. Оплаквала се, че ѝ е дискомфортно.