Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 390 от 21.11.2025, Районен съд - Бяла Слатина

Съд
Районен съд - Бяла Слатина
Дело
Гражданско дело 535/2025
Вид
Решение № 390
Подписан
21.11.2025
В сила
15.12.2025
Състав
ЛЮБОМИР ХРИСТОСКОВ ВЪРБЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.237, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.34, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.50, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • Член 3 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 22 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • § 13, т.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.11, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, т.10 и 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 390 гр. Б.С., 21.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.С., I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ Гражданско дело № 20251410100535 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени обективно и субективно съединени искове от Ц. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр.Б.С., ул.“Х.К.“ №51, вх.А, ет.1, ап.1, със съдебен адрес: гр.Т., ул.“З.С.“, ет,4, оф.30, чрез адв.Д. Г. от АК-Л., против „Кеш кредит мобайл“ ЕАД, ЕИК 202376220, със седалище и адрес на управление: гр. С., жк С.Т., ул.З.М. №15, вх.Г, ет.6, общ. С., обл. С. (столица), и „Кредит гаранция“ ООД, ЕИК 201281666, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.Ал.Стамболийски №24, ет.3, ап.7, общ. С., обл. С. (столица), както следва: спрямо ответника „Кеш кредит мобайл“ ЕАД иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит тип кредитна линия – на момента с №3990-6003-327001; спрямо ответника „Кредит гаранция“ ООД иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за възлагане на поръчителство от 17.12.2024г. поради противоречие с добрите нрави.

В исковата молба се сочи, че на 17.12.2024г. ищецът е сключил с Кеш кредит мобайл“ ЕАД Договор за потребителски кредит тип кредитна линия – на момента с №3-990-6003 327001 от разстояние, по силата на който кредитодателят й предоставил в заем сумата в размер на 500,00 лв. при ГЛП от 36.00 % и ГПР от 43.56 %. Съгласно погасителен план следвало да внесе 6 месечни вноски, при обща сума за връщане 553,80лв Сочи, че съгласно чл.1, ал.2 от договора кредитополучателят следвало да представи в 5-дневен срок обезпечение, поради което на същата дата 17.12.2024г. П. сключила Договор 1 за предоставяне на поръчителство с ответника Кредит гаранция“ ООД, по силата на който ищецът дължи на дружеството-поръчител възнаграждение в размер на 562,20лв., платими на вноски по 93,70лв. заедно с погасителните вноски по договора за кредит и по същата банкова сметка, по която се изплащали погасителните вноски по договора за кредит.

Ищецът излага доводи за недействителност на договора за потребителски кредит поради нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Сочи, че възнаграждението по договора за поръчителство представлява пряк разход, свързан с кредита, предвид което следва да бъде включен в ГПР. Твърди, че възнаграждението по договора за поръчителство е допълнително възнаграждение за кредитодателя, уговорено в противоречие с чл.19, ал.4 от ЗПК.

Инвокира доводи за недействителност на Договор за възлагане на поръчителство от 17.12.2024г. Твърди, че възнаграждението по договора е дължимо без наличие на насрещна престация. Сочи, че сключването на договора за поръчителство е задължително условие за сключване на договор за кредит. Твърди, че възнаграждението по договор за предоставяне на гаранция е следвало да бъде включено в ГПР по договор за кредит.

Предвид изложеното моли исковете да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Кеш кредит мобайл“ ЕАД е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен по изложени подробни съображения. Не спори, че между страните е сключения процесния договор за кредит, че към ГПР по договора не се включва възнаграждението по договора за възлагане на поръчителство. Моли иска да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Кредит гаранция“ ООД е депозирал писмен отговор, с който признава иска като основателен. Инвокира доводи за прилагане на разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК. Прилага доказателства. Претендира раноски В хода на производството са събрани писмени доказателства.

Настоящата съдебна инстанция, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, като е признато за доказано и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между ищеца и ответника „Кеш кредит мобайл“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит тип кредитна линия – на момента с №3-990-6003327001. По силата на цитирания договор ответникът е предоставил на ищеца сумата в размер на 500,00 лева. Съгласно договора за кредит ищецът трябвало да върне сумата по кредита от 553,80 лева, при срок на кредита от 6 месеца, при годишен лихвен процент – 36,00%, и ГПР – 43,56%. Съгласно уговореното в чл.1, ал.2 от договора за кредит кредитополучателят се съгласява в петдневен срок от одобрено искане за усвояване на всяка сума в рамките на кредитния лимит по договора да осигури като обезпечение по кредита си поръчителство от страна на две физически лица, наети на безсрочен трудов договор с минимално брутно месечно възнаграждение за всеки в размер на 1500,00 лв., одобрено от 2 кредитодателя дружество-поръчител или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобренa от "Кеш кредит Мобайл" ЕАД банка, съгласно списък с одобрени от кредитодателя банки.

За да изпълни така описаната уговорка, ищецът сключил с "Кредит Гаранция" ЕООД Договор за възлагане на поръчителство от 17.12.2024г., като ищецът трябвало да заплати на "Кредит Гаранция" ЕООД сумата в размер на 562,20лв., платими на вноски по 93,70лв. заедно с погасителните вноски по договора за кредит и по същата банкова сметка, по която се изплащали погасителните вноски по договора за кредит.

Между страните не се спори, като същото е признато с доклада по делото за ненуждаещо се от доказване, че към ГПР по Договор за потребителски кредит тип кредитна линия – на момента с №3-990-6003-327001 не е включено възнаграждението по Договор за възлагане на поръчителство от 17.12.2024г., сключен между ищеца и ответника „Кредит гаранция“ ООД.

От гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Нищожността е най-тежкият порок на сделките, тя е обективно състояние, което ги лишава от правно значение. Нищожните сделки не пораждат правни последици от момента на сключването им и не могат да бъдат заздравявани. Нищожността настъпва по право и всеки заинтересован правен субект може да се позове на нея. С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че винаги е налице правен интерес от признаване нищожността на сключената сделка независимо от обстоятелството дали по същата е налице плащане, респективно дали е налице възможност за страната да предяви осъдителен иск. С оглед изложеното съдът намира предявените искове за допустими.

Доколкото страна по процесните договори за потребителски кредит и поръчителство е физическо лице, за което няма данни и не се твърди да е действало в рамките на своя професионална или търговска дейност, и предвид предмета на сделката, в случая договорната обвързаност между страните попада в обхвата на дефинитивната норма на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и спрямо същата са приложими специалните изисквания към съдържанието на договора за потребителски кредит, а наред с това и специалната защита на потребителя, регламентирана в ЗЗП – арг. § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, който въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

Нещо повече, при извършване на преценка относно действителността на договорите съдът не е обвързан от посочените от ищеца основания, доколкото нормите, уреждащи нищожността са от императивен характер и за тях съдът следи служебно предвид действието на чл. 6, § 1 от горната Директива. Ето защо, следва да се извърши цялостна проверка за наличие на основания за недействителност на сключените договори, която проверка се обхваща от пределите на чл.22 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 – 9 от същия, 3 договорът за потребителски кредит е недействителен.

По отношение иска спрямо ответника „Кеш кредит мобайл“ ЕАД:

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 43.56%, т.е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК, но не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, сключен от потребителя с “Кредит гаранция“ ООД, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т.

1 от ДР на ЗПК. По силата на цитираната разпоредба "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Възнаграждението в полза на гаранта е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора.

В този смисъл, макар формално договорът за поръчителство да е сключен с друго лице, а именно с дружеството "Кредит Гаранция" ЕООД, съдът намира, тълкувайки уговорките в договора за поръчителство, че възнаграждението на поръчителя всъщност представлява допълнително възнаграждение на кредитодателя. За този извод се съди от изричната уговорка възнаграждението да се плаща по сметка на посредника кредитодател, както и включването му в погасителния план, наред с вноската за главница и лихва. Също така обстоятелството, че договорът за поръчителство е сключен на същата дата, на която и договорът за кредит, без да се изчаква изтичането на 5-дневния срок, в който кредитополучателят би могъл да предостави друг вид обезпечение, а именно поръчителство от две физически лица или банкова гаранция, води до извод, че единствената цел на кредитодателя с тази уговорка е била да добави допълнително възнаграждение по договора за кредит, което обаче не е включено в годишния процент на разходите /ГПР/. Необяснимо е, че плащането на премиите по договора за поръчителство се извършва в полза на заемодателя, а не на поръчителя.

Без съмнение, в случая се касае за уговорка между двете юридически лица, която по същество заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, въвеждащ ограничение на ГПР, който изрично не е и посочен в договора за кредит, което ограничение се отнася вкл. и за 4 необезпечени кредити - съдържащата се в договорите с кредитодателя лихва и други разходи са в размер под това ограничение, а разликата в повече се заплаща на трето лице под формата на възнаграждение за поръчителство. Непредставянето на така изискуемото обезпечение, обаче не води до претърпяването на вреди или увеличаването на разходите за кредитора, който би следвало да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем към датата на сключване на договора с оглед индивидуалното договаряне на условията по кредита. В случая е предвидено възнаграждението по договора за възлагане на поръчителство да се кумулира към погасителните вноски, като по този начин на практика води до скрито оскъпяване на кредита. Включено по този начин към погасителните вноски, то се явява добавка към лихвата и представлява сигурна печалба за заемодателя /предвид уговорката за заплащане на премиите в негова полза, а не в полза на поръчителя/. Видно от съдържанието на процесния договор за кредит, в него не е отразена действителната "обща сума, дължима от потребителя". Като задължение за кредитополучателя се явява и възнаграждението за поръчителство, което е "допълнителна услуга", пряко свързана с кредита, независимо, че задължението за кредитополучателя може и да не възникне, ако успее да представи обезпечението по чл. 1 от договора за кредит. Това, от своя страна, се отразява и на стойността на ГПР, защото той изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи/лихви, други преки или косвени разходи, комисиони и възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит - чл. 19, ал. 1 ЗПК. Това допълнително възнаграждение на кредитодателя, уговорено по друго правоотношение, е с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като в конкретния случай не са необходими специални знания, за да приеме съдът, че при включване на възнаграждението по договора за поръчителство размерът на ГПР би надхвърлил законоустановения максимум по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съгласно задължителната съдебна практика на СЕС, обективирана в Решение от 13.03.2025г. по дело С-337/23г., Член 3, букви ж) и и) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите по договор за поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ и следователно в обхвата на понятието „годишен процент на разходите“. При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките настоящата съдебна инстанция счита, че макар формално договорът за потребителски кредит да покрива изискуеми реквизити по чл.11, ал.1 от ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т.10 - годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо 5 съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето - чл.22 от ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит, кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за кредит на основание чл.22 от ЗПК поради неспазването на изискванията на чл.11, т.10 и 11 от ЗПК.