Разпореждане № 2900 от 20.05.2026, Районен съд - Монтана

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 2900 гр. Монтана, 20.05.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Частно гражданско дело № 20261630102105 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от "********** България " ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление град София, срещу В. Н. А., ЕГН **********, Настоящ адрес: ***********

Съдът, като обсъди доводите на заявителя, данните по делото и въз основа императивните разпоредби на закона, намира за установено следното:

В производството по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът издава заповед за изпълнение, освен ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

Настоящият съдебен състав приема, че твърдяната за уговорени такси "допълнителни услуги" – Фаст и Флекси е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите – индикатор за общото оскъпяване на кредита – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК , според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, 1 когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.

Според императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК , годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България /основен лихвен процент – 0.1 %, плюс 10 %/, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни – чл. 19, ал. 5 ЗПК .

Съпоставянето с общия размер на процесното възнаграждение за пакет допълнително услуги и начислената договорна лихва с размера на главницата по договора за кредит обуславят извода, че горепосоченото ограничение е превишено, поради което клаузите, с които то е уговорено са нищожни – чл.

26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Следва да се добави и обстоятелството, че възнаграждението, което се е задължил да заплати потребителят за предоставения му пакет от допълнителни услуги също се явява прекомерно и не отговаря на изискванията на закона. На първо място-предоставените за тази цена услуги не са изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит каквото е изискването на императивните разпоредби на закона, а наред с това не е формирана цена за всяка от услугите по отделно.

В тази връзка в чл. 10а, ал. 4 от ЗПК е предвидено, че "Видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. " В случая в Договора за потребителски кредит не са посочени видът, размерът и действието, за което се събират съответните такси. В сключеното между страните Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги са изброени вида на услугите, които може да ползва потребителят, но доколкото нито в самия договор, нито в Споразумението е предвидена клауза, която да приобщава Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги именно към процесния договор за потребителски кредит, то не би могло да се приеме, че е изпълнено изискването на чл. 10а. ал. 4 от ЗПК за посочване на 2 всяко конкретно действие, за което се събират такси или комисионни и размера на съответната такса или комисионна в процесния договор за потребителски кредит. В противоречие на императивното правило на чл. 10а ал. 4 от ЗПК в процесния договор за различните видове допълнителни услуги е определено общо възнаграждение за плащане. Наред с това заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително, т. е. то е дължимо само за "възможността за предоставянето" на изброените по-горе услуги, както е посочено и в самото Споразумение, и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните Договор. Принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично ползване на такава. Следователно налице е неравноправна клауза в договора за потребителски кредит, с която потребителят се е задължил да заплати възнаграждение на кредитора за предоставянето на пакет от допълнителни услуги Фаст и пакет допълнителни услуги Флекси. Предвид на изложеното се налага извод, че уговорката за заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги се явява нищожна като противоречаща на императивни правни норми - разпоредбите на чл. 10, ал. 2 предл. второ и чл. 10а, ал. 3 и ал. 4 от Закона за потребителският кредит/ЗПК/.

В хипотезата на заявление по реда на чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, както и за наличието на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да отхвърли заявлението при наличие на такава клауза или при обоснована вероятност за това, което задължение му е изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от 7.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II Т0/, както и с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК /редакция на закона, ДВ, бр. 100/2019 г. /. По изложените съображения съдът намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено в частта относно възнаградителна и законна лихва, както и по отношение на претендираните допълнителни услуги, както и относно претендираните суми, касаещи неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането.

За останалите суми, претендирани със заявлението по чл. 410 ГПК, следва да бъде издадена заповед за изпълнение.

3

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление, подадено от "********** България" ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление град София срещу В. Н.

А., ЕГН **********, Настоящ адрес: *********** в частта, в която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата:

Договорна лихва 151.90 EUR от 05.09.2025 г. - 05.04.2026 г. неплатено падежирало договорно възнаграждение в размер на 151.9 евро, дължима от вноска № 13 с падежна дата 05,09,2025 до вноска № 20 с падежна дата 05,04,2026, Законна лихва: 12.05.2026 г.

Друго 190.11 EUR от 05.09.2025 г. - 05.04.2026 г. неплатено падежирало възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст;

Друго 319.60 EUR от 05.09.2025 г. - 05.04.2026 г. неплатено падежирало възнаграждение за закупена и използвана услуга Флекси;

Такса 255.65 EUR от 05.12.2025 г. неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на посочената дата;

Такса 15.34 EUR от 20.09.2024 г. неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на посочената дата;

Мораторна лихва 113.55 евро от 06.09.2024 г. 11.05.2026 г. лихва за забава, дължима от посочената дата на изпадане на длъжника в забава до датата, предхождаща подаване на заявлението в съда по Договор за Заем № 40027767415 от 21.08.2024 г.

УКАЗВА на заявителя, че има възможност в едномесечен срок да предяви ОСЪДИТЕЛЕН иск за вземането си по отношение на отхвърлената част.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен Съд - Монтана в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 4