Решение № 2095 от 27.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2095 гр. С., 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров при участието на секретаря Димитринка Б. Димитрова-Георгиева като разгледа докладваното от Полина Люб. Амбарева Въззивно гражданско дело № 20251100510570 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава двадесета "ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ", чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано по повод въззивна жалба,вх.№ 147635/28.04.2025год.,уточнена с молба от 29.08.2025год. ,ответницата А. Ц. Б. ,чрез особения представител адв.С. К. обжалва съдебното решение ,в частта в която ответницата е осъдена да заплати на ищеца „Топлофикация С.“ЕАД ½ част от сумата от 6045,43 лв. – главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за период 01.05.2021 г.-30.04.2023 г. в имот с адрес: гр. С., ж.к.

„********, ап. 100, аб. № ********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.02.2024 г. до окончателното изплащане, и сумата от 649,08 лв., законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2022 г.-13.02.2024 г., които вземания са предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 08.03.2024 г. по гр.д. № 10307/2024 г., СРС, 161-ви с-в.

Във въззивната жалба се излагат съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно .Наведени са доводи ,че не е налице облигационно правоотношение между страните за процесния период ,предвид не се доказва ответницата да е била собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост .

Поддържа , че било възможно ответницата да се е разпоредила с имота.

Ето защо моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и отхвърляне на предявените искове в цялост.

1

Въззиваемият „Топлофикация С.“ ЕАД е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Счита, че решението в обжалваната от ответницата част е правилно и моли същото да бъде потвърдено.

Третото лице-помагач на страната на въззиваемия „Техем Сървисис“ЕООД не изразява становище по въззивната жалба.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

С решение № 6031/04.04.2025год. постановено по гр.дело № 42284/2024год. по описа на СРС ,161 състав е признато за установено по предявените от „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК 831609046, против А. Ц. Б., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответницата дължи на ищеца сумата от 6045,43 лв. – главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за период 01.05.2021 г.-30.04.2023 г. в имот с адрес: гр. С., ж.к. „********, ап. 100, аб. № ********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.02.2024 г. до окончателното изплащане, и сумата от 649,08 лв., законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2022 г.- 13.02.2024 г., които вземания са предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 08.03.2024 г. по гр.д. № 10307/2024 г., СРС, 161-ви с-в. Със същото решение съдът ,на основание чл.78,ал.1 от ГПК е осъдил ответницата да заплати на ищеца и сумата от 183,29лв.,представляваща деловодни разноски по делото.

С Решение № 7978/05.05.2025год. постановено по делото ,на основание чл.247,ал.1 от ГПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка на основание чл. 247, ал. 1 ГПК в решение № 6031 от 04.04.2025 г. по гр.д. № 42284/2024 г., СРС, 161 с-в ,като в диспозитива на съдебното решение следва да се чете : ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК 831609046, против А. Ц. Б., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответницата дължи на ищеца 1/2 част от сумата от 6045,43 лв. – главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за период 01.05.2021 г.-30.04.2023 г. в 2 имот с адрес: гр. С., ж.к. „********, ап. 100, аб. № ********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.02.2024 г. до окончателното изплащане, и сумата от 649,08 лв., законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2022 г.13.02.2024 г., които вземания са предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 08.03.2024 г. по гр.д. № 10307/2024 г., СРС, 161-ви с-в, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за разликите над посочените размери до пълните размери от 6045,43 лв. и 649,08 лв.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно в обжалваната част, като въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.

Във връзка с доводите в жалбата следва да се добави и следното:

По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната мрежа.

От приетите по делото писмени доказателства Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 59/17.01.1994 г., I нотариус при Софийската нотариална служба,се установява ,че ответницата е придобила 1/2 ид.ч. от имота, при учредено пожизнено право на ползване за дарителката – баба й Т.В. ,което се е погасило със смъртта на дарителя на 20.12.2020год.

Следователно в периода м.05.2021год. – м. 04 .2023год. А. Ц. Б. е била собственик на ½ идеална част от имота и възражението ,направено във въззивната жалба ,че не са ангажирани доказателства в тази насока е неоснователно.

Съобразно разпоредбата на чл.154,ал.1 от ГПК ,всяка страна е длъжна да установи фактите ,на които основава своите искания или възражения ,поради което при положение ,че страната твърди ,че се е разпоредила с правото си на собственост е следвала да го докаже с надлежните доказателствени средства,което не е направено както пред първата ,така и пред настоящата инстанция.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, ответникът се явява потребител на доставената в апартамента топлинна енергия, респ. задължено лице за заплащане на цялата й стойност като клиент на топлинна енергия за битови нужди в него, доколкото е бил единствен собственик на топлоснабденото жилище през целия процесен период ,предвид че не се твърди и няма доказателства за разпоредитлни сделки с имота.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени 3 от КЕВР, като писмена форма на договора не е предвидена и в този смисъл възраженията на въззивника липса на облигационно правоотношение са несъстоятелни. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, първоинстанционният съд правилно е приел, че между А. Ц. Б., от една страна, и ищеца, от друга страна, са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода м. м.05.2021год. – м.04.2023 г.

Първоинстанционния съд е изложил мотиви и за размера на действително потребеното количество топлинна енергия за процесния период като е посочил , че съобразно заключенията на вещите лица по допуснатите СТЕ, ССчЕ ,неоспорени от страните , същият възлиза на

6045,43 лв., Задължението за мораторна лихва върху главниците за топлинна енергия е 649,08 лв.

Предвид изложените мотиви следва ,че ответницата отговаря за ½ част от тези задължения ,които отговарят на квотата й в правото на собственост или за сумата от 3 022,71лв.,представляваща цена на доставена топлинна енергия за период 01.05.2021 г.30.04.2023 г. в имот с адрес: гр. С., ж.к. „********, ап. 100, аб. № ******** ,както и сумата от 324,54лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2022 г.- 13.02.2024 год.

Тук следва да бъде упоменато ,че на основание чл. 4 и чл. 3 от Закона за въвеждане на еврото в Република България /ЗВЕРБ/ всички суми подлежат на автоматично превалутиране в евро по официалния валутен курс, с който България се присъединява към еврозоната на 1 януари 2026 г. /1 евро = 1,95583 лв./.

С оглед на изложеното и предвид неоснователните доводи на въззивника първоинстанционното решение се явява правилно в обжалваната част и следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изход на спора въззиваемият има право на направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 51,13 евро /превалутирани 100 лв./, юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на обжалване.

Водим от изложеното и в същия смисъл, СЪДЪТ

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 6031/04.04.2025год. постановено по гр.дело № 42284/2024год. по описа на СРС ,161 състав ,поправено по реда на чл.274 от ГПК с Решение № 7978/05.05.2025год. ,с което е признато за установено по предявените от „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК 831609046, против А. Ц. Б., ЕГН **********, искове с правно основание чл.

415, ал. 1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответницата дължи на ищеца сумата от 1545,49 евро /превалутирани 3 022,71 лв./ , представляваща цена на доставена топлинна енергия за период 01.05.2021 г.-30.04.2023 г. в имот с адрес: гр. С., ж.к.

„********, ап. 100, аб. № ********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.02.2024 г. до окончателното изплащане, и сумата от 165,93 евро /превалутирани 324,54 лв./ , законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2022 г.13.02.2024 г., които вземания са предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 08.03.2024 г. по гр.д. № 10307/2024 г., СРС, 161-ви с-в.

ОСЪЖДА А. Ц. Б., ЕГН ********** , да заплати на „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.”Ястребец” №23Б, на основание чл.78,ал.3 от ГПК сумата от 51,13 евро /превалутирани 100лв./,представляваща деловодни разноски пред въззивната инстанция.