Решение № 4963 от 16.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4963 гр. София, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова при участието на секретаря Теодора Ст. Велчева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20251100505042 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 1174/24.01.2025 г., постановено по гр.д. № 48 859/2023 г. на СРС, ГО, 70 състав, по предявени от „Топлофикация София” ЕАД против Е. Т. Г. установителни искове с пр. осн. чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл.

422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 5 578,54 лева - главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г . до имот с адрес: гр.

София, ж.к. “********, аб. № 7********, ведно със законна лихва за период от 24.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 622,66 лева - мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 05.04.2023 г., сумата от 60,74 лева - главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 24.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 10,37 лева - мораторна лихва за период от 16.07.2020 г. до 05.04.2023 г., за които има издадена Заповед за изпълнение № 12346 по ч.гр.д. № 21 154/2023 г. по описа на СРС, 70 състав.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 52036/ 13.02.2024 г. на Е. Т. Г. срещу решението. В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени. Оспорва да е потребител на ТЕ за исковия период, като от представената данъчна декларация не се доказвало качеството му на потребител, нито на наследодателя му. Сочи, че неправилно СРС не е зачел погасените по давност думи по доводи, че ответникът длъжник се е позовал на 1 давност, но не е доказал размера на погасените по давност суми. Други доводи във въззивната жалба не се съдържат.

Въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД оспорва подадената въззивна жалба.

Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част и присъждане на сторените по делото разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.

Решението следва да бъде потвърдено като правилно макар и по различни мотиви относно възражението за погасяване на сумите по давност.

Оспорванията, съдържащи се във въззивната жалба, са единствено относно принадлежността на правото на собственост върху процесния топлоснабден имот, както и относно това дали вземанията са погасени по давност. В отговор на оплакванията по жалбата въззивният съд приема следното.

В хода на производството пред СРС ответникът и настоящ въззивник е оспорил исковете по основание с твърдение, че не е потребител на ТЕ. Позовава се на давност.

Ответникът не е оспорил исковете по размер.

С решението исковете са уважени. СРС е приел, че ответникът е потребител на ТЕ за исковия период, понеже наследодателя му е подал неоспорена молба – декларация за откриване на партида относно имота. СРС е изложил доводи, че вземанията биха били погасени по давност, но ответната страна не е доказала възражението си за давност по размер.

Съгласно удостоверение за наследници /л. 137/ ответникът е наследник - син, на Б.К. Г.а. Б.К. Г.а е починала през 2010 г. като вдовица и нейн единствен наследник е ответникът – обстоятелство, което той и не оспорва.

Спорно по делото е дали Б.К. Г.а е била собственик на процесния топлоснабден имот. Установява се от доказателствата по делото обсъдени във взаимовръзка, че Б.К.

Г.а е била собственик на имота, като ответникът не е ангажирал доказателства да се е разпоредил с правото на собственост върху имота преди исковия период. Решаващите доводи на СРС относно принадлежността на правото на собственост не почиват на подадената данъчна декларация, а и настоящият състав не й придава решаващо значение за определяне принадлежността на правото на собственост в патримониума на наследодателя на ответника.

Според писмо от СО, р-н Красно село /л. 148/ и писмо от МТСП /л. 151/ то в архива на общината не се открива преписка за продажба на имот; МТСП в момента не притежава ведомствен имот в жилищния блок. Видно от писмо от Държавна агенция архиви /л. 160/ в архивния фонд се съхраняват документи на МТСП. Във фонда са открити записи за продажба на ведомствени жилища на служители през 80те години. Процесният имот обаче не е сред тези, за които има данни да са продадени на служители от ведомството.

Процесният имот ап. № 94 се намира в сграда на ЖСК “Светъл Хоризонт“, завършена до 1973 г. Съгласно удостоверение от ГИС София /л. 22/ стар адрес гр.

2

София, ул. “******** се отнася за ЖСК “Светъл хоризонт“ и този адрес съответства на адреса на процесния топлоснабден имот - апартамент № 94, находящ се в гр. София, ж.к. „********.

Съгласно чл. 48 ЗС /Обн. - Изв., бр. 92 от 1951 г., отм. ДВ, бр. 55 от 1978 г./ и чл. 1, ал. 1 вр. § 8 от ЗЖСК /Обн., ДВ, бр. 55 от 14.07.1978 г./ жилищностроителна кооперация се образува за снабдяване на членовете й със собствени жилища, гаражи и ателиета чрез организиране на строителна дейност. Съгласно чл. 35, ал. 1 ЗЖСК въз основа на разпределението по чл. 28, ал. 1, точка 5 се приема окончателната цена на имотите и определя припадащите се идеални части от общите части в сградата и от мястото, съответно от правото на строеж. Въз основа на влязлото в сила решение по предходната алинея и след представяне на необходимите документи нотариусът снабдява членовете на жилищностроителната кооперация с нотариални актове.

Правото на собственост върху имота и идеалните части от общите части на сградата и от мястото, съответно от правото на строеж, се придобива с издаването на нотариалния акт – чл. 35, ал. 2 от закона.

Видно от разпределителен протокол от 03.09.1973 г. /л. 100 и сл./ то е извършено окончателното разпределение на апартаментите в ЖСК “Светъл хоризонт“. Съгласно данъчна декларация от 1998 г. /л. 133 и сл. / наследодателят на ответника е декларирала процесния недвижим имот като нейн собствен, посочвайки, че е придобит на 09.07.1975 г.

Също така наследодателят на ответника е подала молба –декларация за откриване на партида относно имота на нейно име при ищеца през 2000 г. /л. 23/. Тази декларация не е оспорена, както и подписа за Б. Г.а в списък с етажните собственици от 2002 г. /л. 28/. Според този списък процесният имот е топлоснабден и наследодателят на ответника е избрал начин на плащане на доставената до имота ТЕ.

Така установява се от съвкупността от доказателствата, само едно от които и то не основното такова е данъчната декларация, че Б. Г.а - наследодател на ответника, е била собственик на имота, като имотът е построен от ЖСК. Б. Г.а е подала нарочна декларация за откриване на партида относно имота при ищеца.

Ответникът – наследник, не твърди да е отчуждил имота, а напротив продължава да е адресно регистриран на същия /л. 11 от зцаповедното производство/.

Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. В разпоредбата на параграф 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е дадена законова дефиниция на понятието битов клиент - клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за собствени битови нужди.

Ищецът е доставял ТЕ за исковия период до имота, който е топлоснабден. Това не е било спорно. За процесния период са приложими ОУ, одобрени от ДКЕВР през 2016 г.

Поради това съдът намира, че в исковия период именно ответникът като собственик имота е потребител /клиент / на доставяната до имота топлинна енергия и е страна по облигационно отношение с ищеца относно доставяната до имота топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от негова страна, че желае да закупува доставяната ТЕ. Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови 3 нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия обвързват клиента и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Предвид изложеното между страните е сключен и е действал в исковия период договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.

Правилно и при липса на спор относно размера на исковете СРС е признал за установено, че ответникът дължи на ищеца горепосочените суми.

Относно възражението за давност. Не се споделят доводите на СРС, че част от вземанията били погасени по давност. При сторено възражение за погасяване на сумите по давност и неговата основателност съдът следва да определи каква част от вземането е дължима.

В случая обаче вземанията не са погасени по давност. Претендират се вземания за периода м. 05.2020 г. – м. 04.2022 г., а заявлението е входирано на 24.04.2023 г.

Според чл. 3, ал. 1, т. 2 от

Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. , и за преодоляване на последиците, обн., ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г., за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. За периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностният срок не е текъл. Погасени по давност биха били вземания, падежирали преди 15.02.2020 г. Процесните вземания не са погасени по давност.

Решението следва да бъде потвърдено.

По разноските. На въззиваемия ищец са дължими 100 лв /51,13 евро/ юрк възнаграждение.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1174/24.01.2025 г., постановено по гр.д. № 48 859/2023 г. на СРС, ГО, 70 състав.

ОСЪЖДА Е. Т. Г. ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Ястребец“ № 23Б, сумата от общо 51,13 евро – разноски за въззивното производство.

4

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на въззиваемия „Директ“ ЕООД.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5