Решение № 77 от 12.04.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. гр. Хасково, 12.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Кючуков при участието на секретаря Ваня З. Кирева като разгледа докладваното от Мартин Д. Кючуков Административно наказателно дело № 20235640200806 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №23-1253-001320 от 30.08.2023г. на Началник група в ОДМВР-Хасково, сектор „ПП” - Хасково, с което за нарушение по чл.25 ал.1 от ЗДвП на И. А. Ч., ЕГН **********, от гр.Хасково е наложено – на осн.чл.179 ал.2 вр.чл.179 ал.1 т.5 – административно наказание „глоба” в размер на 200 лв.

Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят, поради което го обжалва в срок. Същият оспорва именно констатациите в АУАН и НП. Всъщност се осъществила друга фактическа обстановка от възприетата там. Жалбоподателят подал възражение срещу отразеното в АУАН, но не било взето предвид от АНО и не били изследвани спорните обстоятелства. НП било издадено при допуснати съществени процесуални нарушения. В АУАН и в НП били посочени различни нарушения, което затруднявало правото му на защита срещу НП.

Иска от съда да отмени атакуваното НП като незаконосъобразно.

Ответникът по жалбата Началник група в ОД-МВР-Хасково, сектор „ПП” – Хасково, не се явява, не изпраща представител. В съпроводителното писмо по делото е изразил становище да не се вземат предвид описаните в жалбата обстоятелства и същата да не се уважава. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя за адвокатско възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в 1 съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното :

На ******г., около 19,25 часа, в град Хасково, жалбоподателят Ч. управлявал лек автомобил марка „****“ *** с рег. № ********, движейки се в посока от Театъра към ул.

„Стара планина“. На светофара преди стеснението за ул.„Стара планина“ жалбоподателят изпреварил движещият се в същото платно л.а. марка „*****“ с рег. № *******, управляван от свид. Н. А. Б., подал рязко газ и поел по ул. „Стара планина“, като не позволявал свид. Н.

А. Б. да го изпревари с управлявания от него л.а. марка „*****“ с рег. № *********, който се движел зад автомобила на жалбоподателя.

В близост до училище „Васил Левски“ в посока към ул.„Св.св. Кирил и Методий“, жалбоподателят рязко намалил скоростта си на предвижване без причина и без да се увери, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него. Движещият се зад него с л.а. марка „*****“ с рег. № ********* свид. Б., се опитал да го заобиколи, но тъй като в лентата за насрещно за движение идвал друг л.а., свид. Б. успял само да отклони леко наляво автомобила си. Последвал удар с предницата на л.а. марка „*****“ с рег. № ********* в задната част на л.а. „****“ *** с рег. № ********.

Настъпило ПТП с материални щети по двата автомобила.

В автомобила заедно с жалбоподателя пътувал и неговия баща – свид. А. Ч., който се обадил на ЕЕН 112, за да съобщи за станалото ПТП.

На място били изпратени св.И. И. Ч. и св. Ж. К. И.. Същите извършили разпит на участниците в ПТП и намиращите се на местопроизшествието свидетели, огледали щетите по автомобилите и разположението им след удара и достигнали до извод за гореописаната фактическа обстановка.

Бил е съставен АУАН серия GA №855476/******г., в присъствие на жалбоподателя – и връчен лично.

Въз основа на него е издадено и атакуваното НП.

Тази фактическа обстановка се потвърждава както от приобщените към административнонаказателна преписка писмени и веществено доказателства, така и от разпита на свидетелите И. Ч., Ж. И. и Н. Б., тъй като са последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства.

Донякъде тя се подкрепя и от показанията на свидетеля А. Ч., в часта им в която същите съответстват на останалите информационни източници, приобщени като доказателства по делото, в която част съдът кретира тези показания. Това не важи обаче за частта относно преминаващо на пътя животно, които според съда се въвеждат единствено с цел подкрепа на защитната теза на жалбоподателя, предвид липсата на опора в останалия доказателствен материал и индицията за заинтересованост от изхода на делото с оглед родствената му връзка с жалбоподателя. И не на последно място – предвид възприето от свидетелите Ч. и И. за неадекватно негово поведение, създаващо съмнение относно възможността на свид. Ч. правилно да възприема фактите към този момент.

2

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Министерството на вътрешните работи, чрез своите органи е длъжно да осъществява цялостен контрол и kогато се установи, че нарушителят е извършил деянието виновно, наказващият орган издава наказателно постановление, с което налага на нарушителя съответно административно наказание, в съответствие с разпоредбата на чл.53 от ЗАНН.

Съгл.чл.25 ал.1 от ЗДвП водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

Видовете маневри са изброени от законодателя примерно, но не и изчерпателно.

Според чл. 76 от ППЗДвП, "маневра" е изменение на положението на пътното превозно средство спрямо пътя и останалите участници в движението, като: потегляне, преминаване в съседна пътна лента, завИ.е и други подобни.

Отново изброяването е примерно, но неизчерпателно.

Извършената маневра е описана подробно и в акта и в НП, рязко намаляване на скоростта, което сочи именно на отклонение на процесното МПС спрямо другите участници в движението.

Законът вменява задължение на водача с поведението си да не създава опасност за останалите участници в движението, както по време на подготовката за предприемане на маневра, така и по време на извършването й.

Жалбоподателят не е проявил дължимата грижа като водач на МПС. Рязко е намалил скоростта си на движение, създавайки опасност за движението и е предизвикал ПТП.

Съдът счете описаното в НП административно нарушение за доказано.

Доводът на жалбоподателя за внезапно изкочила на пътното платно котка като причина за рязкото намаляване на скоростта е хитроумен, но неоснователен.

Същият се въвежда в процеса за първи път с подаденото в хода на административното производство възражение.

Това възражение има характера на подписан частен свидетелстващ документ, който има формална доказателствена сила за това, че обективираното в документа изявление е направено от лицето, подписано като негов автор.

3

Той обаче няма материална доказателствена сила относно достоверността на направеното в него изявление.

Такава би имал единствено ако удостоверява неизгодни за издателя си факти и само относно тези факти, какъвто настоящия случай не е.

Обвързваща материална доказателствена сила има официалния свидетелстващ документ, но жалбоподателят не притежава възложени му от закона удостоверителни компетенции, които да придадат на изявлението му обвързваща доказателствена сила, която да задължи съда да приеме че посочения в документа факт действително се е осъществил.

Така, само по себе си голословното твърдение на жалбоподателя за внезапно изскочила котка на пътя няма доказателствена стойност.

То следва да бъде доказано в процеса и то с годни доказателствени средства, по законоустановения за това ред, каквато успешна доказателствена дейност не бе проведена от жалбоподателя в настоящото производство.

Опитът му да стори това посредством искането му за приобщаване като веществено доказателство на записа на обаждането на свид. Ч. на ЕЕН 112 за подаване на сигнал за процесния инцидент, а впоследствие чрез възпроизвеждането му на хартиен носител с помощта на назначения по делото технически помощник, остана безуспешен.

Това е така, тъй като на първо място тези доказателствени средства не са годни да установят осъществяването на този твърдян факт.

Споменаването за котка на пътя в разговора не доказва, че такава действително е имало. Доказва само, че е имало подаден сигнал за ПТП.

Такава котка /или друго животно/ не е била възприета нито от втория участник в ПТП, нито от намиращите се на местопроизшествието свидетели, които са категорични в обясненията си, че пътят пред жалбоподателят е бил чист и е нямало никакво пресичащо пътното платно животно или друг препречващ пътя на л.а. „****“ обект.

От събраните по делото доказателства настоящият състав на съда приема, че в проведеното административно-наказателно производство е установено по безспорен начин, че жалбоподателят е извършил от обективна и субективна страна описаното в НП административно нарушение, квалифицирано от АНО по чл. 25 ал.1.

Установено е, че жалбоподателят е водач на ППС, който преди да предприеме каквато и да е маневра е бил длъжен да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение – в случая движещият се след неговия л.а. марка „*****“ с рег. № *********, управляван от свид. Б..

В конкретния случай нарушението и вината на жалбоподателя са безспорно установени, а изградената от него защитна теза – че внезапно изкочила на пътя котка го принудила рязко да намали скоростта на движение на управлявания от него л.а. всъщност е една конструкция от голословни твърдения, неподкрепени с никакви доказателства.

4

В случая нарушението не е формално, а резултатно поради обстоятелството, че е осъществено ПТП с материални щети.

Създадената опасност е погълната от съставомерния резултат - ПТП.

Съгласно § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП „пътнотранспортно произшествие“ е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.

Безспорно е, че събитието е възникнало по време на движение на процесния автомобил, и представлява ПТП по смисъла на ЗДвП, тъй като е налице и кумулативно предвиденото условие - материални щети.

ПТП е онзи противоправен резултат, поглъщащ в себе си този, свързан със създаване на опасност за останалите участници в движението, доколкото същата е реализирана с неговото настъпване.

Налице са твърдения, а така също и доказателства, които обосновават от материалноправна страна извода, че настъпИ.т съставомерен резултат се дължи на деяние по чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, макар и тази разпоредба да не покрива изцяло смисъла и съдържанието на текста на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.

Налице е такова деяние, тъй като, жалбоподателят не се е съобразил с положението на намиращото се зад него МПС, което е довело до контакта между двете превозни средства.

По – нататък, АУАН е съставен от оправомощено за това лице, в присъствието на нарушителя и му е връчен лично срещу подпис. Същият съдържа пълно, точно и ясно описание на фактическите обстоятелства, при които е било извършено нарушението.

В АУАН актосъставителят е квалифицирал констатираното нарушение като такова на чл. 24 ал.1 от ЗДвП.

Правилно АНО е променил дадената в АУАН правна квалификация на административното нарушение на такава по чл.25 ал.1 от ЗДвП.