Решение № 4416 от 22.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4416 гр. София, 22.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Б, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. И.а

Виктория Недева като разгледа докладваното от Виктория Недева Въззивно гражданско дело № 20241100505866 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 - 438 ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 25413/18.04.2024 г. на М. И. И. срещу постановление изх. № 2802/28.03.2024 г. по изп. д. № 20247900400706 по описа на ЧСИ Р.М.В., рег. № 790 на КЧСИ, с което съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното дело.

Жалбоподателят поддържа становище за незаконосъобразност на обжалваното постановление, с което ЧСИ е отказал да прекрати изпълнителното дело на основание чл.

433, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ГПК. Сочи, че с молба от 26.03.2024 г. е уведомил ЧСИ, че изплаща присъдената издръжка на малолетното дете чрез неговата майка и законен представител, за което е представил писмени доказателства. Твърди се, че при заплащането на издръжката и изписването на периода по отношение на някои от месеците са допускани технически грешки, дължащи се на невнимание от страна на длъжника при използване на електронно банкиране, но сумарно преведените суми покриват размера на задълженията за издръжка за посочените в молбата за образуване месеци, поради което не са били налице основания за образуване на изпълнителното дело. Поддържа се, че в случая е налице основанието на чл.

433, ал. 1, т. 1 ГПК за прекратяване на изпълнителното дело. Сочи се, че са представени две платежни нареждания от 18.12.2023 г. и 12.03.2024 г., в които погрешно е посочено основание „издръжка за м. 05.2023 г.“, но издръжката за май 2023 г. била платена с платежно нареждане от 19.06.2023 г., поради което следвало да се приеме, че нарежданията от 18.12.2023 г. и 12.03.2024 г. покриват дължимата издръжка за месеците ноември и декември 2023 г. Към жалбата е представено банково удостоверение от „Уникредит Булбанк“ АД за извършени преводи от сметката на М. И. И. към сметката на В.М. а периода 01.01.2023 г. до 01.12.2023 г. Освен това се сочи, че неправилно главницата е определена на 987,10 лева, 1 предвид обстоятелството, че месечната издръжка е 300 лева и се претендира незаплатена издръжка за три месеца.

Взискателят Р.М.И., представлявана от своята майка и законен представител В. Л.М., чрез адв. Л.Б., в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК поддържа становище за неоснователност на жалбата, тъй като, като се изчисли общият размер на заплатените суми, към момента на образуване на изпълнителното дело на са били заплатени суми за издръжка за 4 месеца.

На основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е депозирал мотиви по жалбата, с които я оспорва като неоснователна. Сочи, че с молба от 26.03.2024 г. длъжникът е заявил, че редовно изплаща издръжка, като е представил доказателства за плащания от месец декември 2022 г., а не от февруари 2023 г., както се претендира по изпълнителен лист, и е уточнил, че в някои платежни нареждания е посочен грешен месец. Длъжникът признал, че е закъснял единствено с издръжката за месеците януари и февруари 2024 г. Взискателят, след запознаване с постъпилата молба, оспорил да е получил плащания за месеците февруари, ноември и декември 2023 г. Поради това ЧСИ е отказал да прекрати делото, тъй като в конкретния случай приложените от длъжника квитанции от пощенска станция и платежни нареждания са оспорени от взискателя като плащания за издръжка за процесния период, а от друга страна - за някои от квитанциите не било установено сумата да е получена от взискателя, други били платени преди процесния период, поради което съдебният изпълнител не възприема твърденията на длъжника, че става въпрос единствено за грешка относно посочения месец, за който е заплатена издръжката. Поради това ЧСИ счита, че не е компетентен да прекрати делото, доколкото е налице спор за материално право.

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване на основание чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК акт на съдебния изпълнител, поради което същата е процесуално допустима.

Софийски градски съд, като прецени доводите на жалбоподателя, становището на взискателя, материалите по делото и изложените от ЧСИ мотиви, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството по изп. д. № 20247900400706 по описа на ЧСИ Р.М.В., рег. № 790 на КЧСИ, е образувано по молба на Р.М.И., представлявана от своята майка и законен представител В. Л.М., чрез адв. Л.Б., срещу М. И. И. за събиране на сумите по изпълнителен лист № 29/23.02.2024 г. по гр. д. № 76/2023 г. по описа на Ихтимански районен съд, с който М. И. И. е осъден да заплаща ежемесечна издръжка на детето Р.М.И., чрез законния му представител В. Л.М., в размер на 300 лева, дължима до десето число на месеца, считано от 01.02.2023 г. до възникване на причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на задължението.

С молбата за образуване на изпълнително дело се твърди, че М. И. не заплатил месечна издръжка за следните месеци: февруари 2023 г., ноември 2023 г., декември 2023 г. и февруари 2024 г. Прави се искане за събиране на посочените суми, както и за събиране 2 занапред на сумите за издръжка на детето. Молбата съдържа искания за извършване на справки за банкови сметки и трудови договори на длъжника, респективно налагане на запор върху наличните банкови сметки и на трудовото му възнаграждение.

С разпореждането си за образуване на изпълнителното дело от 15,03.2024 г. ЧСИ е разпоредил извършването на справки относно имущественото състояние на длъжника.

На 18.03.2024 г. е изпратено запорно съобщение за налагане на запор на банковите сметки на длъжника в „Уникредит Булбанк“ АД, във връзка с което на 22.03.2024 г. банката е уведомила ЧСИ, че е наложен запор, като сумите не могат да бъдат преведени поради липса на авоар. Посочено е, че по сметката постъпва трудово възнаграждение. На същата дата е изпратено и запорно съобщение до работодателя „Б.“ ООД.

На 25.03.2024 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, съгласно която е уведомен, че към 01.04.2024 г. дължи издръжка за минало време за ноември и декември 2023 и февруари 2023 г., като задължението по изпълнителното дело възлиза на 2055,12 лева, от които 1180,65 лева главница, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, която към 01.04.2021 г. възлиза на 17,21 лева, дължима до окончателно плащане на сумите, 400 лева адвокатски хонорар по изпълнителното дело, както и 457,26 лева такси по ТТРЗЧСИ.

С молба от 26.03.2024 г. длъжникът М. И. И. е уведомил съдебния изпълнител, че редовно изпраща присъдената със съдебното решение издръжка на малолетното си дете Р.М.И., чрез нейната майка и законен представител, включително за месеците ноември и декември 2023 г., като подробно е посочил какви суми е заплащал и на кои дати. Признава, че има известно закъснение в плащането на издръжката за месеците януари и февруари 2024 г., дължащи се на това, че е останал без работа, но сочи, че за периода април-август е заплащал сумите един месец преди падежа на вземанията. Освен това твърди, че е заплащал и допълнителни средства за подаръци за Коледа (19.12.2022 г. и 04.12.2023 г.) и за деня на детето на 25.05.2023 г. Поради това счита, че не са налице предпоставки за образуване на изпълнително дело, както и за заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя в изпълнителното производство. Поради това се отправя искане за прекратяване на изпълнителното дело.

Към молбата са представени следните писмени доказателства: разписка от 28.12.2022 г. за прием на паричен превод с подател М. И. и получател за В.М. за сумата от 300 лева, с основание издръжка; разписка от 28.01.2022 г. за прием на паричен превод с подател Й. И.а и получател за В.М. за сумата от 300 лева, с основание издръжка от М. И.; разписка от 24.02.2023 г. за прием на паричен превод с подател В.Н. и получател за В.М. за сумата от 300 лева, с основание издръжка за м. 12; разписка от 10.03.2023 г. за прием на паричен превод с подател И.А. и получател за В.М. за сумата от 600 лева, с основание за м. 12.2022 г. и 01.2023 г. от М. И.; разписка от 12.04.2023 г. за заплатена от М. И. на В.М. сума в размер на 300 лева, с основание издръжка 03.2023 г.; разписка от 18.05.2023 г. за заплатена от М. И. на В.М. сума в размер на 300 лева, с основание издръжка месец април 2023 г.; платежно нареждане от 19.06.2023 г., с което М. И. е заплатил по сметка на В.М. сумата от 300 лева, с 3 основание издръжка м. 05 2023 г.; платежно нареждане от 25.07.2023 г., с което М. И. е заплатил по сметка на В.М. сумата от 300 лева, с основание издръжка м. 06 2023 г.; разписка от 22.09.2023 г. за прием на паричен превод от М. И. за В.М. за сумата от 300 лева, с основание издръжка за м. 7; платежно нареждане от 27.10.2023 г., с което М. И. е заплатил по сметка на В.М. сумата от 300 лева, с основание издръжка м. 09; платежно нареждане от 23.11.2023 г., с което М. И. е заплатил по сметка на В.М. сумата от 300 лева, с основание издръжка м. 10 2023 г.; платежно нареждане от 16.12.2023 г., с което М. И. е заплатил по сметка на В.М. сумата от 300 лева, с основание издръжка м. 05 2023 г.; платежно нареждане от 23.02.2024 г., с което М. И. е заплатил по сметка на В.М. сумата от 300 лева, с основание издръжка м. 01.24 г.; платежно нареждане от 12.03.2024 г., с което М. И. е заплатил по сметка на В.М. сумата от 300 лева, с основание издръжка м. 05 2023 г.

Постъпилата молба на длъжника е изпратена за становище на взискателя. С молба от 27.03.2024 г. В.М., като майка и законен представител на Р.М.И., е заявила, че не признава направените плащани, и представя списък с получени преводи, с който приема, че плащането от 16.12.2023 г. с неправилно посочено основание издръжка за 05.2023 г. следва да бъде отнесено за месец август 2023 г., като съгласно този списък счита, че не е заплатена издръжка за месеците февруари 2023 г., ноември 2023 г., декември 2023 г, и февруари 2023 г.

С молба от 28.03.3024 г, взискателят уточнява, че на 28.03.2024 г. е получил плащане в размер на 600 лева за месеците февруари и март 2024 г., поради което отправя искане за събиране на дължимата издръжка за месеците февруари 2023 г, ноември 2023 г. и декември 2023 г.

С обжалваното в настоящото производство постановление съдебният изпълнител, съобразявайки, че предмет на делото е заплащане на издръжка, което е периодично задължение с падеж до промяна да обстоятелствата, че взискателят разполага с правото да избере дали задължението да бъде удовлетворявано занапред съдебно или извънсъдебно, както и с оглед на изразеното от взискателя становище, отказва да прекрати производството по делото.

При тези данни, настоящият състав счита, че депозираната жалба е неоснователна.

Разпоредбата на чл. 433, ал. ГПК съдържа изчерпателно посочване на хипотезите, при осъществяването на които е налице основание за прекратяване на изпълнителното производство. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство; ако длъжникът представи разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се приема за истинска.

В случая предмета на изпълнителното дело е парично задължение за издръжка на ненавършило пълнолетие дете по чл. 143 СК, което задължение се характеризира с периодични изпълнения – месечно плащане на издръжката, считано от 01.02.2023 г. до 4 настъпване на законни причини за изменението или прекратяването й. Неоснователни са доводите на настоящия жалбоподател, че е заплатил всички дължими суми за издръжка, тъй като от представените по делото вносни бележки не се установява длъжникът да е заплатил издръжка за месеците февруари 2023 г., ноември 2023 г. и декември 2023 г.