Решение № 183 от 23.07.2025, Районен съд - Момчилград

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. Момчилград, 23.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Сунай Юс. Осман при участието на секретаря Анита Кр. Дочева като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело № 20245150100288 по описа за 2024 година

Производството е по искова молба с правно основание чл.59 от ЗЗД.

В предявената искова молба от Н. И. Х. против Л. И. Х. и И. И. Х., се посочва, че по силата на Нот.акт за дарение на недвижим имот № 109, том III. рег. № 2422, дело № 509 от 2012г. е придобила собствеността върху 1/2 идеална част от ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ 120 кв.м, състояща се от две стаи, кухня и коридор на първия етаж; и две стаи, кухня и коридор - на втория етаж, построена с отстъпено право на строеж върху държавен недвижим имот. представляващ УПИ № XII - 86, кв.8 по плана на с.Соколино, общ.Момчилград, с площ 600 кв.м, при граници на имота: улица Върбица; УПИ № XI- 83; УПИ № IX- 85; УПИ № XII- 87 /„Имота“/.

Ищцата заявява, че със Н.а. за дарение на недвижим имот № 85, том I, рег. № 699, дело № 84 от 2024г., е прехвърлила собствеността върху притежаваната от нея 1/2 идеална част от имота.

Ищцата твърди, че през целия период, през който е била собственик на процесната 1/2 идеална част от имота- от 25.09.2012 г. до 25.02.2024 г. вкл., той е бил ползван без основание от ответниците Л. И. Х. и И. И. Х. Това било видно и от представеното към исковата молба удостоверение за данъчна 1 оценка, в който адресът на имота съвпадал с постоянния адрес на ответниците.

Заявява, че съгл.разпоредбата на чл.59 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

В случая ответниците са ползвали нейният имот без правно основание за това, с което са се обогатили за нейна сметка спестявайки си среднопазарния наем за имота. Поради това са дължали обезщетение в размер на този наем, с който тя- ищцата е обедняла.

Посочва, че неоснователно обогатяване е налице не само при увеличаване имуществото на друго лице, но и когато са му спестени средства за сметка на имуществото на друго лице. Такъв е бил случаят, когато собственик е лишен от ползването на имота си, а друго лице го ползва без основание. Тогава обедняването на собственика се изразявало в пропуснатите от него наемоподобни доходи, които би получавал при отдаването под наем на имота, които следвало да се определят съобразно действащите за периода пазарни наемни цени за конкретния имот.

Ищцата заявява също, че неоснователното обогатяване на лицето, което държи имота се изразявало в облагодетелстването му със спестеният от него наем, който би плащал за ползване на имота през този период- като се позовава и на съдебна практика в тази насока.

Предвид горното счита, че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки за уважаването на иска за заплащане на обезщетение за ползването на определена вещ по реда на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, а именно: била е собственик на вещта в процесния период; вещта се ползвала от ответниците; липсвало правно основание за ползването на вещта; и в резултат от ползването е настъпило обедняване й и обогатяване на ответниците. Заявява, че процесният имот е бил ползван от ответниците в период обхващащ поне 5 години преди датата на предявяване на иска- от 08.05.2019г. до 25.02.2024г. вкл. /до която дата е била собственик на имота/, без последните да са заплащали обезщетение за ползването, т.е., тя е обедняла, а ответниците са се обогатили за нейна сметка.

Предвид гореизложеното, ищцата Н. И. Х., с ЕГН- **********, иска съдът да постанови решение, с което да осъди Л. И. Х., с ЕГН **********, и И. И. Х., с ЕГН- **********, да й заплатят, на основание чл.59 от ЗЗД във вр. с 2 чл.86 ал.1 от ЗЗД, обезщетение за ползване на 1/2 идеална част от процесният имот- описан по-горе, за периода от 08.05.2019г. до 25.02.2024г. включително, в размер на 1 250 лева, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда- 08.05.2024г. до окончателно погасяване на задълженията. Претендира разноски.

Представя следните писмени доказателства; Нот. акт за дарение на недвижим имот № 109, том III, рег. № 2422, дело № 509 от 2012г.- на нот.Гр.Григоров; Нот.акт за дарение на недвижим имот № 85, том I, рег. № 699, дело № 84 от 2024г.- на нот.Ат.Узунов; Удостоверение за данъчна оценка от 26.02.2024г., и Скица № 29/26.02.2024г., издадени от Община Момчилград.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците, представлявани от адв. И. Б. от АК- Хасково, в който намират предявената искова молба за недопустима, и алтернативно- неоснователна. Посочва се, че нормата на чл.59 от ЗЗД изисквала, като абсолютно условие за допустимост на иска, ищецът да не разполага с друг иск за защита на правата си, като в конкретният случай ищцата имала на разположение други искове за защита на правата си, и е било недопустимо да търси защита на това основание. Освен това ищцата не притежавала в патримониума си защитимо материално право, от което да произтича правото й на искова защита, като същата е била носител на голата собственост върху имота, но го е прехвърлила и към момента не е била собственик.

Твърдят, че ищцата, още от момента на придобИ.ето на имота от нейният брат и праводател, е била наясно, че имотът се ползва като собствен от двата ответници, и двамата ясно и категорично са заявили, демонстрирали и осъществили правото си на ползване на процесният имот докато са живи.

Това ползване е продължило през цялото време, докато ищцата е била номинален собственик на 1/2 идеална част от процесният имот. В отговора е посочено, че ищцата е могла да посещава имота само при покана от страна на ответниците, влизала е в имотът само с тяхно разрешение и е била абсолютно наясно, че те са хората, които го ползват като свой собствен, и имат намерение да го ползват, като свой собствен, докато са живи. Ответниците заявяват, че живеят в имота от момента на придобИ.ето му през 1994г. При даряването на имота на техният син К.И.Х. изрично са му заявили, че нямат намерение да го напускат, имат намерение да продължат да го ползват като свое жилище, 3 докато са живи и да живеят в него до смъртта си.

Посочва се, че нито К.И.Х., нито ищцата са установявали фактическа власт върху процесният имот или пък да са проявявали претенции да го своят и да са оспорвали фактическата власт на ответниците или намерението им да продължат да ползват имотът като свое жилище докато са живи.

Ответниците посочват, че от периода от придобИ.ето на 1 / 2 идеална част от имота от ищцата 25.09.2012г. до 26.09.2022г. е била изтекла изискуемата от закона придобивка давност от 10 години, и поради това те са придобили ограниченото вещно право на ползване на процесният недвижим имот. Заявяват, че тяхното владение и упражняването на това право през този период е било осъществено спокойно, безпрепятствено и необезпокоявано. То е било ясно демонстрирано на всички останали правни субекти. Ответниците твърдят, че са живели и обитавали непрекъснато процесният недвижим имот и са го ползвали и като свое жилище. Всички техни съседи и съселяни са приемали имотът, като тяхно жилище, знаели са и са приемали, че правото на ползването на това жилище принадлежи единствено и само на тяхответниците. Достъпът до имотът е ставал само с тяхно разрешение и одобрение. Те са били хората, които са определяли- кой да влезе в имота, като гост, да остане в него да пренощува и кога да го напусне. Поддръжката на имота се е осъществявал и изцяло от тях- ответниците. Партидите за ток и вода са на името на ответника И. И. Х. /И. И.ов Х./ и всички разходи за консумация на вода и електрическа енергия се заплащат от него и съпругата му- другата ответница. И до ден днешен имотът се ползвал единствено и само от тях- ответниците и те живели в него с намерение да го обитават и ползват докато са живи.

Предвид на изложеното ответниците правят ВЪЗРАЖЕНИЕ за изтекла придобивна давност в тяхна полза за времето от 25.09.2011г. до момента, вследствие на което същите са придобили ограничено вещно право на ползване върху процесният недвижим имот- да го ползват като свой и да живеят в него докато са живи. Правят и ВЪЗРАЖЕНИЕ за изтекла погасителна давност по смисъла на чл.110 и чл.11 от ЗЗД, за претенцията на ищцата.

Предвид изложеното молят съдът да постанови решение, с което да се отхвърли исковата претенция като неоснователна. Претендират да им бъдат 4 присъдени направените по делото разноски.

Представят писмени доказателства; Нот. акт за дарение на недвижим имот № 85, том II, рег. № 1629, дело № 285/2011г.- на нот.Гр.Григоров; Нот.акт за покупко- продажба на недвижим имот № 301, том 2, дело № 408 от 18.10.1994г. на съдия от РС- Момчилград;

В съдебно заседание ответниците, чрез адв.Ив.Б. оспорват истинността на представен от ищцата писмен документ, поради и което на основание чл.193 ал.3 от ГПК е открито производство по оспорване истинността на представена Приходна квитанция сер.№ ББ 24- 590 627 998/ 26.02.2024г. на общ.Момчилград;

В съдебно заседание, ищцата, представляван от адвокати Д. И. и И. Т. от АК- София /в различни заседания/, правят изменение на исковата претенция на основание чл.214 от ГПК и претендират обезщетение в размер от 1 250 лева на 15 366 лева, платима от ответниците Л. И. Х. и И. И. Х., по- равно, а именно всеки един от тях да заплати на ищцата сумата от по 7 683 лева поотделно, като обезщетение за ползване на ½ ид.част от описаният имот в периода от 08.05.2019г. до 25.02.2024г.,ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на предявяването на исковата молба в съда до окончателното заплащане на сумата. Поддържа се исковата претенция по изложените в представената по реда на чл.149 ал.3 от ГПК писмена защита.

Оспорват направените възражения по чл.55 вр.чл.79 от ЗС и по чл.110 и сл. от ЗЗД. Намират оспорването по реда на чл.193 от ГПК на представен документ за недоказано. Претендират разноски по представен списък по чл.80 от ГПК.

Ответниците, представлявани в съдебно заседание от адв.И. Б. от АКХасково оспорват исковата претенция, и намират направените възражения по чл. 55 вр.чл.79 от ЗС и по чл.110 и сл. от ЗЗД, и оспорването на представен документ по реда на чл.193 от ГПК за доказани, по изложените в представената по реда на чл.149 ал.2 от ГПК писмена защита.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С копие на Нот.акт за покупко- продажба на недвижим имот № 301, том 2, дело № 408 от 18.10.1994г. на съдия от РС- Момчилград, се установява, че лицата И. И.ОВ Х.- ответникът по настоящото производство И. И. Х., и неговият син И. И. Х., са ЗАКУПИЛИ процесният недв.имот.

5

С копие на Нот. акт за дарение на недвижим имот № 85, том II, рег. № 1629, дело № 285/2011г.- на нот.Гр.Григоров, се установява, че ответникът по настоящото производство И. И. Х. /тогава с имената И. И.ОВ Х./, е ДАРИЛ на своят син- К.И.Х., 1/2 идеална част от процесният недвижим имот-, описан подробно в акта.

С копие на Нот.акт за дарение на недвижим имот № 109, том III. рег.

№ 2422, дело № 509 от 2012г. е придобила собствеността върху 1/2 идеална част от процесният недв.имот, като дарението е било направено от нейният брат К.И.Х..

Установява се, че със Нот.акт за дарение на недвижим имот № 85, том I, рег. № 699, дело № 84 от 26.02.2024г.- на нот.Ат.Узунов, ищцата Н. И. Х. от своя страна е ДАРИЛА процесната ½ идеална част от недв.имот, описан в горните нот.актове- процесният имот, на своята сестра Г. И. Ч..

Със Удостоверение за данъчна оценка от 26.02.2024г., и Скица № 29/26.02.2024г., издадени от Община Момчилград, се установява, че собственик на ½ идеална част от недв.имот, описан в горните нот.актовепроцесната ½ идеална част от недв.имот, описан в горните нот.актовепроцесният имот, е собственост на ищцата Н. И. Х.. В тези документи е посочен административният адрес на имота- с.*********, общ.Момчилград, ул.“Върбица“ № 25.

С Приходна квитанция сер.№ ББ 24- 590 627 998/ 26.02.2024г. на общ.Момчилград, се установява, че са заплатени дължимите данък сграда и такса битови отпадъци за имот, находящ се на адрес- с.*********, общ.Момчилград, ул.“Върбица“ № 25, за годините 2021, 2022 и 2023г.