Решение № 1399 от 28.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1399 гр. Пловдив, 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Ивета М. Димитрова като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20255330206475 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-0273-000561 от 14.10.2025г., издадено от НАЧАЛНИК РУ- ХИСАР, с което на М. Г. С. е наложена глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл.104Б, т.2 от ЗДвП.

С жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. По-конкретно се признава за управлението на МПС на посочените в АУАН и НП време и място, но се оспорва то да представлява „дрифт“.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Моли за потвърждаване на НП. Не претендира разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

1

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка: на 02.08.2025 г., около 22:07 часа, в гр. Хисаря, на бул.

"Христо Ботев" до номер 19А, М. Г. С. управлява лек автомобил марка ****,като допуска следното нарушение: 1. Използва пътищата, отворени за обществено ползване, не по предназначение, а за други цели, като привежда автомобила в неконтролируемо състояние, чрез извършване на маневри с волана на МПС и умишлено форсиране на двигателя, което води до загуба на сцеплението на гумите, излизане на дим от тях и принудително странично движение на автомобила на зиг заг /дрифт/.

Противно на изложеното в жалбата, съдът прие, че гореизложеното е съответно на осъществилото се в действителността въз основа на приложения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното. В този случай доказателствената тежест е разместена и в тежест на жалбоподателя е да обори констатациите от АУАН.

Така Решение по КАНД № 20247180701944/2024 на Административен съд-Пловдив, Решение по к.а.н.д. № 2613 по описа за 2023 г. на Административен съд-Пловдив.

Съдът намира, че това обратно доказване не бе успешно проведено от жалбоподателя. Отразеното в АУАН се потвърждава от показанията на актосъставителя, който в съдебно заседание не само потвърди констатациите в АУАН, но и подробно описа механизма на установяване на нарушението чрез сведения от друг свидетел очевидец.

По настоящото дело са налице две особености, относими към доказателствения процес:

Първата особеност е, че самият актосъставител не е очевидец на нарушението и АУАН е съставен по сведения на друг свидетел очевидец- И.

В..

Посоченото, обаче по никакъв начин не се отразява на несъмнената установеност на фактическата обстановка.

В тази връзка следва да се отбележи, че според трайната съдебна практика няма законодателна забрана АУАН да се издава за нарушения, на 2 които актосъставителят не е присъствал лично. Точно обратното, случаите, когато актосъставителят е очевидец са по-скоро изключение. В общия случай актосъставителят не е присъствал на извършване на нарушението и съставя АУАН въз основа на сведения от присъстващи, включително и участници в ПТП. Така изрично Решение № 2283 от 05.12.2022 г. по к. адм. н. д. № 2502 / 2022 г. на XXI състав на Административен съд Пловдив. Да се приеме обратното, че АУАН може да се съставя само въз основа на непосредствени впечатления на актосъставителя, би влезнало в противоречие с базисния принцип на чл. 14, ал.2 НПК, че „Доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила.“

Втората особеност е, че по делото се оформят две стройни групи гласни доказателствени средства, разкриващи диаметрално противоположна фактическа обстановка, като и двете групи намират солидна подкрепа в останалата събрана по делото доказателствена съвкупност.

От една страна са показанията на свидетеля очевидец-И. В., полицейски служител, който по процесното време не е бил на работа, като в показанията на същия подробно и последователно са описани дрифт техниките, които навеждат на извод за използване на пътя не по предназначение.

Заявеното от свидетеля при непосредствения разпит пред съда съответства на изложеното от него в хода на полицейската проверка, обективирано в докладни записки от 06.10.2025г. и 19.08.2025г., както и в сведение от 19.08.2025г. Устойчивостта във времето на изложеното от свидетеля в различните фази на процеса винаги се е приемало от трайната съдебна практика като аргумент за кредибилност на показанията му.

На следващо място показанията на свидетеля очевидец В. намират пълна подкрепа в показанията на актосъставителя. Вече се посочи, че актосъставителят не е очевидец на случилото се и няма непосредствени впечатления от вменения пътен инцидент. В този смисъл показанията му имат производен характер. Съобразно трайната съдебна практика, обаче производните доказателства могат да се използват за проверка достоверността на първичните доказателства, като наличието на идентичност или сходство между първичните и производните е индиция за правдивостта на първичните доказателства, каквито се явяват показанията на св. В..

Така изрично Решение № 374 от 19.11.2015 г. по н. д. № 1107 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение №113/23.06.2015 по 3 дело №93/2015на ВКС, Решение №92/05.07.2018 по дело №298/2018 на ВКС, Решение № 90 от 04.03.2014 г. по нак. д. № 167/2014 г. на Върховен касационен съд, Решение №62/02.08.2019 по дело №138/2019 на ВКС.

От друга страна са показанията от откритото съдебно заседание на свидетелите Д. И. и П. И., допуснати до непосредствен разпит на съдебна фаза, които категорично отричат използването на пътя не по предназначение от жалбоподателя. Във връзка с поисканите от защитата свидетели съдът съобрази трайно установеното положение в съдебната практика, че не броят на свидетелите, които възпроизвеждат по идентичен начин даден факт е критерий за кредитирането им, а качеството и убедителността на заявеното. Така Решение № 47 от 06.02.2015 г. по нак. д. № 1933 / 2014 г. на Върховен касационен съд, Решение № 93 от 04.06.2021 г. по н. д. № 325 / 2021 г. на Върховен касационен съд. По изложените съображения, на защитата бяха допуснати до разпит пред съда двама от поисканите с жалбата пет свидетели.

При ценене на заявеното от свидетелите Д. И. и П. И. съдът констатира, ч е и те отговарят на критерия устойчивост, доколкото е налице съответствие между заявеното от свидетелите на съдебна фаза и в писмените им обяснения пред контролните органи. Показанията на двамата свидетели на защитата, разпитани на съдебна фаза, намират подкрепа в други доказателствени материали по преписката, доколкото съответстват на писмените обяснения дадени по реда на чл. 52, ал.4 ЗАНН на останалите трима очевидци- В. В., М. Д., М. Х., които не бяха допуснати до непосредствен разпит пред съда.

Относно възможността в процеса на ЗАНН да се използват писмените обяснения по полицейската преписка са Решение № 919/19.5.2022г. на Административен Съд –Пловдив, к.а.н.д. № 754/ 2022 г. и Решение № 1188 от 11.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 878 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, в които изрично се сочи, че писмени обяснения, събрани в хода на административната фаза на процеса по ЗАНН са годно доказателство, като те не са аналогични на писмените обяснения по време на предварителната проверка, предшестваща образуване на ДП (които не са годно доказателствено средство), доколкото наказващият орган при извършване на разследване по чл. 52, ал.4 ЗАНН, няма правомощия по НПК и ГПК да провежда устен разпит.

От гореизложеното е видно, че са налице две противоречащи си групи гласни доказателствени средства, като всяка една от групите издържа теста за устойчивост и подкрепеност от други доказателства по преписката.

От изготвената докладна записка от 06.10.2025г. се установява, че в района на местопроизшествието няма видеокамери, които да са заснели вменения инцидент-тоест липсват обективни данни, с които да бъдат съпоставени посочените гласни доказателствени средства. При това положение противоречията в гласната доказателствена съвкупност следва да бъдат разрешени на база качеството на свидетелите и убедителността на заявеното от тях.

От една страна св. В. и актосъставителят са полицейски служители, 4 незаинтересовани от изхода на спора, за които не възниква съмнение относно стремежа им правдиво да изложат възприятията си.

От друга страна, всички свидетели на защитата, непосредствено разпитани от съда, както и дали обяснения на предсъдебната фаза, са приятели на жалбоподателя, което е източник за възможна тяхна заинтересованост.

Показанията на св. В. се отличават с последователност, логичност и убедителност, като особено показателно за сериозността на нарушението на ЗДвП, което той е възприел, е обстоятелството, че същият макар да не бил на работа, слезнал от терасата си, възмутен от случващото се и направил опит да спре нарушителя.

От друга страна, в показанията на свидетелите на защитата се признава, че гумите изсвирили при потегляне на автомобила след спиране пред пешеходна пътека и заобикаляне на куче, като този факт се обяснява, с обстоятелството, че гумите били зимни, а асфалта нагрят. В тази конструкция, обаче е налице непреодолима вътрешна нелогичност, предвид времето на извършване на нарушението-около 22.00 часа според АУАН, когато няма как асфалта да е нагрят, което е индиция, че е изцяло възможно еднопосочно излаганото от тях да представлява изготвена впоследствие защитна версия-алиби.

По всички гореизложени съображения съдът кредитира показанията на актосъставителя и на св. И. В..

Допълнителен аргумент в тази насока са подробностите от пътната обстановка, които свидетелят В. разкри за първи път едва на съдебна фаза:

- че мястото имало три ленти за движение, две ленти в посоката на жалбоподателя и една лента за насрещното движение, като при зигзагообразното движение автомобилът преминавал от една в другата лента в посоката за движение на жалбоподателя, но не е минавал в лентата за насрещно движение;

-че зигзагообразното движение на автомобила продължило за около 2030 секунди;

-че на улицата имало младежи, които одобрявали маневрата със знак с палец и я аплодирали.

Това са дребни подробности, детайли от пътния инцидент, които от една страна разкриват степента на обществена опасност на извършеното, а от друга страна споменът за тях у свидетеля В. е аргумент за кредибилност на показанията на свидетеля очевидец-В..

Този извод не се разколебава по никакъв начин от служебно констатираното несъществено разминаване между отразения час в АУАН 22.07 и часовете, които е споменавал св. В. на предсъдебната фаза -21.45 ч и 22.00 часа. Касае се за несъществено разминаване от порядъка на няколко минути, което е без всякакво значение, доколкото във всички случаи става въпрос за тъмната част на денонощието. Ирелевантността на това несъществено разминаване се установява от чл. 42, ал.1, т.3 ЗАНН и чл. 57, 5 ал.1, т.5 ЗАНН, от които е видно, че законодателят се интересува от датата, но не и точния час като индивидуализиращ белег на нарушението. В случаите, когато точният час е релевантен, това е изрично посочено- чл. 189, ал.5, т.2 ЗДвП. По-важното обаче е, че по делото не съществува какъвто и да било спор относно обстоятелството, че именно жалбоподателят е управлявал МПС по посоченото време и място, което е видно както от текста на жалбата, така и от саморъчните му сведения, така и от показанията на ангажираните от него свидетели.

За процесуална прецизност следва да се посочи, че некоректно в АУАН и НП е посочено, че посоката на движение е била от ул. "Димитър Благоев" към бул. "Христо Ботев", докато всъщност от сведението, дадено от очевидеца В., е видно, че посоката е била от ул. "Димитър Благоев" към бул. „Иван Вазов“.