Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2475 от 26.06.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 4412/2026
Вид
Определение № 2475
Подписан
26.06.2026
В сила
26.06.2026
Състав
Александра Йорданова, Стоян Михов, Рафаела Стоилова Матева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2475 гр. София, 26.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александра Йорданова

Членове:

Стоян Михов

Рафаела Ст. Матева като разгледа докладваното от Стоян Михов Въззивно частно наказателно дело № 20261100604412 по описа за 2026 година

Производството е по реда на гл. 22 НПК.

С протоколно определение в хода на разпоредително заседание от 15.06.2026 година по НОХД № 6194/2026 година, СРС, НО, 15 с-в е оставил без уважение искане на защитника за прекратяваме на съдебното производство и връщане на делото на прокурор при СРП на осн. чл. 249, ал. 1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК като е приел, че не са налице допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до ограничаване правото на защита на подсъдимия М. Ю. И..

Срещу определението е постъпила жалба от защитника, с която се оспорва правилността на определението. Поддържа се, че в обвинителния акт на стр. 1 и 2 е описана фактическа обстановка, която според СРП е осъществена на 27.06.2024 година. В същото време на стр. 3 и 4 от ОА прокурорът е посочил, че обвиняемият е дал обяснения, след което се излага съвсем различна фактическа обстановка от твърдяната от прокурора такава и съвпадала с обясненията на подсъдимия и св. Г. В четвърти абзац било посочено, че горецитираната фактическа обстановка се доказвала. В този смисъл според защитата имало неяснота, ограничаваща правото на защита, тъй като не било ясно срещу какви факти следва да се организира защитата на подсъдимия.

Изводът на първата инстанция за липсата на процесуално нарушение се оспорва и се отправя искане към въззивния съд за отмяна на обжалваното определение и прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора.

Съдът, съобразявайки доводите на прокурора и материалите по делото и извършвайки цялостна проверка на правилността на първоинстанционния съдебен акт намира, че жалбата е неоснователна, а определение в частта, в която е отказано прекратяване на съдебното производство и делото не е върнато на прокурора е правилно.

1

Настоящият съдебен състав приема, че изводите на първата инстанция намират опора в разпоредбата на чл. 246, ал. 2 НПК и задължителната съдебна практика, въведена с ТР 2/2002 година на ОСНК на ВКС.

Подсъдимият е предаден на съд за твърдяно престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК. Анализирайки структурата на обвинителния акт от гледна точка на съществените по смисъла на чл. 246, ал. 2 НПК елементи настоящата инстанция намира, че визираният процесуален документ съдържа минималния стандарт за гарантиране надлежно упражняване правото на защита на обвиняемия. В структурно отношение прокурорът е изложил данни за самоличността на обвиняемия, фактическата обстановка от гледна точка на дата, място и начин на извършване на твърдяното деяние-стр. 1 и 2 от ОА. Това са фактическите рамки, рамкиращи предмета на делото и очертаващи обема на правото на защита. Вярно е, че на стр. 3 прокурорът е взел решение да опише съдържанието на обясненията на обвиняемия в досъдебно производство без законът да въвежда такова задължение. Вярно е и че съдържанието на тези обяснения досежно фактическите обстоятелства не съответстват на възприетата от прокурора фактическа обстановка, но това не означава, че прокурорът твърди две различни фактически обстановки по делото.

Очевидно е в случая, че фактическата обстановка, поддържана от обвинителя е тази на стр.

1 и 2 от обвинителния акт, а по отношение обясненията на подсъдимия във фактически смисъл е налице преразказ на същите, а не твърдения от СРП от фактическо естество. В този смисъл правилно първоинстанционният съд е заключил, че няма неяснота във фактите, като настоящия състав не намира и противоречие между факти и дадената правна квалификация.

При тези изводи въззивният съд намира, че частната жалба е неоснователна, а първоинстанционното определение в обжалваната част следва да потвърдено.

Воден от изложените мотиви и на осн. чл. 345, ал. 1 НПК СГС, НО, IX-ти въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 15.06.2026 година по НОХД № 6194/2026 година, СРС, НО, 15 с-в в частта, в която е оставено без уважение искане на защитника за прекратяваме на съдебното производство и връщане на делото на прокурор при СРП на осн. чл. 249, ал. 1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК.

ВРЪЩА делото на същия съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

2

1. _______________________

2. _______________________

3