Решение № 23688 от 27.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23688 гр. София, 27.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело № 20241110177085 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба, подадена от „Дж“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С......., чрез адв. Д. Х., срещу „ЗК ЛИ“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С..., с която е предявен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 411 от КЗ, за следното:

Да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 5661,62 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение в размер на 5646,62 лв. и ликвидационни разноски в размер на 15 лв. по щета № ...., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 18.07.2024 г., до изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.08.2024 г. по ч.гр.д. № 43828/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 30 състав.

Ответникът е получил препис от исковата молба, ведно с приложенията й и е депозирал отговор, с който оспорва иска по основание и размер.

В исковата молба се твърди, че на 03.08.2023 г. в гр. С.., на платното от ул. „М.А.“ към бул.

„А.М.“, водачът А Л Д, управляващ лек автомобил марка „Опел”, модел „Астра“, с рег. № ..... и притежаващ валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите в ответното дружество, поради движение с несъобразена скорост и неспазване на необходимата дистанция със спрелия пред него лек автомобил марка „Хюндай“, модел „И30“, с рег. № ...., застрахован по имуществена застраховка „Каско” при ищцовото дружество с полица № ......., със срок на застрахователно покритие от 20.12.2022 г. до 19.12.2023 г., реализирал ПТП с последния. Вследствие настъпилото ПТП на лек автомобил марка „Хюндай“, модел „И30“ били причинени щети, заведени при ищеца под № 1

..... При извършен оглед на застрахования при ищеца автомобил били описани причинените на същия увреждания от процесното произшествие. Ремонтът бил извършен в сервиз на „И.А.“ ООД, за което била издадена фактура на стойност 5646,62 лв. С доклад по щетата било определено застрахователно обезщетение в размер на 5646,62 лв., което било изплатено на сервиза, извършил ремонта, с преводно нареждане от 12.12.2023 г. Ищецът предявил регресна претенция към застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение и обичайните разноски в общ размер на 5661,62 лв., но плащане не последвало. За вземането си ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.08.2024 г. по ч.гр.д. № 43828/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 30 с-в. Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове. Моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира направените по делото разноски, включително за адвокатско възнаграждение.

Ответникът „ЗК ЛИ“ АД е подал отговор на исковата молба чрез юрк. А. Г., с който оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва твърдението за настъпило застрахователно събитие, механизма на ПТП, наличието на виновно и противоправно поведение на водача, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, настъпването на твърдените увреждания по застрахования при ищеца лек автомобил, както и наличието на причинно-следствена връзка между произшествието и твърдените вреди.

Поддържа, че от приложения към исковата молба констативен протокол за ПТП не ставало ясно какъв е механизмът на ПТП. Освен това от представените доказателства не се установявало наличието на вина у водача, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника. Счита, че искът е предявен в завишен размер и не отговаря на действително претърпените вреди, като твърди, че са ремонтирани детайли, които не били увредени в резултат от процесното ПТП. Сочи, че не оспорва изплащането на застрахователното обезщетение от страна на ищеца. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

От събраните по делото писмени, гласни доказателства и изпълнената съдебна авто техническа експертиза се установи следното във фактическо отношение:

На 03.08.2023 г. в гр. С.., на платното от ул. „М.А.“ към бул. „А.М.“, водачът А Л Д, управлявайки лек автомобил марка „Опел”, модел „Астра“, с рег. № ..... и притежаващ валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите в ответното дружество, поради движение с несъобразена скорост и неспазване на необходимата дистанция със спрелия пред него пред пешеходна пътека лек автомобил марка „Хюндай“, модел „И30“, с рег. № ...., застрахован по имуществена застраховка „Каско” при ищцовото дружество с полица № ......., със срок на застрахователно покритие от 20.12.2022 г. до 19.12.2023 г., реализирал ПТП с последния, чрез сблъсък в задната му част. Вследствие настъпилото ПТП на лек автомобил м. „Хюндай“, м. „И30“, с рег. № .... били причинени 2 щети, заведени при ищеца под № ..... Щетите били отстранени с ремонт в сервиз „И.А.“ ООД, за което била издадена фактура на стойност 5646,62 лв. С доклад по щетата било определено застрахователно обезщетение в размер на 5646,62 лв., което било изплатено на сервиза, извършил ремонта на 12.12.2023 г. Ищецът предявил регресна претенция към застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение и обичайните разноски в общ размер на 5661,62 лв. Същите останали неплатени. За вземането си ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.08.2024 г. по ч.гр.д. № 43828/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 30 с-в. Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК и след указания за установяване на вземането с иск, такъв е предявен.

Настъпването на застрахователното събитие се доказа от съставения на 03.08.2023 г. от органите на МВР протокол за ПТП № 1753012 и от показанията на разпитания свидетел И.

П. Г. – водач на лек автомобил м. „Хюндай“, м. „И30“, с рег. № ..... Механизмът на ПТП и причинно-следствената връзка между удара на двата автомобила и настъпилите вреди се доказа от изпълнената по делото съдебна авто – техническа експертиза. Същата даде отговор и за средните пазарни цени за отстраняване на процесната щета – 4553, 95 лв., а по цени на официалния сервиз на марката към датата на ПТП – 5646, 62 лв. Видно от документите по делото датата на производство на увредения автомобил е през 2022 г.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът счита предявения иск за основателен и доказан.

Правното основание на главния иск е чл. 411 от КЗ, съгласно който в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност", както е в разглеждания казус – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски.

Ищецът доказа наличието на имуществена застраховка „Каско“, сключена по отношение на увредения от процесното ПТП лек автомобил марка „Хюндай“, модел „И30“, с рег. ...., валидна към датата на застрахователното събитие – 03.08.2023г. и покрит с нея застрахователен риск, съгласно общите й условия, т. 14; възникване на застрахователното събитие – ПТП; предпоставките за ангажиране на гражданската отговорност на лицето, причинило застрахователното събитие – деянието (механизма на ПТП), причинените с него вреди, причинно – следствената връзка между ПТП и тези вреди, както и наличието на причинно-следствена връзка между вредите и ПТП. От представената по делото справка от Гаранционен фонд се доказа съществуването на валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен с ответника по отношение на лек автомобил марка „Опел”, модел „Астра“, с рег. № ..... към 03.08.2023 г. Не се оспори от ответникът, че по щета № .... ищцовото дружество е заплатило на сервиза, извършил ремонта на застрахования при него лек автомобил, застрахователно обезщетение в 3 размер на 5646,62 лв., а разходите за обработка на щетата са в обичайен размер от 15 лв.

Възраженията на ответника останаха недоказани. По отношение на размера на застрахователното обезщетение, за релевантна следва да се вземе средната пазарна цена по цени на официален сервиз за марката към датата на ПТП, защото увреденият автомобил е бил в гаранционен срок и видно, и от становището на вещото лице при изслушването му в съдебно заседание, ремонтирането му в сервиз на официален представител на марката е било наложително. Затова предявения иск следва да се уважи в размер на 5661, 62 лв.

При този изход на спора разноски се дължат на ищеца на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК, общ размер на 2390, 55 лв., от които: 699, 70 лв. с вкл. ДДС адвокатско възнаграждение в заповедното производство и 1039, 39 лв. адвокатско възнаграждение в исковото производство с вкл. ДДС. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца не е основателно.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено по иска, предявен от „Дж“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С....... срещу „ЗК ЛИ“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С..., по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 411 от КЗ, че „ЗК ЛИ“ АД дължи на „Дж“ АД сумата от 5661,62 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение в размер на 5646,62 лв. и ликвидационни разходи в размер на 15 лв. по щета № ...., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 18.07.2024 г. до изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.08.2024 г. по ч.гр.д. № 43828/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 30 състав.

ОСЪЖДА „ЗК ЛИ“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С... да плати на „Дж“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С....... сторените по делото разноски в общ размер на 2390, 55 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4