Решение № 89 от 22.07.2026, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. *, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – * в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Олег Софрониев

Членове:

Костадин Живков

Димитрина Николова при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева в присъствието на прокурора К. Цв. В. като разгледа докладваното от Костадин Живков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261600600081 по описа за 2026 година С присъда,постановена на 4.ІІ.2026 г.по НОХД № 1484 по описа му за 2023 г.Районен съд-* е признал М.Й. за виновна в това,че в периода 14.ХІІ.2018 г.17.ІV.2019 г.в гр.*,при условията на продължавано престъпление,с цел да набави за себе си имотна облага-възбудила и поддържала заблуждение у Р.И.,че е бременна от него,поради което последният следва да й предоставя парични суми необходими за медицински разходи в тази насока-прегледи и изследвания,както и за вноски в „Националната лотария“във връзка с изплащане на спечелена награда,като по този начин му причинила имотна вреда за сумата от общо 3 600 лв.-престъпление по чл.209,ал.1 вр. чл.26,ал.1 НК,поради което на основание чл.54,ал.1 и 2 от НК й е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА ГОДИНА,като на основание чл.66,ал.1 от НК е отложил изтърпяването на така определеното наказание условно,за изпитателен срок от три години.

Така постановената присъда е обжалвана с въззивна жалба от М.Й. с оплакване за неправилност и незаконосъобразност и искане за отмяна на тези основания.При разглеждането на жалбата в ОСЗ пред въззивния съдебен състав Й. не се явява лично,съответно не взема отношение по жалбата си,но чрез процесуалния си представител-упълномощен адвокат-поддържа становище за основателност и развива доводи в негова подкрепа.

Прокурорът в съдебно заседание поддържа становище за неоснователност на разглежданата жалба,като предлага на въззивния съд да я остави без уважение.

В хода на въззивното производство не са представени и приети нови 1 доказателства различни от оценяваните от решаващия първи съд при производството пред нето в резултат на които е постановен обжалвания съдебен акт,като при техния анализ в цялост и логическо единство,както и във връзка със становищата на страните настоящият състав на въззивния съд установи следното:

Жалбата е депозирана в законния срок и от заинтересовано лице с правен интерес от обжалване,поради което е процесуално допустима,а разгледана по съшество е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следните съображения:

За да се произнесе с разглеждания съдебен акт,първият съд е изпълнил в пълна мяра процесуалното си задължение по преценка на представените от страните доказателства,като вследствие посочената пълнота и акуратност е постановил правилен по резултат и законосъобразен съдебен акт.Основното възражение в разглежданата жалба касае твърдян дефицит на доказателства за основното изпълнително деяние-че Й. е въвела в заблуждение И.,че е бременна от него,което обстоятелство я е мотивирало да иска и получава от последния парични суми,за прегледи,изследвания и като цяло медицински процедури,обусловени от този твърдян,но неустановен факт,а изтъкнатия довод е,че за периода на деянието,който е твърде продължителен,И. не би следвало да възприема заблудата,тъй като няма как да не съзнава,че една бременност не може да продължава 13 месеца.Макар и логичен,този аргумент е обсъден от решаващия съд,като е оценил в мотивите,че това твърдение (за бременността) не е единствено основание жалбоподателката-подсъдима в първоинстанционното производство да претендира и получава парични суми от И.,като е твърдяла също,че трябва да й предостави такава за получаване на печалба от Държавна лотария,въобще налице са достатъчно по обем и относими като значение доказателства,преимуществено гласни за наличие на въвеждане в заблуда в различни варианти,но с ясно очертана цел-получаване на финансова облага от И. с аргумент,че след осъществяване на интимен контакт,то за последния се поражда задължението да го осребри на претърпялата го Й.,която демонстрира поведение на човек,за когото е естествено да възникне Т. задължение,което замества емоционалната свързаност между лица от двата пола с търговски правоотношения на сделка при която има взаимна престация в двете посоки между страните-от една страна физическа близост,срещу която се предоставят финансови облаги под форма на заплащане на поискани суми.Тези съществени елементи от състава на престъплението-въвеждане в заблуждение с цел причиняване на имотна вреда,чрез която да се облагодетелства жалбоподателката-подсъдима Й. се установяват от анализираните от първия съд доказателства,който благодарение на тях е установил единствено възможния и поради това и верен правен извод-за признаване виновността на Й. по предявеното й обвинение,което обуславя и определяне на съответно наказание,като наложеното от решаващия съд е в предвидените в санкционната част на законовата норма граници и по разбиране на настоящия състав на въззивния съд е с вид и в размер да постигне възложените му от закона цели,именно на генерална- с възспиращо действие на останалите членове на обществото,както и специална превенция-превъзпитателно действие по отношение на самата 2 правонарушителка.Както бе посочено по-горе аргументите в жалбата са несъстоятелни,като дори самия процесуален представител на жалбоподателката Й. не оспорва получаването на паричните суми,като посочва,че първоначалната претенция е била за много по висока по общ размер сума и че претенциите си И. е предявил когато самият той установил свое задължение,платимо на Й.,като този довод не се подкрепя от никакви доказателства,както и горепосочените останали,на които се базира жалбата,която по тези съображения се явява неподкрепена в насока наведените с нея възражения доказателства,съответно е изцяло неоснователна,като такава следва да се остави без уважение,а атакувания с нея съдебен акт,както бе разгледано по-горе в изложението като правилен и законосъобразен следва да бъде потвърден,като при обсъждането му съгласно правилото на чл.313-314 НПК не бяха установени основания за отмяната или изменяването му,с оглед на което,предвид гореизложеното,на основание чл.338 вр.чл.334,т.6 НПК Окръжен съд-*

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда,постановена на 4.ІІ.2026 г.по НОХД № 1484 по описа му за 2023 г.Районен съд-*.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3