Решение № 183 от 15.08.2016, Районен съд - Провадия

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е Н И Е

№ гр.

Провадия, 15.08.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, трети състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи юли две хиляди и шестнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: РАЛИЦА КОСТАДИНОВА при участието на секретаря И.В., като разгледа докладваното от съдията гр.д.

№ 330 по описа за 2015 година на Провадийски районен съд, трети състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Р.М.М., ЕГН: ********** с адрес: *** срещу Е.М. Ю., ЕГН **********, с адрес: ***, Б.М.А., ЕГН **********, с адрес: *** и Н.М.М., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл.34 ЗС, вр. с чл.69 ЗН за делба на следните недвижими имоти, находящи се в с.Л., Община Дългопол, Област Варна:

-дворно място, цялото с площ от 850 кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот No XX-292, квартал 28 по плана на селото, при граници от три страни: улица, поземлен имот -XVIII-294 и поземлен имот -XIX-293, ведно с изградените в това дворно място двуетажна жилищна сграда със застроена площ 66 кв.м., като първият етаж се състои от две стаи, антре и кухненски бокс, а вторият етаж се състои от три стаи, коридор с кухня, баня, както и навес с оградни стени със застроена площ от 30 кв.м.;

Твърди се в исковата молба, че страните са съсобственици на посочените недвижими имоти, придобити по наследство от техните баща и майка. Твърди се, че на 23.10.2010 година починал наследодателят им – техен баща М. М.

С., бивш жител ***.2012 г. починала и майка им – Ф. Х. С., б.ж. с.Л., Община Дългопол, Варненска област. Ищецът и ответниците били техни наследници по закон. Баща им и майка им притежавали имот, придобит на основание давностно владение, а именно: Дворно място в с.Л., Община Дългопол, Варненска област, с пространство от 850 кв.м., съставляващо УПИ ХХ-292 в кв.28 по плана на селото, ведно с построените в това дву-етажна жилищна сграда със застроена площ от 66.00 кв.м., като първият етаж се състоял от две стаи, антре и кухненски бокс, а вторият етаж се състоял от три стаи, коридор с кухня, баня и навес със застроена площ от 30.00 кв.м.

Майка им и баща им построили къщата през 1985 година, а дворното място е било подарено от дядото на баща им преди повече от петдесет години, като родителите им владеели мястото от 1955 година до смърта им. След смъртта на родителите им, наследниците му по закон (четирите му деца) приели наследството им изцяло, т.е. ищецът и сестрите му получили по наследство по 1 / 4 идеална част от цялото дворно място и по толкова идеални части от построените сгради. Прави искане имота да бъде възложен на него при спазване на разпоредбите на чл.349 от ГПК, след допускане на делбата. Моли съда да допусне делба на посочените имоти при цитираните квоти.

В отговор на исковата молба, депозиран в рамките на срока и по реда на чл.131 ГПК, ответниците изразяват становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск за делба в частта касаеща разпределението на дяловете на съсобствениците. Не спорят, че процесният имот е владян и стопанисван от наследодателите на страните - техни родители много по-вече от 10 години и същите го били придобили по давностно владение в режим на СИО и нямало пречка това да се установяло с гласни доказателства. СИО била прекратена със смъртта на М.М. С., починал на 23.09.2010 г., оставил към него момент за свои наследници съпруга и четири деца. На 05.07.2012 г. преживялата съпруга и майка на страните Ф. Х.

С. с нотариално завещание № 2, т. I по описа на СВ Провадия за 2012 г., се е разпоредила със своята идеална част в размер на 6/10 ид.ч. в полза на ответницата Н.М.М.. При това положение делбата следвало да се допусне между страните при следните квоти: по 1/10 ид.ч. за ищеца и първите две ответници и 7/10 ид.ч. за ответницата Н.М.М., която на основание чл. 349, ал.2 ГПК правела и искане за възлагане на делбения имот.

В открито съдебно заседание в срока по чл.342 от ГПК и на основание чл. 343 от ГПК прави следните възражения: - за унищожаемост на представеното от ответниците нотариално завещание, на основание чл. 43 ал.1 б.“а“ от ЗН, като твърди, че към датата на неговото съставяне /05.07.2012г./ наследодателката Ф. Х. С. не е могла да разбира свойството и значението на извършеното, поради влошеното си здравословно състояние; и в условията на евентуалност – по чл.

30, ал. 1 ЗН за намаляване на завещателно разпореждане, извършено от Ф. Х. С., б.ж. на с.Л., Община Дългопол, Варненска област, починала на 20.07.2012г., и възстановяване на накърнената запазена част на ищеца от наследството на майка му до размера, необходим за допълване запазената част на ищеца от наследството на майка му.

В отговор на възраженията на ищеца, ответниците по иска за делба в открито съдебно заседание, изразяват становище, че такива възражения за нищожност на завещанието били недопустими, доколкото не се представят доказателства наследодателката да е била под запрещение или за висящо производство към датата на нейната смърт. По отношение на второто от възраженията по чл. 30 ал.1 от ЗН, нямало накърняване на запазената част и наследодателката Ф. Х. С. била действала в рамките на разполагаемата част.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Прието по делото е Удостоверение за наследници, изх. No 13 / 24.03.2015г., издадено от Община Дългопол, находящо се на л.4, от което се установява, че М.М. С., ЕГН **********, починала на 23.09.2010г. е оставил за наследници: Ф. Х. С., ЕГН ********** /починала 20.07.2012г./, която е оставила същите наследници, а именно: Р.М.М., ЕГН: ********** - син, Е.М. Ю., ЕГН ********** - дъщеря, Б.М.А., ЕГН ********** – дъщеря и

Н.М.М., ЕГН ********** – дъщеря.

Представена е скица на дворното място по действащ план

/л.6/, от която е видно, че извършеното застрояване за жилищната сграда в имота е отразено в плана.

Представена е и данъчна оценка

/л.5/, от която е видно, че е декларирана описаната жилищна сграда в дворното място и навеса.

От находящото се на л. 28-31 удостоверение за наследници се установява, че Х. М. Ч., починал на 14.10.1980г. е оставил посочените в удостоверението наследници, като сред тях е и наследодателката на страните в настоящото делбено производство: Ф. Х. С., починала на 20.07.2012г. и отново като нейни наследници са посочени: :

Р.М.М., ЕГН: ********** - син, Е.М. Ю.,

ЕГН ********** - дъщеря, Б.М.А., ЕГН ********** – дъщеря и

Н.М.М., ЕГН ********** – дъщеря.

Прието като доказателство по делото на л.32 е Решение No 54 / 15.10.1997г. на ПК- Провадия, от което е видно, че на наследници на Х. М. Ч. е възстановено правото на собственост на следните имоти в землището на с. Л.: Нива от 5дка, шеста категория, местност Бузалък, имот No 057048 по плана за земеразделяне, при граници:ниви - 057049, 057042,

057043,057047 и полски път.

Прието като доказателство по делото на л.33 е Решение No 81 / 21.04.1999г. на ПК- Провадия, от което е видно, че на наследници на Х.М. Ч. е възстановено правото на собственост на следните имоти в землището на с. Л.:

Лозе от 1.002 дка, пета категория, местност Меше Тарла, имот No 027030 по плана за земеразделяне, при граници:

000667-послки път; 027017- лозе; 000666- полски път; 027035 – лозе;

Нива от 3.626 дка, четвърта категория, местност Кафалъ Тарла, имот No 032008 по плана за земеразделяне, при граници: ниви - 032007, 032009, 032010, 032011, 032012 и полски път;

Нива от 7.000 дка, пета категория, местност Шакир Тарла, имот No 047003 по плана за земеразделяне, при граници: ниви - 047004,

047010, 047014 и полски път;

Нива от 3.000 дка, четвърта категория, местност Серпица, имот No 059031 по плана за земеразделяне, при граници: нива -

059030, пасище-059005, нива- 059033 и полски път;

Нива от 6.985 дка, пета категория, местност Узун Ендек, имот No 065045 по плана за земеразделяне, при граници: ниви -

065043, 065044, 065046, 065052 и полски път;

Прието като доказателство по делото на л.34 е Решение No 66 / 25.05.1998г. на ПК- Провадия, от което е видно, че на наследници на Х. М. Чакъров е възстановено правото на собственост на следните имоти в землището на с. Л.:

Нива от 10.968 дка, четвърта категория, местност Ачмалар, имот No 086026 по плана за земеразделяне, при граници: ниви - 086035, 086018; полски път – 001116 и 086025-др. земи по чл.19 ЗСПЗЗ;

Приет по делото на л.19 е акт за нотариално завещание No 2, том I, вх. рег. No 2 / 06.07.2012г. на Службата по Вписванията, по силата на което Ф. Х.С. е завещала на дъщеря си Н.М.М. 6/10 ид.части от дворно място, цялото с площ от 810 кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот No XX-292, квартал 28 по плана на селото, при граници от три страни: улица, поземлен имот -XVIII-294 и поземлен имот -XIX-293, ведно с изградените в това дворно място жилищна сграда със застроена площ 112 кв.м. и навес с оградни стени със застроена площ от 30 кв.м.;

Ангажирани са от ищеца и от ответниците гласни доказателства чрез разпит на свидетелите М.

Р.

М. – син на ищеца и племенник на ответниците и Н. М. Х.. Първият свидетел излага, че Ф. С. е негова баба. Тя починала 2012 година. Не знаел дали е завещала някакви имоти на близки. В една къща живеели, къщата била на два етажа. Ф. С. е починала от рак на дебелото черво, като свидетелят разказва, че всеки ден са били заедно, преди операцията - 3-4 месеца преди да почине е нямала проблеми, но след операцията са се усложнили нещата, понякога е плачела, не могла да се придвижва сама, не са могли да говорят с нея задълбочено. Свидетелят споделя, че е имали и докторка, не знаел дали и слагат инжекции. Не бил виждал да е идвал нотариус при баба му. Х. А. М. не я познавал. Баба му била в добри отношения с всички – с баща ми и с лелите му. Едната му леля живеела с баба му, а баща му и Н. най- често се грижели за нея. И с дядо му били в добри отношения. Всеки ден е посещавал етажа, отивал защото му била баба. Разговарял с нея за нещо нормално, като се разболяла не можели да говорят, това било 3-4 месеца преди да умре, но само с краткотрайни реплики, отговаряла често с клатене на глава. Не й бил задавал по-съществени въпроси. Баща му посещавал майка си, баща му и леля Н. били в добри отношения. Било водено дело за домашно насилие от Н. срещу баща му, за побой над Н.. Делото било когато баба му била болна. Операцията й била свързана с рака на дебелото черво.

Свидетелят на ответниците Н. М. Х. работила като фелдшер в Л. от 1990 година. Познавала страните по делото, познавала Ф. С., тя починала през 2012 година от карцином на дебелото черво. Сравнително добре протекла болестта, била в съзнание, имала болки, свидетелката и правела болкоуспокояващи, посещавала я редовно. Свидетелката излага, че в началото на месеца преди да почине е посещавала Ф. и разговаряли съвсем нормално. Всеки месец я е посещавала след като била оперирана и й правила болкоуспокояващи инжекции. В началото на месеца в който е починала я е посетила пак, като била съвсем в нормално състояние, говорили са си, споделяли общи работи, говорили си съвсем нормално, в съзнание е била, като свидетелката не очаквала да почине скоро. Ходела е там да й измери кръвното, инжекции да й поставя, като морфин не й била поставяла, а само бусколизин и но-шпа инжекционно. Свидетелката не била установила някаква промяна при болната за възприятия. Споделяла е, просто като че ли била усещала, че наближава края й. Споделяла е за нейните работи, за прехвърлянето на имоти. Малката й дъщеря Н. я гледала и другите били при нея, но е споменавала, че на малката си дъщеря ще ги завещае. Свидетелката споделя, че не е виждала сина й при нея, а само дъщерите й.

Свидетелката е ходила няколко пъти, когато е имало нужда. Нейно задължение било всеки месец да посещава пациентите си, когато е имало нужда и по-често, през два три дена.

Изготвено и прието по делото е заключение по назначена съдебнопсихиатрична експертиза от вещото лице д-р Р.Б. /л.65-70/, според което освидетелстваната посмъртно Ф. Х. С., ЕГН ********** поради липса на психично разстройство и слабоумие към 05.07.2012г. е била в състояние да изрази годна воля във връзка със завещаване на свои недвижими имоти и е осъзнавала последиците от така изразената своя воля.

Разпечатката съдържа 51 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/18a90807-81bb-408e-89dc-0b1813bc6f48