Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2358 от 15.05.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 1332/2025
Вид
Решение № 2358
Подписан
15.05.2026
В сила
09.10.2026
Състав
Димитрина Илиева Тенева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2358 гр. Пловдив, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Иванка Г. Иванова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20255330101332 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по обективносъединени искове по 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 23 от ЗПК от С. В. Г.. ЕГН: ***, с адрес: гр. П., ул. ***. ет. * чрез адв. Р. срещу "Кредирект" ЕООД, ЕИК 207024290 със седалище и адрес на управление г р . София, бул. Цариградско шосе № 115Е, ет. 5 представлявно от *** за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 391,14 евро платени в периода *** без основание, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Притендира разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен на *** от разстояние договор за кредит за сума 1400 лв., при ГЛП 50 % и ГПР 62,24 %, за срок от 6 месеца, платим разсрочено на месечни анюитетни вноски. В договора е предвидено предоставяне на обезпечение и неустойка в размер на 896.54 лв. при неизпълнение на това задължение. Заемополучателя е платил 2165 лв. в периода *** Договора за заем е нищожен на осн. чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Дължи се връщане само на главницата в размер на 1400 лв. Платената над нея сума от 765 лв. е дадена без основание и подлежи на връщане.

1

В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Посочва, че неустойката не е включена в ГПР.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Няма спор между страните, правоотношение с заявените клаузи. че е възникнало твърдяното

Ищеца е физическо лице, а ответникът - небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, която отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Сключеният между тях договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал.

1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай не се представя надлежен договор в писмена форма и подписан от страните съобразно допустимите от закона възможности2 мастилен подпис или електронен такъв, което навежда нарушение на ЗПК по отношение формата и съдържанието на договора. Това по аргумент на чл. 22 от ЗПК води до недействителност на договора и поражда задължение за връщане само на усвоената заемна сума.

С оглед твръденията на ищеца съдът намира, че същия следва да заплати на ответиника само 1400 лв. По делото въпреки указаната доказателрствена тежест на ищеца, съобразно направеното оспорване на иска от ответника, не се ангажираха доказателства установяващи извършени плащания на суми, което е пречка да се определи дали е налице изпълнение на задължението на Г. за връщане на сумата от 1400 лв. и съответно налице ли и плащане на поголяма парична сума от дължимата. Поради това и твърдението на ищцата, че е заплатила сума сума от 765 лв/ 391,14 евро, без основание настоящия състав намира за недоказано. Това сочи неоснователност на главния иск и се явява предпоставка за отхвърляне на същия и обективносъединения с него такъв за заплащане на обезщетение за забава.

Предвид изхода на делото, на ищеца разноски не се дължат.

На ответинка не следва да се присъждат поради липса на представеин доказателства за сторени такива.

Поради изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от С. В. Г.. ЕГН: ***, с адрес: гр. П., ул. ***. ет. * чрез адв. Р. срещу "Кредирект" ЕООД, ЕИК 207024290 със седалище и адрес на управление г р . София, бул. Цариградско шосе № 115Е, ет. 5 представлявно от *** обективносъединени искове за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 391,14 евро(триста деветдсет и едно евро и 14 евро цента) платени в периода *** без основание, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд двуседмичен срок от връчването му на страните.

3

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4