Решение № 44 от 27.03.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Варна, 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева в присъствието на прокурора Р. М. Г. като разгледа докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно частно наказателно дело № 20253000600346 по описа за 2025 година Настоящото съдебно производство е по реда на чл. 313 и сл. НПК, намиращи приложение по препращане от чл. 306, ал. 3 НПК. Образувано е по въззивна жалба на осъдения Х. С. С., подадена чрез защитника му адв. П., против Определение № 232/03.10.2025 г., постановено по ЧНД № 235/2025 г. по описа на Окръжен съд – Силистра, с което е извършено групиране на наложените му наказания .

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на определението и се иска неговата отмяна, като се релевира искане за постановяване на ново групиране на наказанията .

В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитата, чрез адв. П., поддържа жалбата и прави искане за прекратяване на производството, позовавайки се на обстоятелството, че едно от осъжданията, включени в извършеното групиране, е отменено по реда на възобновяването.

Представителят на прокуратурата изразява становище за неоснователност на жалбата.

Варненският апелативен съд, след като се запозна с материалите по делото, констатира, че жалбата е допустима и я разгледа по същество.

Производството по чл.306, ал.1, т.1 НПК пред първата инстанция е било образувано по предложение на прокурор при ОП Силистра за групиране на наказанията, наложени на осъденото лице Х. С..

С проверяваното определение първоинстанционният съд е извършил 1 групиране на наложените на осъдения наказания „лишаване от свобода“, като е обособил две съвкупности и е определил за всяка от тях едно общо найтежко наказание, както и е постановил приспадане на изтърпените части от наказанията и времето на задържане.

В първата група съдът е включил наказанията по НОХД № 1086/2021 г., НОХД № 1484/2021 г. и НОХД № 900/2021 г. по описа на Районен съд – Русе, както и това по НОХД № 268/2022 г. по описа на Окръжен съд – Силистра, като е определил едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година.

Във втората група съдът е включил наказанията по НОХД № 224/2023 г. и НОХД № 628/2023 г. по описа на Окръжен съд – Русе, както и това по НОХД № 268/2022 г. по описа на Окръжен съд – Силистра, като е определил едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години при първоначален строг режим, като на основание чл. 23, ал. 3 НК е присъединил наказанието „глоба“ в размер на 2500 лева .

На основание чл. 25, ал. 2 НК и чл. 59 НК съдът е приспаднал изтърпените части от наказанията и времето на задържане по посочените дела .

От събраните по делото доказателства се установява, че преди постановяване на атакуваното определение спрямо осъдения вече са били извършени кумулации, като с Определение № 408/2022 г. по ЧНД № 409/2022 г. са били групирани наказанията по НОХД № 1086/2021 г., НОХД № 1484/2021 г. и НОХД № 900/2021 г. по описа на Районен съд – Русе, а с Определение № 499/2023 г. – наказанията по НОХД № 224/2023 г. и НОХД № 628/2023 г. по описа на Окръжен съд – Русе. След тези кумулации е настъпило ново обстоятелство – влизането в сила на осъждането по НОХД № 268/2022 г. по описа на Окръжен съд – Силистра , което не е било предмет на предходните групирания и именно то е обусловило извършването на новото групиране.

Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 3/2009 г. ОСНК на ВКС, ново групиране по чл. 25 НК е допустимо при наличие на ново влязло в сила осъждане, което не е било предмет на предходна кумулация, като съдът следва да извърши цялостна преценка на всички подлежащи на групиране наказания. Именно такава хипотеза е била налице към момента на постановяване на първоинстанционното определение.

След постановяване на атакуваното определение е било проведено производство по възобновяване, приключило с решение № 64/30.01.2026 г. по н.д. № 758/2025 г. на Върховен касационен съд, с което въззивната присъда по ВНОХД № 28/2024 г. е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд .

С това процесуално развитие осъждането по НОХД № 268/2022 г., послужило като основание за извършване на новото групиране, е изгубило качеството си на влязъл в сила съдебен акт. Възобновяването дерогира стабилитета на присъдата и възстановява висящността на наказателното производство, поради което същото не може да бъде включвано в съвкупност 2 по смисъла на чл. 23 НК.

При това положение вече не е налице хипотезата, визирана в Тълкувателно решение № 3/2009 г. ОСНК на ВКС, поради което отпада и правното основание за извършеното групиране. Отпадането именно на това осъждане води до отпадане на основанието за новата кумулация, като едновременно с това липсва и годен предмет на производството по чл. 306 НПК, вр.чл.25, ал.1 от НК, доколкото съдът може да извършва групиране единствено по отношение на наказания, наложени с влезли в сила съдебни актове.

Следователно към настоящия момент не съществува правно релевантен фактически състав, който да подлежи на кумулация, нито е налице ново влязло в сила осъждане, което да обоснове извършване на ново групиране. В този смисъл производството се явява лишено от предмет, а съдебната намеса – процесуално недопустима.

Поради изложеното искането на защитата за прекратяване на производството поради липса на предмет се явява основателно по същество, като с оглед на въззивната фаза на производството това налага отмяна на атакуваното определение и оставяне без разглеждане на предложението за групиране, тъй като същото не може да бъде предмет на валидно съдебно произнасяне към настоящия момент.

Същевременно следва да се отбележи, че при евентуално приключване на възобновеното наказателно производство с влязъл в сила съдебен акт не е изключена възможността за ново произнасяне по реда на чл. 25 НК при наличие на законовите предпоставки.

Водим от горното съставът на Апелативен съд – Варна РЕШИ:

ОТМЕНЯ Определение № 232/03.10.2025 г., постановено по ЧНД № 235/2025 г. по описа на Окръжен съд – Силистра.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предложението за групиране на наказанията, наложени на Х. С. С. ЕГН ********** и ПРЕКРАТЯВА съдебното производството.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Варна, 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева в присъствието на прокурора Р. М. Г. като разгледа докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно частно наказателно дело № 20253000600346 по описа за 2025 година Настоящото съдебно производство е по реда на чл. 313 и сл. НПК, намиращи приложение по препращане от чл. 306, ал. 3 НПК. Образувано е по въззивна жалба на осъдения Х. С. С., подадена чрез защитника му адв. П., против Определение № 232/03.10.2025 г., постановено по ЧНД № 235/2025 г. по описа на Окръжен съд – Силистра, с което е извършено групиране на наложените му наказания .

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на определението и се иска неговата отмяна, като се релевира искане за постановяване на ново групиране на наказанията .

В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитата, чрез адв. П., поддържа жалбата и прави искане за прекратяване на производството, позовавайки се на обстоятелството, че едно от осъжданията, включени в извършеното групиране, е отменено по реда на възобновяването.

Представителят на прокуратурата изразява становище за неоснователност на жалбата.

Варненският апелативен съд, след като се запозна с материалите по делото, констатира, че жалбата е допустима и я разгледа по същество.

Производството по чл.306, ал.1, т.1 НПК пред първата инстанция е било образувано по предложение на прокурор при ОП Силистра за групиране на наказанията, наложени на осъденото лице Х. С..

С проверяваното определение първоинстанционният съд е извършил 1 групиране на наложените на осъдения наказания „лишаване от свобода“, като е обособил две съвкупности и е определил за всяка от тях едно общо найтежко наказание, както и е постановил приспадане на изтърпените части от наказанията и времето на задържане.

В първата група съдът е включил наказанията по НОХД № 1086/2021 г., НОХД № 1484/2021 г. и НОХД № 900/2021 г. по описа на Районен съд – Русе, както и това по НОХД № 268/2022 г. по описа на Окръжен съд – Силистра, като е определил едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година.

Във втората група съдът е включил наказанията по НОХД № 224/2023 г. и НОХД № 628/2023 г. по описа на Окръжен съд – Русе, както и това по НОХД № 268/2022 г. по описа на Окръжен съд – Силистра, като е определил едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години при първоначален строг режим, като на основание чл. 23, ал. 3 НК е присъединил наказанието „глоба“ в размер на 2500 лева .

На основание чл. 25, ал. 2 НК и чл. 59 НК съдът е приспаднал изтърпените части от наказанията и времето на задържане по посочените дела .

От събраните по делото доказателства се установява, че преди постановяване на атакуваното определение спрямо осъдения вече са били извършени кумулации, като с Определение № 408/2022 г. по ЧНД № 409/2022 г. са били групирани наказанията по НОХД № 1086/2021 г., НОХД № 1484/2021 г. и НОХД № 900/2021 г. по описа на Районен съд – Русе, а с Определение № 499/2023 г. – наказанията по НОХД № 224/2023 г. и НОХД № 628/2023 г. по описа на Окръжен съд – Русе. След тези кумулации е настъпило ново обстоятелство – влизането в сила на осъждането по НОХД № 268/2022 г. по описа на Окръжен съд – Силистра , което не е било предмет на предходните групирания и именно то е обусловило извършването на новото групиране.

Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 3/2009 г. ОСНК на ВКС, ново групиране по чл. 25 НК е допустимо при наличие на ново влязло в сила осъждане, което не е било предмет на предходна кумулация, като съдът следва да извърши цялостна преценка на всички подлежащи на групиране наказания. Именно такава хипотеза е била налице към момента на постановяване на първоинстанционното определение.

След постановяване на атакуваното определение е било проведено производство по възобновяване, приключило с решение № 64/30.01.2026 г. по н.д. № 758/2025 г. на Върховен касационен съд, с което въззивната присъда по ВНОХД № 28/2024 г. е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд .

С това процесуално развитие осъждането по НОХД № 268/2022 г., послужило като основание за извършване на новото групиране, е изгубило качеството си на влязъл в сила съдебен акт. Възобновяването дерогира стабилитета на присъдата и възстановява висящността на наказателното производство, поради което същото не може да бъде включвано в съвкупност 2 по смисъла на чл. 23 НК.

При това положение вече не е налице хипотезата, визирана в Тълкувателно решение № 3/2009 г. ОСНК на ВКС, поради което отпада и правното основание за извършеното групиране. Отпадането именно на това осъждане води до отпадане на основанието за новата кумулация, като едновременно с това липсва и годен предмет на производството по чл. 306 НПК, вр.чл.25, ал.1 от НК, доколкото съдът може да извършва групиране единствено по отношение на наказания, наложени с влезли в сила съдебни актове.

Следователно към настоящия момент не съществува правно релевантен фактически състав, който да подлежи на кумулация, нито е налице ново влязло в сила осъждане, което да обоснове извършване на ново групиране. В този смисъл производството се явява лишено от предмет, а съдебната намеса – процесуално недопустима.

Поради изложеното искането на защитата за прекратяване на производството поради липса на предмет се явява основателно по същество, като с оглед на въззивната фаза на производството това налага отмяна на атакуваното определение и оставяне без разглеждане на предложението за групиране, тъй като същото не може да бъде предмет на валидно съдебно произнасяне към настоящия момент.