Решение № 17 от 16.09.2021, Районен съд - Крумовград

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Крумовград , 16.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КРУМОВГРАД в публично заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Марин М. Чорбаджийски при участието на секретаря Цветка Вл. Петрова като разгледа докладваното от Марин М. Чорбаджийски Административно наказателно дело № 20215130200066 по описа за 2021 година Обжалвано е Наказателно постановление № 3/ 12.07.2021г., издадено от Началник РУ-Крумовград, с което е наложена глоба в размер на 2000лв. на С. К. А., с ЕГН **********, с адрес ********** общ.Крумовград обл.

Кърджали, в качеството и на управител на питейно заведение * „.“, за нарушение на чл. 8, ал.3 и ал. 4 от Закона за закрила на детето.

Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло като незаконосъобразно атакуваното НП, ведно с всички законни последици, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят СН. К. АНГ., не се явява, представлява се от адв. Т.. Процесуалният представител на жалбоподателя моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление и да му бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 400лв.

Административнонаказващият орган – Началник РУ-Крумовград, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Прилага молба от Мариана Петрова – гл.юрисконсулт на ОД на МВР Кърджали, с която моли съда да потвърди наказателното постановление, а жалбата да бъде отхвърлена 1 като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД на МВР- Кърджали.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено следното от фактическа страна :

Актосъставителят Е.Х. в хода на преписка установил , че две непълнолетни лица са били в заведение ***** . Същият не е очевидец на нарушението, а акта за установяване на административно нарушение е съставен по сведения на непълнолетните лица / към датата на съставяне на акта/ ********и ********, че са били в заведението. Проверката е била във връзка със сбиване пред магазин „С.“ в гр. К.. Актосъставителят установил от снетите разговори с непълнолетните лица ******** и *********, които са му съобщили, че са били в дискотеката. На 26.05.2021г. е съставен акт за установяване на административно нарушение от актосъставителя E. Х. Х. в присъствието на свидетелите при съставяне на акта КР. Д. К. и ЗЛ. К. М. за нарушение на чл.8, ал.3 и ал.4 от ЗЗД, с който акт жалбоподателя А. е запознат и подписва с възражение. Актосъставителят е приел, че жалбоподателят С. К. А., с ЕГН **********, с адрес гр.К., ул.С. №**, общ.Крумовград обл. Кърджали, в качеството й на управител на питейно заведение Бар „*****, е допуснала нарушение на чл. 8, ал.3 и ал. 4 от Закона за закрила на детето, като е допуснала непълнолетните лица *****и ********* в заведението без придружител. Свидетелите К. и М. не са очевидци при констатиране на нарушението , а са свидетели при съставяне на акта.

От правна страна съдът установи следното: постъпилата жалба е процесуално допустима и съдът следва да я разгледа по същество, тъй като Наказателното постановление е връчено на 22.07.2021г. , а жалбата е подадена на 27.07.2021г.

Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал.1 от ЗАНН, акта за установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в присъствието на свидетели, присъствали при извършването или констатирането на нарушението. Когато липсват такива свидетели – очевидци, актът следва да бъде съставен в присъствието на други двама свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата на чл. 40, ал.3 от ЗАНН се отразява изрично 2 в самия акт. Присъствието на свидетели при съставянето на акта не е необходимо единствено в хипотезата, когато самото нарушение е установено, въз основа на официални документи /чл. 40, ал.4 от ЗАНН/.

Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал.2 от Закона за закрила на детето, който допусне от 22,00 ч. до 6,00 ч. дете в управляван от него търговски обект в нарушение на чл. 8, ал. 3 и 4, се наказва с глоба или имуществена санкция от 2000 до 5000 лв., а при повторно нарушение-с глоба или имуществена санкция от 5000 до 8000 лв. Субект на наказуемото деяние по този текст може да бъде не само лицето, което в конкретния случай е позволило в заведението да присъстват лица под 16-годишна възраст, а и управителят - представляващият търговеца, който стопанисва търговския обект, в който са допуснати тези лица . Настоящата съдебна инстанция счита, че нарушението, за което е съставен акта за установяване на административно нарушение и НП, не е доказано. В административнонаказателната преписка не е налице никакво доказателство, от което да се установи кое дружество или едноличен търговец стопанисва заведението Б „**“ в гр. К..

Не е ясно въз основа на какви доказателства актосъставителят и наказващият орган са приели, че жалбоподателката е управител - представляващ търговеца, който стопанисва посочения търговския обект. Не става ясно в настоящото производството и кой е търговеца, който стопанисва посочения търговския обект. Тежестта на доказване в административнонаказателното производство лежи върху административнонаказващия орган. Освен това следва да се отбележи, че факта, че едно лице действително е управител на дружеството, което стопанисва търговския обект, в който е установено нарушението не го прави автоматично субект на нарушението по чл. 45, ал.2 от ЗЗДетето, доколкото не се докаже същият да е присъствал на датата на установеното нарушение в обекта на контрол. Следва да се има предвид, че нормата на чл.45, ал.2 от ЗЗДетето е конкретна и сочи на конкретно поведение - допускане на дете в търговски обект, в нарушение на изискванията на чл.8, ал.3 и ал.4 от Закона, като в тази насока се изисква установяване на конкретно поведение на конкретно лице, което има и качеството на управляващ обекта. В случая, с оглед начина на формулиране на разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗДетето, не може да се счете, че се касае до случай на допустителство по смисъла на чл.24, ал.2 от ЗАНН, а се касае до описан случай, в който следва да се ангажира личната отговорност на конкретно лице, според нормата на чл.24, ал.1 от ЗАНН. Следователно 3 жалбоподателя А. не би могла да отговаря за конкретния случай на извършено нарушение, доколкото не е имала лично поведение, изразило се в допускане на посоченото в постановлението лице да присъства в търговския обект. Отделно от горното, от разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗДетето следва, че изпълнителното деяние на нарушението се изразява в действие, а именно „допусне”. След като към момента на съставяне на акта не е доказано същата да е била в заведението, то няма как да носи отговорност за „допускане на определено лице в обекта“. Законодателят също е отчел възможността в определени случаи да не може да бъде установено конкретното физическо лице, отговорно за допускането на деца в заведението без придружител. Ето защо в чл.45, ал.2 от ЗЗДетето освен наказание „глоба” е предвидена като алтернатива за юридически лица и ЕТ (аргумент от чл.83 от ЗАНН) и „имуществена санкция”, която се налага за безвиновно поведение, т.е. след като юридическото лице или ЕТ управляват обекта, те трябва да носят отговорност за случващото се в него. С оглед на така изяснената фактическа обстановка и при изложените правни изводи, съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно издадено и следва да бъде отменено.

Съгласно чл.18 ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, адвокатското възнаграждение се определя по правилата на чл.7 ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Според чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата, за защита по дела с при интерес от 1000 до 5000 лв. 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв. В конкретния случай уговореното и платено възнаграждение е в размер на 400лв., като предмет на обжалване е наказателно постановление, с което е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000лв. Делото не представлява фактическа и правна сложност, а реално оказаната от пълномощника правна помощ се изразява в процесуално представителство на едно съдебно заседание с разпит на трима свидетели. Заплатеният от жалбоподателя размер на адвокатското възнаграждение надвишава минимално предвидения по Наредбата, като с оглед на оказаната правна помощ, същият се явява несъразмерен и несъответстващ на критериите по чл.36 ал.2 от ЗА (да е справедлив и 4 обоснован). Затова следва да бъде намален до предвидения в чл.18 ал.2 вр. чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата, а именно до размера от 370 лева. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно същата в качеството й на юридическо лице (чл.37 ал.2 от ЗМВР) следва да понесе разноските по делото. По изложените съображения,

Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 3/ 12.07.2021г., издадено от Началник РУ-Крумовград, с което на С. К. А., с ЕГН **********, с адрес гр.К., ул.С. №., общ.К. обл. К. е наложена глоба в размер на 2000 лева, в качеството й на управител на питейно заведение *******“, за нарушение на чл. 8, ал.3 и ал. 4 от Закона за закрила на детето, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Кърджали да заплати на С. К.

А., с ЕГН **********, с адрес гр. К., ул.С. №., общ.Крумовград, обл.

Кърджали, сумата в размер на 370 лева / триста и седемдесет лева/, представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение за процесуален представител.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Крумовград: _______________________ 5