Определение № 821 от 05.06.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 821 гр. Плевен, 05.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254400500430 по описа за 2025 година ПРОИЗВОДСТВО по чл. 278 вр. чл. 248 ГПК.

Пред Плевенския окръжен съд е постъпила частна жалба от ЕДНОЛИЧНО АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Д. М.“ с БУЛСТАТ 177492004, представлявано от адв. Д. М. от САК като процесуален представител на Н. Е.

П. срещу Определение № 1886/ 10. 04. 2025 г. по гр. д. № 4159/ 2024 г. по описа на РС- Плевен, с което е оставена без уважение молбата на адвокатското дружество по чл. 248 ГПК за изменение на Решение № 1770/ 27. 12. 2024 г. по гр. д. № 4159/ 2024 г. по описа на РС- Плевен в частта за разноските. Мастният жалбоподател твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като по делото са разгледани два установителни и осъдителен иск, следва да се определи адвокатско възнаграждение за процесуално представителство за всеки един от исковете при минимално установените размери по НМРАВ № 1/ 09. 07. 2004 г. Изразено е становище за фактическа и правна сложност на делото и за несправедлива оценка на адвокатския труд. Отправено е искане за отмяна на определението на районния съд и за уважаване на молбата по чл.

248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските.

Ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД с ЕИК175330437 е изразил становище чрез процесуалния си представител юрисконсулт А. И., че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

1

Ответникът „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД не е изразил становище по частната жалба.

ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

ЧАСТНАТА ЖАЛБА е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от активно легитимирана страна срещу акт, който подлежи на въззивно обжалване, поради което е ДОПУСТИМА.

ЧАСТНАТА ЖАЛБА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С Решение № 1770/ 27. 12. 2024 г. по гр. д. №4159/ 2024 г. по описа на РС- Плевен са уважени предявените искове с правно основание чл. 26, ал.1 и чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на договор за паричен заем сключен между Н. Е. П. с ЕГН********** и „КРЕДИСИМО“ ЕАД с ЕИК175330437 и за прогласяване на основание чл. 26, ал.2 ЗЗД нищожността на договор за парична гаранция сключен между Н. Е. П. с ЕГН********** и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД с ЕИК 203508899.Съдът е осъдил на основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД да заплати на Н. Е. П. сумата от 259, 59 лв. недължимо платена по договор за поръчителство при начална липса на основание, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

С решението първоинстанционният съд с оглед изхода на делото е осъдил „АЙТРЪСТ“ ЕООД да заплати на ЕАдвД „Д. М.“ на основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗА сумата от 280 лв. с ДДС за предоставена безплатна помощ на ищеца; Съдът е осъдил „КРЕДИСИМО“ ЕАД на основание чл. 38, ал.1, т.2ЗА да заплати на адвокатското дружество сумата от 200 лв. с ДДС за предоставена безплатна правна помощ на ищеца.

В мотивите на решението районният съд е посочил, че при определяне размера на адвокатското възнаграждение съдът е съобразил възприетото в задължителните решения на СЕС тълкуване и не е приложил НМРАВ, тъй като не съответства на предоставената правна услуга и на фактическата и правна сложност на делото. Посочено е, че съдебното производство е приключило в едно открито съдебно заседание, не се характеризира със значителна фактическа и правна сложност, ищецът и пълномощникът му не са се явили и са събрани незначителни по обем писмени доказателства ( представени от ответниците), които са анализирани от вещото лице. Съдът е 2 приел, че процесуалният представител на ищеца е изготвил исковата молба и е подал писмени становища, общият материален интерес по трите иска е 1551, 21 лв., но фактите от които произтичат правата на ищеца, са едни и същи.

Съдът не е установил допълнителни разходи или усилия във връзка с осъщественото процесуално представителство и въз основа на обсъдените факти и доказателства е определил адвокатското възнаграждение, дължима от двамата ответници.

По делото е постъпила молба от ЕАдвД „Д. М.“ по реда на чл. 248 ГПК с искане за изменение на решението в частта за разноските относно присъденото адвокатско възнаграждение, като е отправено искане за увеличение на адвокатското възнаграждение с 280 лв. с ДДС по иска срещу първия ответник „КРЕДИСИМО“ ЕАД и с 200 лв. с ДДС по установителния и осъдителния иск срещу втория ответник „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД.

С обжалваното определение районният съд е посочил, че са предявени три кумулативно съединени иска на обща стойност 1551, 21 лв., между които е налице връзка на обусловеност, тъй като се основават на едни и същи факти. По тази причини съдът е определил адвокатското възнаграждение съобразно следните критерии: цялостен материален интерес и предприети действия по установяване на твърдения за факти, на които се основават двата иска, продължителност на производството, качество на предоставената правна услуга (изготвяне на искова молба, писмено становище). Посочено, е че първоинстанционният съд не е разгледал исковете поотделно и не е определил възнаграждение за всеки от исковете поотделно съгласно НМРАВ поради несъответствие между нормите в НМРАВ и предоставената правна услуга по делото, липсата на допълнителни разходи, неявяването на адвоката или ищеца, кратката продължителност на производството.Въз основа на посочените критерии районният съд е приел, че липсва основание за завишаване на определеното възнаграждение дължимо от всеки един от ответниците на молителя и е оставил без уважение молбата по чл. 248 ГПК.

Въззивният съд изцяло възприема изложените мотиви в определението на първоинстанционния съд по чл. 248 ГПК и счита, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. С оглед процесуалните действия извършени от процесуалния 3 представител на ищеца, представянето на доказателства, липсата на процесуална сложност в съдебното производство, кратката продължителност на същото следва да се приеме,че определеното адвокатско възнаграждение съответства на качеството и обема на предоставената правна услуга от частния жалбоподател на ищеца.

Съдът счита, че са неоснователни доводите на частния жалбоподател да обвързващата сила на НМРАВ при определяне на размера на адвокатското възнаграждение, тъй като решенията на СЕС относно приложението на НМРАВ дават възможност при установяване на конкретни обстоятелства във всяко от съдебните производства да се определи адвокатско възнаграждение по размер съответстващ на фактическата и правна сложност на делото, на предоставената от процесуалния представител правна услуга по обем и качество и по преценка и на всички други критерии, посочени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. В случая се установява, че освен изготвянето на исковата молба и становища по делото, ищецът и неговия процесуален представител не са положили други усилия по движението на делото, по събирането на доказателства и по непосредствено участие в насроченото единствено открито съдено заседание.

Въззивният съд не възприема и твърденията на частния жалбоподател за обезценка на адвокатския труд, тъй като в конкретния случай, освен изложените подробно критерии, на които се основава районният съд, се съобразява и обстоятелството от образуваните поредица аналогични съдебни производства по искови молби на същия ищец чрез същия процесуален представител. Това означава, че изготвянето на исковата молба и писмените становища са изисквали повече професионални усилия и време при първото съдебно производство, а впоследствие написаните вече материали (искова молба и писмени становища) са били изменяни частично и съответно допълвани с оглед спецификата на данните във всяко отделно съдебно производство. Следователно с всяка следваща изготвяна аналогична искова молба и писмено становище от ищеца и неговия процесуален представител правната и фактическа сложност значително е намалявала и съответно е изисквала все по - редуцирана по обем и качество правна услуга.

Като е съобразил посочените критерии и обстоятелства в съдебното производство по конкретното дело, районният съд е постановил правилно и 4 законосъобразно определение, което следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения и на основание чл. 278 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Определение № 1886/ 10. 04. 2025 г. по гр. д. № 4159/ 2024 г. по описа на РС- Плевен.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5