Определение № 1319 от 25.11.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1319 гр. Благоевград, 25.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно частно гражданско дело № 20241200500912 по описа за 2024 година

Производството е образувано по частна жалба на Е. А. К., с адрес: гр.Благоевград, ж.к.“Ален мак“, бл.20, вх.А, ет.5, ап.10, против разпореждане №2524/20.08.2024г на РС-Благоевград по гр.д.№1930/24г, с пр. осн.чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.

С атакувания акт е прекратено производството по делото, поради неотстранени нередовности в срок и исковата молба е върната на ищцата.

Недоволна от така постановеното разпореждане е останала жалбоподателката, която го намира за незаконосъобразно, излагайки подробни съображения в тази насока. Иска неговата отмяна и връщане делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът, след като прецени наведените от жалбоподателката доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима и разгледана по същество е основателна.

От материалите по делото се установява, че първоинстанционното дело е образувано след постановено разделяне по реда на чл.211, ал.2 ГПК в самостоятелно производство на насрещния иск на Е. А. К., против Н. А. К. и М. К. К., за признаване за установено, че ответниците не са собственици на 1 подробно посочените недвижими имоти.

С разпореждане №2212/17.07.2024г на РС-Благоевград е оставена без движение исковата молба, като на ищеца е указано, че в едноседмичен срок от съобщаването следва да индивидуализира имота, предмет на иска в петитума по скица, да посочи цената на иска, като представи данъчна оценка, а ако няма такава – пазарната цена на вещното право, както и да представи актуална скица на имота по КККР, да посочи обстоятелствата, на които се основава иска и от които да се изведе правния интерес от отрицателния установителен иск, като се заяви и петитум съобразно обстоятелствената част на исковата молба и обуславящ вида защита на накърнено субективно право, както и да представи доказателства за внесена държавна такса и вписване на исковата молба.

Горното разпореждане е връчено на ищцата на 14.08.2024г, като на 20.08.2024г ищцата Е.К. е депозирала молба, в която е изложила съображения за правния интерес от предявяването на иска, поискано e съединяване на гр.д.

№1273/24г и гр.д.№1930/24г на РС-Благоевград в едно производство и удължаване на срока за вписване на исковата молба. Едновременно с това, към молбата са приложени поправена искова молба, удостоверения за данъчна оценка на процесните имоти, скици и схеми от СГКК-гр.Благоевград, удостоверение за наследници на А. К. и документ за платена държавна такса.

С атакуваното разпореждане №2524/20.08.2024г РС-Благоевград е прекратил производството по делото и е върнал исковата молба, приемайки че ищцата не е отстранила нередовностите в указания едноседмичен срок.

С молба от 21.08.2024г ищцата Е.К. е поискала от съда да й бъде издадено съдебно удостоверение, от което да е видно образуването на делото, което да й послужи пред СВп за вписване на исковата молба съобразно дадените от съда указания.

При тези данни неправилно РС е приел, че исковата молба следва да се върне, а производството по делото следва да се прекрати. По делото се установява, че районният съд е допуснал нарушение на императивното правило на чл.129, ал.3 ГПК, прекратявайки производството по делото преди изтичане на срока за отстраняване на констатираните нередовности на исковата молба. Съгласно чл.129, ал.2 ГПК, когато исковата молба не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и чл.128 ГПК, на ищеца се съобщава да 2 отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности. Съдът не само следи за спазването на този срок от ищеца, но му дължи съдействие при извършване необходимите процесуални действия, насочени към изпълнение на дадените указания/арг.чл.7, ал.1 ГПК/. Предприетите от ищеца в рамките на този срок действия пред съда не водят до съкращаване на срока и не дават основание на съда, когато прецени, че с тях не са отстранени нередовностите, да приложи разпоредбата на чл.129, ал.3 ГПК. Ето защо връщането на исковата молба преди изтичане на определения срок съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, лишило ищеца от възможността да отстрани всички констатирани нередовности (вж.Опр.

№567/21.11.2023г на ВКС по ч.гр.д.№5939/13г, I г.о., Опр. №75/18.02.2020г на ВКС по ч.гр.д.№154/20г, IV г.о и др.). В случая районният съд е прекратил делото на 20.08.2024г, докато срокът за изпълнение на дадените указания е изтекъл на 21.08.2024г, т.е. преди изтичане на срока за отстраняване на нередовностите.

На следващо място - в указания срок (на 21.08.2024г) ищцата е поискала издаване на съдебно удостоверение, с оглед указаното й вписване на исковата молба. Прекратявайки производството по делото, без произнасяне по въпросното искане, е в разрез с процесуалните правила и допълнително препятства страната при отстраняване на нередовностите – вписване на исковата молба.

Допуснато е и друго процесуално нарушение от първостепенния съд, изразяващо се в непроизнасяне по искането на ищцата, съдържащо се в молбата от 20.08.2024г за удължаване срока за вписване на исковата молба.

Преценката за наличието на основания за връщане на исковата молба предполага в случая предполага произнасяне по молбата по чл.63 ГПК с нарочен акт.Като не е съобразил това РС преждевременно е прекратил производството по делото, преди да е разрешил по предвидения в закона ред въпроса с продължаване на срока за отстраняване нередовностите на исковата молба.

Не на последно място - макар и да не е изтъкнато като основание за връщане на исковата молба, следва да се посочи и незаконосъобразността на указанията на съда относно дължимата се по делото държавна такса.

Константна е съдебната практика, че когато нередовността на исковата молба 3 се дължи на невнесена държавна такса, на подателя й следва да бъде изрично съобщен размерът на дължимата държавна такса и да представи по делото платежния документ, както и последиците от непредставянето му (вж. Опр.

№1074/30.11.2012г на ВКС по ч.т.д.№151/12г, II т.о., Опр.№484/30.07.2010г на ВКС по ч.гр.д. №409/2010г, IV г.о., Опр.№429/20.07.2015г на ВКС по ч.т.д.

№702/15г, I т.о. и др.). В случая в разпореждането, с което исковата молба е оставена без движение такава конкретизация липсва, поради което и дадените указания в тази насока не могат да обусловят връщане на исковата молба.

За пълнота следва да се изтъкне също, че РС неправилно е приел, че в поправената искова молба не са посочени обстоятелствата, от които да се изведе правният интерес на ищцата от отрицателния установителен иск и че няма заявен петитум. Изложеното в обстоятелствената част на поправената искова молба аргументира в нужната степен наличието на правен интерес, като е налице и ясен петитум, съответстващ на заявените обстоятелства.

В контекста на горното, атакуваното разпореждане следва да се отмени, а делото следва да се върне на РС за продължаване на съдопроизводствените действия по делото.

Водим от горното, Благоевградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА като

НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО разпореждане

№2524/20.08.2024г на РС-Благоевград по гр.д.№1930/24г и ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по делото в съответствие с горните указания.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5