Решение № 210 от 02.04.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. София, 02.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веска Райчева

Членове:

Геника Михайлова

Анелия Цанова при участието на секретаря Кристина Орл. Първанова като разгледа докладваното от Веска Райчева Касационно гражданско дело № 20238002103388 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 290 ГПК

Делото е образувано по повод касационна жалба срещу решение № 677 от 22.05.2023 г. по в.гр. д. № 249/2023 г. на АС – София, с което предявения иск по чл. 432, ал.1 КЗ е отхвърлен.

Допуснато е касационно обжалване по въпроси относими към приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и преценката на съда за обстоятелства, които обосновават извод, че лицата, които претендират обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на близък, са създали с починалия особено близка духовна и емоционална връзка.

Жалбоподателката - Е. Л. В., чрез процесуалния си представител, излага съображения за неправилност на постановеното въззивно решение поради неправилно приложение на материалния закон и процесуалния закон. Моли да бъде уважен предявения от нея иск.

Ответникът- ЗД „Бул Инс“ АД, чрез процесуалния си представител, в писмено становище излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното:

Въззивният съд, като е е потвърдил решение № 263355/23.11.2022 г., постановено по гр. д.

№ 147/2021 г. по описа на ГС София, е отхвърлил предявеният от Е. В. срещу ЗД „Бул Инс” АД осъдителен иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 200 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие смъртта на нейната сестра в резултат отна ПТП, настъпило на 17.09.2019 г.-, ведно със законната лихва върху главното парично притезание 1 от 18.01.2020 г. до окончателното му изплащане.

Въззивният съд е приел за установено, че ответното дружество е обвързано от договор за задължителна за автомобилистите застраховка „Гражданска отговорност” за л.а. „Пежо“ с ДК [рег.номер на МПС] , с който за срока на действие се задължил да покрие в границите на уговорената застрахователна сума отговорността на водача В. К., за причинените на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Констатирано е от влязлата в сила присъда № 260051/25.11.2020г. по НОХД № 4119/2020г. по описа на СГС, че водачът В. К. е признат за виновен в това, че на посочените дата и място, при управление на л.а. „Пежо“ е нарушил правилата за движение -чл. 21, ал.1 ЗДвП като управлявал автомобила с превишена скорост, реализирал ПТП с намиращата се на пътното платно пешеходка С. Г. и по непредпазливост причинил смъртта , с която е осъществил състава на престъпление по чл.343, ал.3, пр.5, б.”б” вр. ал. 1, б „в“ вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК с наложено наказание по НК.

Съдът е посочил, че с оглед разпоредбата на чл.300 ГПК постановената присъда в наказателното производство е задължителна за съда разглеждащ гражданските последици от деянието и го обвързва относно това дали е то извършено, неговата противоправност и виновността на дееца, поради което е счел за осъществен от застрахования при ответника фактически състав на чл.45 ЗЗД.

Въззивният съд е изтъкнал, че по делото е спорен въпроса дали в отношенията между ищцата и починалия родственик (в настоящия случай –сестра) е имало изградена такава духовна и емоционална връзка, която да е била трайна, като болките и страданията от загубата на родственика да е с по-висок интензитет от обичайните, както и те да са продължили в относително дълъг период от време с оглед задължителните разяснения обективирани в Тълкувателно решение по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС.

За да постанови решението си въззивният съд е приел, че от свидетелските показания и изводите на приетата по делото съдебно – психиатрична експертиза не се е установила превишаващи естествената скръб и горест у ищцата от трагичната кончина на нейната сестра, които да обуславят изключителността на тези негативни емоционални състояния, респективно не е установено, че те са продължили в един продължителен период от време, като са били съпроводени с дълбока депресия и чувство на безизходица и непреодолимост.

Въззивният съд е приел, че в процеса на доказване са установени близките отношения между ищцата и нейната починала сестра, които се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа и емоционална близост. Прието е че ищцата е изградила свое семейство и е живяла в Германия, а загиналата е живял сама, като макар и да са живели дължи години в различни държави, са поддържали нормални човешки, сестрински отношения – почти ежедневно са се чували по телефона, всяка година за около 2 месеца (през лятото) прекарвали заедно в България, а при настъпилата смърт на сестра ищцата се е погрижила за погребалния ритуал. Прието е, че макар и за около месец след кончината на сестра си ищцата да е била с нарушен сън, липса на апетит, изразена лабилност на емоционалното състояние, с преживявания на интензивна мъка, тъга, имала проблеми със съня, сутрин се събуждала уморена, впоследствие е възстановила своето нормално функционално и социално състояние - след адаптационния период продължила да движи делата си, тези на 2 сестра си,да помага на сина и децата му, на приятелки, като постепенно започнала да преработва травмата от смъртта, възстановила обичайното функциониране, старите стереотипи и занимания, върнала се към структурираното си ежедневие. Съдът е изтъкнал, че изцяло в съответствие с нормалната човешка логика, а и следователно правно обосновано се явява съждението, че с оглед на обстоятелството, че при настъпване на процесното ПТП напълно естествено е ищцата да се е намирала в стресово състояние, емоционално напрегната, с непрестанно чувство на тъга и болка, като тя е била в известен период емоционално дебалансирана. Но от събраните по делото доказателства не се установи, че ищцата е поела грижата, вкл. издръжката за загиналия или негов близък, респ.че е подпомагала сестра си в образованието , професионалната и личностна реализация(през цялото й съзряване като личност), че взаимно и при съвместна подкрепа са преодолявали значими житейски препятствия.

Съдът е приел, че посочените емоционални страдания не могат да се окачествят като изключение от общоприетите близки взаимовръзки между родственици в традиционното българско общество. Съдът е изтъкнал, че след като от събраните по делото доказателствени средства не се установи да са превишени нормалните, обичайни болки и страдания при кончината на много близък родственик, то претенцията на ищцата да получи заместващо обезщетение за претърпените болки и страдания от трагичната кончина на нейната сестра следва да бъде отхвърлена, поради което е отхвърлил предявения иск.

Допуснато е касационно обжалване по въпроси относими към приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и преценката на съда за обстоятелства, които обосновават извод, че лицата, които претендират обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на близък, са създали с починалия особено близка духовна и емоционална връзка, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Настоящият състав намира, че относно това каква следва да е преценката на съда за наличие на близка духовна и емоционална връзка, когато се претендират неимуществени вреди от смъртта на близък, е дадено разяснение в Тълкувателно решение №1/2016г. от 21.06.2018г. по т.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС . В същото е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4 от 25.V.1961г. и Постановление №5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени . Посочва се, че особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби /дядовци и внуци, тъй като в традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите /дядовците и внуците, са част от найблизкия родствен и семеен кръг, а обичайно връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Разяснено е, че в тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да докаже, че е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават 3 основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат близките на починалия от най-тесния семеен кръг. Създаването на трайна и дълбока емоционална връзка , наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото и обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия. В тълкувателния акт специално е акцентирано на нуждата от обезвреда във връзка с нереализираните оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, като подобни оправдани очаквания са налични винаги, когато се установи, че отношенията на трайна и дълбока привързаност не са били накърнени към датата на деликта, и обратно - при недобри отношения и отчужденост, няма как да съществуват оправдани очаквания, че в бъдеще отношенията биха били подобрени, и оттам да се заключи, че са били понесени вреди от загубата. Особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка е налице винаги, когато поради конкретни житейски обстоятелства, привързаността между починалия и претендиращия обезщетението е станала изключително силна, т. е. такава, каквато се предполага, че е привързаността между починалия и най-близките му, активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди съгласно Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума на Върховния съд. Отричането на правото на обезщетение при реално проявени и доказани неимуществени вреди от загубата на близък човек противоречи на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и на гарантираното с чл.6, ал.2 от Конституцията на Република България и с чл.20 и чл.47 от Хартата за основните права в Европейския съюз равенство на всеки пред закон.

В конкретния случай е основателно оплакването в касационната жалба за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон - разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Въззивният съд не е отчел в достатъчна степен тежестта на душевните страдания, които са понесени от ищцата от внезапната смърт на нейната сестра като следствие от процесното ПТП настъпило на 17.09.2019г., както и свидетелските показания, от които става ясно, че ищцата е била в много близки отношения със своята сестра, въпреки че самата тя е живеела в Германия , идвала е редовно в България и сестра й я е посещавала в Германия, споделяла е всички свои емоционални моменти с нея, допитвали са се за своите житейски проблеми помежду си, а в по-ранна възраст починалата е полагала и интензивни грижи за отглеждането на своята сестра, поради ранната смърт на техния баща и е била възприемана като стожер и морална опора. След загубата й, при тежко ПТП, ищцата е останала без емоционална подкрепа от най-близък роднина / освен тази на собствения й син/, и е изпаднала в състояние на продължителен емоционален дисбаланс, имала проблеми със съня, липса на апетит, изолирала се е от своята социална среда. Въззивният съд неправилно е приел, че по отношение на ищцата в случая по делото не се установява освен нормалните 4 родствени отношения като между сестри, да е била налице трайна и дълбока емоционална връзка с починалата. Събраните свидетелски показания в тяхната цялост и заключението на съдебно-психологическата експертиза установяват понасянето на морални болки и страдания, надхвърлящи болките и страданията, които би изпитала всяка сестра само поради формалната връзка на родство, както и че е налице по-скоро особено близка житейска връзка.