Определение № 3168 от 26.07.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3168 гр. Варна, 26.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Елица Н. Желязкова като разгледа докладваното от мл.с. Елица Н. Желязкова Въззивно гражданско дело № 20243100501350 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 37505/10.05.2024 г. при ВРС, уточнена с молба вх.№ 48711/17.06.2024 г., подадена от A***** на М********, БУЛСТАТ *******, срещу Решение № 1303/15.04.2024 г., постановено по гр.д. № 6651/2023 г. по описа на ВРС, В ЧАСТТА, с която жалбоподателят е осъден да премахне от поземлен имот с площ от 8 450 кв. м., намиращ се в землището на гр. Варна, м-ст „Св. К******“, съставляващ по КП от 1956 г. и регулацията от 1961 г. имот с пл. № 1180, при граници: от север – магистрала „З*** *** – Варна“; от юг и от запад – стара ограда на Е****; от изток – ограда на Е****, заснет в КК и КР на гр. Варна с идентификатор № ***, собственост на ищците К. И. Л., ЕГН ********** и А. Р. Г., ЕГН **********, оградата по северната граница на този имот с дължина от 8 /осем/ метра, започвайки от североизточния ъгъл на имота в посока на запад.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на първоинстанционния акт. Твърди се, че имотът, собственост на ищците, е със статут на недвижима културна ценност на парковото и градинско изкуство с категория „национално значение – Парк Е****“ съгласно заповеди на Министъра на културата, поради което са предвидени ограничения по отношение начина на ползването му, съответно извън правомощията на жалбоподателя - Aдминистрация на М******** и ответник по делото е да осъществява твърдените от ищците неоснователни действия. Въззивникът сочи, че с Постановление № 240/24.11.2023 г. за изменение и допълнение на Постановление № 181 от 20.07.2009 г. на МС стопанство Е**** е обявено за стратегически обект, свързан с националната сигурност, поради което счита, че стопанството има специално предназначение, от което произтичат 1 съответните ограничения при ползването му. Излага, че не е налице основание за уважаване на иска по чл. 109 ЗС, доколкото А***** на МС не е осъществила неоснователно въздействие в имота на ищците, което да им създава пречки за ползването му по-големи от обикновените. Твърди, че обжалваното решение е недопустимо, доколкото с него се възлагат действия на ответника, които са правно и фактически невъзможни, предвид обстоятелството, че същите стоят извън волята му и биха могли да засегнат права на държавата, доколкото оградата се намира в имот публична държавна собственост. Отправя искане за спиране на производството на осн. чл. 229, ал.

1, т. 1 ГПК, като твърди, че към момента текат преговори с насрещната страна за закупуване на имота, собственост на ищците, за което представя писмени доказателства. Моли за отмяна на решението в обжалваната му част, като претендира разноски.

Становището на въззиваемите е за неоснователност на въззивната жалба. Оспорват твърдението, изложено във въззивната жалба за недопустимост на решението с оглед невъзможността ответникът да извърши фактическите действия по премахване на процесната ограда. Твърдят, че на осн. чл. 197 ЗУТ въззивникът може да премахне оградата, представляваща строеж по смисъла на цитирания закон. Сочат, че на осн. чл. 14, ал. 3 ЗДС А***** на м******** е ведомство, на което е предоставено управлението на стопанство Е****, поради което същото има право от името на държавата, но за своя сметка и на своя отговорност да владее, ползва и поддържа обекта.

Твърдят, че решението по предявения иск с правно основание чл. 109 ЗС срещу А***** на м******** обвързва със СПН държавата, доколкото ведомството се явява нейн субституент. Излагат, че с възстановяване на правото на собственост върху имота на ищците на техния праводател Васил Скутунов, имотът вече не е част от стопанство Е****, съответно ограниченията, произтичащи от включването на стопанството в „Охранителна зона за земеделски култури и винарство“ на недвижимата културна ценност на парковото и градинско изкуство „Парк Е****“ не се отнасят до него.

Съответно обявяването на стопанството за стратегически обект, свързан с националната сигурност, също твърдят, че не засяга техния имот, доколкото същият е възстановен на техният праводател Васил Скутунов по реда на ЗСПЗЗ и не е част от стопанство Е****. Оспорват твърдението, наведено във въззивната жалба, че ищците имат свободен достъп до имота си, като излагат, че обстоятелството за ограничения достъп до стопанство Е**** е обявено за общоизвестно с доклада по делото и не е оспорено от ответника и настоящ жалбоподател. В заключение молят обжалваното решение да бъде потвърдено, като претендират разноски.

Съдът намира, че жалбата е редовна и допустима, депозирана е от лице, легитимирано чрез правен интерес от обжалване акта на ВРС, поради което следва да бъде приета за разглеждане.

По отношение на отправеното от страна на въззивника Aдминистрация на М******** искане за спиране на производството на осн. чл. 229, ал. 1, т. 1 2

ГПК, съдът намира, че следва да се даде възможност на насрещната страна да изрази становище най-късно до първото по делото заседание, в което съдът ще се произнесе по направеното искане.

Водим от горното и на основание чл. 267, ал. 1 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх.№ 37505/10.05.2024 г. при ВРС, уточнена с молба вх.№ 48711/17.06.2024 г., подадена от A***** на М********, БУЛСТАТ *******, срещу Решение № 1303/15.04.2024 г., постановено по гр.д. № 6651/2023 г. по описа на ВРС, В ЧАСТТА, с която жалбоподателят е осъден да премахне от поземлен имот с площ от 8 450 кв. м., намиращ се в землището на гр. Варна, м-ст „Св. К******“, съставляващ по КП от 1956 г. и регулацията от 1961 г. имот с пл. № 1180, при граници: от север – магистрала „З*** *** – Варна“; от юг и от запад – стара ограда на Е****; от изток – ограда на Е****, заснет в КК и КР на гр. Варна с идентификатор № ***, собственост на ищците К. И. Л., ЕГН ********** и А. Р. Г., ЕГН **********, оградата по северната граница на този имот с дължина от 8 /осем/ метра, започвайки от североизточния ъгъл на имота в посока на запад.

УКАЗВА на въззиваемите К. И. Л. и А. Р. Г. за възможността най-късно до датата на първото по делото открито съдебно заседание да изразят становище по отправеното от страна на жалбоподателя A***** на М******** искане за спиране на производството на осн. чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК, като съдът ще се произнесе по искането в първото по делото заседание.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.10.2024 г. от 10:30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящето определение.

На въззивника да се връчи препис от отговора на въззивната жалба.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3