Определение № 424 от 07.12.2023, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 614/2023
- Вид
- Определение № 424
- Подписан
- 07.12.2023
- В сила
- 07.12.2023
- Състав
- Пламен Димитров Петков, Адриана Атанасова Велева, Кристина Иванова Тодорова
Цитирани разпоредби
- чл. 243 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 4 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 7 и ал. 8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 7 и ал. 8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 323 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 323, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 323, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 345 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 419, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 424 гр. София, 04.12.2023 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Пламен Д. П.
Членове:
Кристина Ив. Тодорова
Адриана Ат. Велева като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно частно наказателно дело № 20231800600614 по описа за 2023 година Подадена е жалба от П. М. П. срещу разпореждане № 982/20.09.2023 г., постановено по н.ч.д. № 305/2022 г., по описа на РС – И., с което частна жалба с вх. № 1109 от 08.03.2023 г. е била върната.
В жалбата се поддържа, че съдиите от РС – И. имат лично отношение към П., а той имал имуществени претенции, които не били удовлетворени.
Единственото обективирано искане е за изпращане на делото за разглеждане от друг районен съд.
С. о. с., след като се запозна с доводите в жалбата и с материалите по делото, намира следното.
Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на чл. 243 от НПК, като е инициирано с подадени от П. П. и Н. У. жалби срещу постановление на прокурор от РП – Е. П., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 29/2011 г., по описа на РУ – Е.
П., пр. пр. № 1160/2010 г., по описа на РП – Е. П..
Постановлението на прокурора е било потвърдено с определение № 89/14.07.2022 г., което на основание чл. 243, ал. 7 и ал. 8 от НПК е било проверено от въззивната инстанция и потвърдено с определение № 413/10.10.2022 г., постановено по в.ч.н.д. № 538/2022 г. по описа на СОС.
От П. е подадена нова жалба с вх. № 1109/08.03.2023 г., в която, макар и неясно изразено и несистематизирано, се сочи, че с Н. У. са пострадали от престъпление, както и че на П. е отказано изплащането на пътни разноски за явяването му в съдебни заседания като частен обвинител и като свидетел. В жалбата липсва конкретизирано искане и посочване на това срещу кой точно акт е подадена същата.
1
Приемайки, че в случая е приложим редът посочен в чл. 323 от НПК, първоинстанционният съд с разпореждане № 253/13.03.2023 г. е дал указания на жалбоподателя да уточни несъответствията, като му е дал едноседмичен срок за това и е посочил санкцията при неизпълнение – връщане на жалбата.
Дадените от съда указания се свеждат до следното: жалбоподателят да посочи обжалва ли определение № 36 от 20.02.2023 г. по ч.н.д. 305/2022 г., като посочи какъв е правният му интерес от това обжалване, доколкото не е адресат на определението; да посочи обжалва ли друг акт на съда, като посочи неговия номер и дата на постановяване; както и че веднъж вече, във връзка с негова жалба в производство по чл. 243, ал. 7 и ал. 8 от НПК е постановено окончателно определение.
Съобщение за това разпореждане на съда е получено от Н. У. на 03.04.2023 г.
Предвид, че така дадените указания не са изпълнени в срок, с атакуваното разпореждане първостепенният съд е върнал жалба с вх. № 1109/08.03.2023 г. на П. П..
Настоящият съдебен състав намира така подадената жалба за недопустима, поради липсата на процесуален ред, по който същата да бъде разгледана от въззивна инстанция. Това е така поради следните съображения.
В чл. 243, ал. 4 и сл. от НПК законодателят е предвидил специфична форма на съдебен контрол върху дейността на прокурора, чрез която се допуска съдът да провери обосноваността и законосъобразността на прокурорско постановление, с което е прекратено наказателното преследване.
Съгласно чл. 243, ал. 6 от НПК съдът може да потвърди постановлението, да измени постановлението относно основанията за прекратяване на наказателното производство и разпореждането с веществените доказателства или да отмени постановлението и да върне делото на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона. Определението на първостепенния съд, независимо от вида на произнасянето, подлежи на въззивен контрол по протест на прокурора или по жалба на изрично посочените в чл. 243, ал. 7 от НПК лица. Въззивният съд постановява окончателно определение по същество на предмета на разглеждане.
Въпросите, по които се произнася съдът в тази форма на съдебен контрол са същите, които решава съдът с присъдата в съдебната фаза - извършено ли е престъплението и кой е неговия автор, както и по правилността на оценката на доказателствата в тази насока, направена от прокурора. Изразеното веднъж становище на съда по последно посочените въпроси се явява пречка те да бъдат пререшавани отново в производство по чл. 243 от НПК. Единствената процесуална възможност за преразглеждане на определението на съда е по реда на глава тридесет и трета от НПК - "възобновяване на наказателни дела" (чл. 419, ал. 1 от НПК), какъвто случай настоящият не е.
От друга страна безспорно е, че основната задача на въззивното производство е да провери изцяло правилността на невлязъл в сила съдебен 2 акт. Процедурата посочена в чл. 323 от НПК е насочена единствено към отстраняване на преградите за образуване на въззивното производство, т.е. процесуалното действие „връщане на жалба“ се извършва при необразувано производство пред горестоящия съд, но при приключило първоинстанционно производство с невлязъл в сила съдебен акт по съществото на спора, какъвто акт в настоящия случай липсва.
Настоящият въззивен състав намира, че с окончателното определение № 413/10.10.2022 г., постановено по в.ч.н.д. № 538/2022 г. по описа на СОС е изчерпан предмета на специфичния съдебен контрол, залегнал в чл. 243, ал. 4 и сл. от НПК. Последващи жалби срещу постановлението на прокурора или срещу първоинстанционното определение са процесулано недопустими.
При постановяване на атакуваното разпореждане, първоинстанционният съд е излезнал извън пределите на специфичната процедура за съдебен контрол по чл. 243 от НПК, като е приложил по аналогия правилото на чл.
323, ал. 1, т. 1 от НПК. Това обаче не е основание и не би могло да ангажира въззивния съд да се произнесе по реда посочен в чл. 323, ал. 2 от НПК, респ. по чл. 345 от НПК.
С оглед изложеното, Софийски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената жалба от П. М. П. срещу разпореждане № 982/20.09.2023 г., постановено по н.ч.д. № 305/2022 г., по описа на РС – И., с което частна жалба с вх. № 1109 от 08.03.2023 г. е била върната.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по в.ч.н.д. № 614/2023 година.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3