Решение № 746 от 06.10.2023, Районен съд - Добрич
- Съд
- Районен съд - Добрич
- Дело
- Гражданско дело 2059/2022
- Вид
- Решение № 746
- Подписан
- 06.10.2023
- В сила
- 06.10.2023
- Състав
- Деница Божидарова Петкова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417, ал.1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 101 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 183 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.318 и сл. · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 746 гр. Добрич, 06.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Деница Б. П. при участието на секретаря Геновева Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Деница Б. П. Гражданско дело № 20223230102059 по описа за 2022 година и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по предявени от Д. А. Д. с ЕГН ********** от гр. Д., ул. ’’***” №***, ет.***, ап.***, против Ц. П. В. с ЕГН**********, с адрес: гр. Б., ул. „***” №***, ет.***, обективно кумулативно съединени установителни искове по чл. 422, ал.1 във вр. с чл.
415, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумите, предмет на издадената по ч.гр.д. №2965/2021г. на БРС заповед по чл. 417, ал.1, т. 3 от ГПК, а именно: 10 000 лева - главница по Споразумение от 04.08.2020г. с нотариална заверка на подписите с рег. № 5167/04.08.2020г. на Ю. Д. – нотариус с рег. № 160 на НК, с р-н на действие – ДРС, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 23.04.2021г. до окончателното плащане, и 2 702,78 лева - обезщетение за забава за периода 02.08.2018г. – 31.03.2021г.
Претендират се сторените по делото разноски .
В исковата молба са изложени са следните обстоятелства: На 04.08.2020г. между Д. А. Д., ЕГН ********** от гр. Д., ул. ’’***” №***, ет.***, ап.***, от една страна като продавач, „ИНВЕСТСТРОЙ”ООД, ЕИК147102828, със седалище и адрес на управление в гр. Б., ул. „***” №22, 1 ет.1, офис 1, представлявано от управителя Ц. П. В., като купувач и Ц. П. В., ЕГН**********, с адрес: гр. Б., ул. „***” №***, ет.1*** като солидарен длъжник, e сключено Споразумение с нотариална заверка на подписите на страните с рег.№5167/04.08.2020г. на нотариус Ю. Д. с per. №160 на НК и район на действие РС-Добрич. Със споразумението Д. А. Д. и „ИНВЕСТСТРОЙ”ООД уреждат доброволно отношенията помежду си, възникнали във връзка с продажбата на 5 886 кг етерично масло от бял равнец. С подписване на процесното споразумение „ИНВЕСТСТРОЙ”ООД се съгласява и приема, че на 02.08.2018г. продавачът Д. А. Д. е продал на купувача „ИНВЕСТСТРОЙ”ООД 5 886 кг етерично масло от бял равнец за продажна цена от 10 000,00лв. и е предал договореното количество на същата дата. „ИНВЕСТСТРОЙ”ООД признава, че не е погасило задължението за плащане на продажната цена в размер на 10 000,00 лева към момента на предаване на етеричното масло. Затова страните се съгласяват, че то ще бъде платено по следния начин: -до 15.10.2020 г. - 3 000 лева; -до 15.12.2020 г. - 3 000 лева; -до 20.02.2021 г. - 3 000 лева; -до 20.04.2021 г. - 1 000 лева. В чл.6 на сключеното Споразумение, страните се споразумяват, че при неплащане в срок на която и да е от така определените вноски, цялото задължение става изцяло и предсрочно изискуемо. В чл. 8 на сключеното Споразумение страните се съгласяват, че ако „ИНВЕСТСТРОЙ”ООД не заплати в срок дължимите вноски, то дружеството дължи на Д. А. Д. обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху цялата сума от 10 000,00 лева, считано от 02.08.2018г. По силата на чл. 9 от Споразумението и на основание чл. 101 от ЗЗД, като солидарен длъжник встъпва физическото лице Ц. П. В., която се съгласява да отговаря солидарно и неограничено не само за изпълнението на главното задължение в размер от 10 000,00 лева, но и за всички последици от евентуално неизпълнение и забава в изпълнението на това задължение: обезщетение за забава в плащането, лихви, неустойки, такси, разноски и всички други суми, свързани с неизпълнението или забавеното плащане. По споразумението не е извършено нито едно плащане.
Поради забавата на длъжниците, продавачът е депозирал заявление по чл. 417 от ГПК пред РС Бургас, което е уважено, като е издадена заповед по чл. 417 от ГПК, връчена по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК на всеки от купувачите. Искът срещу Ц. В. е предявен в указания от заповедния съд срок .
Претендират се и сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
2
В срока по чл. 131 от ГПК, редовно уведомена, ответницата не депозира писмен отговор . В открито съдебно заседание не се явява лично и не изпраща представител.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове черпи правното си основание от разпоредбите на чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.318 и сл. ТЗ вр. чл. 183 и сл. ЗЗД и чл.86 ЗЗД вр. чл.84, ал.1 ЗЗД. Предявени са като установителни в срока по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно доказване наличието на облигационно отношение, възникнало с ответника с посоченото в исковата молба съдържание, по което е престирал - предал е стоките, предмет на продажбата. По отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от действителността - а именно неосъществяване на дължимо поведение от страна на ответника - заплащане на уговорената продажна цена, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва - точно изпълнение.
По иска за мораторна лихва в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава.При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга /по иска за мораторна лихва - плащане на падежа/.
В откритото съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител, заявява, че поддържа исковата молба и прави искане за постановяване на неприсъствено решение против ответника.
С протоколно определение от 2 8.09.2023г. искането е било уважено от съда, предвид наличието на всички предвидени в чл. 238, ал. 1 от ГПК и чл.
239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК предпоставки: 1. ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба; 2. ответникът не се е явил в първото заседание по делото и не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; 3. ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение; 4. на страните са указани последиците от неспазване на срокове и неявяване в заседание; 5. Предявените искове са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства, в т.ч. и споразумение от 04.08.2020г. с нотариална заверка на 3 подписите на страните с рег. № 5167/04.08.2020г. на нотариус Юлиян Димитров с рег. № 160 на НК, с р-н на действие – ДРС.
С оглед наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, съдът следва да уважи исковете, така както са предявени.
Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество.
Относно отговорността за разноски: С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцовата страна направените от нея съдебни разноски в заповедното производство, както следва: 254,06 лв. - държавна такса и 800 лева – адвокатско възнаграждение.
За установителното произодство ищецът има право на разноски в общ размер от 2154,06 лв.
С оглед изложените съображения и на основание чл. 238 във връзка с чл.
239 от ГПК, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание на чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.318 и сл. ТЗ вр. чл.
183 и сл. ЗЗД и чл.86 ЗЗД вр. чл.84, ал.1 ЗЗД. в отношенията между ищеца Д.
А. Д. с ЕГН ********** от гр. Д., ул. ’’***” №***, ет.***, ап.***, и ответницата Ц. П. В. с ЕГН**********, с адрес: гр. Б., ул. „****” №***, ет.***, че ответницата дължи на ищеца сумите, предмет на издадената по ч.гр.д. №2965/2021г. на Районен съд - Бургас заповед по чл. 417, ал.1, т. 3 от ГПК , а именно: 10 000 лева - главница по Споразумение от 04.08.2020г. с нотариална заверка на подписите с рег. № 5167/04.08.2020г. на Ю. Д. – нотариус с рег. № 160 на НК, с р-н на действие – ДРС, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 23.04.2021г. до окончателното плащане, и 2 702,78 лева - обезщетение за забава за периода 02.08.2018г. – 31.03.2021г.
ОСЪЖДА Ц. П. В. с ЕГН**********, с адрес: гр. Б., ул. „***” №****, ет.1, да заплати на Д. А. Д. с ЕГН ********** от гр. Д., ул. ’’***” №***, ет.***, ап.***, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК сторените по ч.гр. дело 4
№2965/2021г. на Районен съд – Бургас разноски в размер на 1054,09 лева, както и разноските сторени по гр. дело № 2059/2022г. на ДРС в размер на 2154,06 лв.
РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ съгласно чл. 239, ал. 4 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 5