Решение № 672 от 31.10.2023, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 672 гр. гр. Хасково, 31.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христина З. Жисова при участието на секретаря Михаела Кр. Стойчева като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело № 20235640100312 по описа за 2023 година

Предявени са при условията на активно субективно и обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл. 45, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) от А. Х. М., ЕГН: **********, с адрес: гр.**************; Л. Х. А., ЕГН: **********, с адрес: гр.**************; Д. Т. М., ЕГН: **********, с адрес: гр.************** и Х. П.

М., ЕГН: **********, с адрес: гр.**************, всички със съдебен адрес: гр.**************, адв. А. С. от АК-Хасково, против Н. Р. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр.**************, съдебен адрес: гр. **************, адв. Б. Б. от АК – Хасково, за осъждане на ответницата да заплати на ищците, сумата от общо 18 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както следва: 6000 лв. за Л. Х. А.; 6000 лв. за А. Х. М.; 3000 лв. за Д. Т. М. и 3000 лв. за Х. П. М.; както и сумата в общ размер на 22 293.07 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, както следва:

7431.02 лв. за Л. Х. А.; 7431.03 лв. за А. Х. М.; 3715.51 лв. за Д. Т. М. и 3715.51 лв. за Х. П.

М..

Ищците твърдят, че с Решение № 260000/11.11.2020 г., постановено по АНД № 31 по описа на Крумовградския районен съд, ответницата била призната за виновна в това, че на 04.07.2019 г. в с.Б., общ.К., обл.Кърджали, по непредпазливост запалила чужди имоти сграда и друго имущество със значителна стойност - 27 260.10 лв. - двуетажна жилищна сграда на стойност 20 147 лв., стара каменна сграда на стойност 3 289 лева, помощна каменна сграда на стойност 877 лева, един брой холова гарнитура на стойност 70 лева, един брой дървена маса /малка/ на стойност 7.50 лева, три броя разтегателни маси на стойност 1

78.75 лева, един брой дървена ракла на стойност 5.40 лева, един брой ъглов, един брой шкаф за телевизор на стойност 6.75 лева, един бой телевизор „Нео“ 21 на разтегателен диван на стойност 40.50 лева, един брой стъклена маса /малка/ на стойност 13.75 лева стойност 14.00 лева, един брой маса на стойност 11.25 лева, един брой телевизор на стойност 2.50 лева, два броя касетофони на стойност 19.00 лева, един брой грамафон на стойност 0.75 лева, два броя легла персон и половина на стойност 17.00 лева, два броя единични легла на стойност 13.00 лева, един брой дървено легло на стойност 3.00 лева, четири броя тапицирани столове на стойност 16.00 лева, пет броя пътеки на стойност 18.75 лева, три броя черги на стойност 3.00 лева, два броя единични губера на стойност 120.00 лева, четиринадесет броя родопски одеяла на стойност 315.00 лева, седем броя губера за спалня „Приста“ на стойност 630.00 лева, четири броя памучни одеяла на стойност 24.00 лева, шест броя родопско халище на стойност 360.00 лева, три броя губер за спалня на стойност 225.00 лева, десет броя юргани на стойност 36.00 лева, един брой радиатор „Смядово“ на стойност 19.00 лева, три броя печки на твърдо гориво на стойност 36.00 лева, един брой електрическа готварска печка на стойност 33.00 лева, два броя двукрилни гардероби на стойност 63.50 лева, един брой трикрилен гардероб на стойност 54.75 лева, един брой дървена секция на стойност 27.50 лева, един брой електрожен на стойност 58.00 лева, четиридесет броя порцеланови чинии на стойност 10.40 лева, двадесет броя вилици на стойност 4.40 лева, двадесет броя лъжици на стойност 4.40 лева, пет броя тенджери на стойност 4.80 лева, пет броя тави на стойност 4.80 лева, три броя тигани на стойност 5.40 лева, един брой хладилник „Зил“ на стойност 11.00 лева, един брой хладилник „Елит“ на стойност 87.50 лева, един брой фуражомелка на стойност 150.00 лева, един брой бойлер 80 л. на стойност 266.00 лева, три метални варела 40 л. на стойност 2.25 лева, един брой рало на стойност 13.50 лева, двадесет броя бали слама на стойност 40.00 лева - всички собственост на ищците като така им причинила имуществени вреди в размер на 4976,03 лева - престъпление по чл.331, ал.1, вр.чл.330, ал.1 от НК.

Решението било потвърдено с Решение № 21008/12.02.2021 г. постановено по ВНАХД № 284/2020 г. на Окръжен съд гр.Кърджали и влязло в законна сила.

Твърди се, че към датата на завеждане на исковата молба ответницата не била изплатила всички претърпени от ищците имуществени вреди. С допълнителна уточняваща молба от 19.01.2023г. ищците посочват, че същите били общо в размер 27 260,10 лв. стойността на запаленото имущество. От тях ответницата им била заплатила сумата в размер на 4 967,03 лв. - стойността на изгорялото имущество от пожара, за което ищците прилагат платежно от 27.02.2020 г., с оглед на което тази сума била изключена от размера на исковата им претенция, поради частичното плащане от ответницата. Така, те претендират от нея да им бъде заплатена сумата в размер на 22 293,07 лева, представляващи обезщетение за претърпени от тях имуществени вреди, разпределени както следва: 7431.03 лв. за А. Х. М.;

7431.02 лв. за Л. Х. А.; 3715.51 лв. за Д. Т. М. и 3715.51 лв. за Х. П. М..

Твърди се още от ищците, че вследствие на процесния пожар те били претърпели и значителни неимуществени вреди, изразяващи се в дълбоки душевни и психически страдания и физически болки. Изгорялата бащина къща, в която били родени и израснали, 2 погубените спомени, невъзможността да се върнат в къщата на детството им, огромната болка при вида на руините. Поради това, освен за имуществените вреди, за пострадалите възниквал и правен интерес за претендиране и на обезщетение за неимуществени вреди в размер общо на 18 000 лв., разпределени както следва: 6000 лева за Л. Х. А., 6000 лева за А.

Х. М., 3000 лева за Д. Т. М. и 3000 лева за Х. П. М..

По изложените съображения, искат от съда да постанови решение, с което ответницата бъде осъдена да им заплати обезщетение за претърпени от тях вследствие на процесния пожар обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 22 293,07 лева, претендирани както следва: 7431.03 лв. за А. Х. М.; 7431.02 лв. за Л. Х. А.; 3715.51 лв. за Д.

Т. М. и 3715.51 лв. за Х. П. М.; както и обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания в общ размер на 18 000 лева, от които: 6000 лева - за Л. Х. А., 6000 лева за А. Х. М., 3000 лева - за Д. Т. М. и 3000 лева - за Х. П. М.; ведно със законната лихва върху сумите, считано от деня на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се и направените разноски по делото, за което е представен списък по чл.80 ГПК.

Ответницата оспорва исковете по основание и по размер.

На първо място поддържа, че в българската съдебна практика липсвал известен случай на присъдено обезщетение за неимуществени вреди от погинала вещ. Налице били няколко такива опита за претендиране на такива вреди, които били завършили с отхвърлителни решения. Счита, че обезщетение за неимуществени вреди, последвали от повреждане, унищожаване, отнемане или намаляване на стойността на вещ, не било допустимо, тъй като това било в противоречие на задължителната съдебна практика Постановления № 4/61г. и № 2/84г. на Пленума на ВС, които приемали, че обезщетение за неимуществени вреди не се дължи за причинени вреди на вещ. Така било прието и в Решение № 458/10.04.2019г. на Пловдивски окръжен съд, 7 граждански състав, по в.гр.дело №152/2019г., където се сочело: „Моралните вреди представляват отрицателни физически усещания /болки/ или психически изживявания /страдания/. Физическите болки могат да бъдат причинени само от вредоносно деяние, засегнало телесната неприкосновеност на човека. Душевните, психически страдания обаче могат да бъдат предизвикани и от найразлични фактори- в резултат на накърняване на доброто име, чест и достойнство, невъзвратимата загуба в резултат на смъртта на член от семейството, т.е. когато има накърняване на привързаността към определени лица. Общото за всичките е, че неимуществената вреда като негативно въздействие върху благо се състои в засягане телесната неприкосновеност на човека или в отрицателно изменение в духовната сфера на един правен субект. Това общо положение обосновава, че засегнатият с непозволеното увреждане обект трябва да е свързан с неимуществени права на увредения, в накърняване на неимуществени блага на увредения, за да може да се претендира обезщетение за неимуществени вреди, тъй като нарушаването на имуществени субективни права не може да предизвика достойни за обезщетяване отрицателни емоции. Съотнесено към конкретния случай, според настоящият съдебен състав това означава, че не е допустимо обезщетението 3 и на неимуществени вреди, последвали от повреждане, унищожаване, отнемане или намаляване на стойността на вещ, тъй като това е в противоречие на задължителната съдебна практика /Постановления № 4/61 г., № 5/69 г. и № 2/1984 г. на Пленума на ВС/, приемащи, че обезщетение за неимуществени вреди не се дължи за причинени вреди на вещ респ. за приплода от тази вещ. Щом не би могло да се присъди обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пострадал близък човек /константната съдебна практика категорично приема, че при телесно увреждане, недовело до смърт, право на обезщетение има само увреденото физическо лице, а близките му нямат право на обезщетение за собствените им неимуществени вреди, изразяващи се основно в притеснения за живота и здравето на техния близък/, то още по - неоправдано и в разрез с морала е да се присъди обезщетение за претърпени неимуществени вреди от унищожена и повредена вещ била тя движима или недвижима, а според българското позитивно право животните са движими вещи. Като е приел, че ищците не са материално правно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди, претърпени във връзка с болките, тревогите и раждането на две мъртви кученца от собствения им миниатюрен бултериер „К“ и е отхвърлил претенциите им за тяхното репариране, първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.“ В този смисъл, както било посочено в цитираното решение, нарушаването на имуществени субективни права не можело да предизвика достойни за обезщетяване отрицателни емоции. При погиване или отнемане на вещ било недопустимо да се присъжда двойно обезщетение - стойността на вещта като имуществена вреда и неимуществени вреди от нарушаването на някакви сантименти свързани с вещта. Според ответницата, двойното обезщетяване на вреди от погиване на вещ били недопустими според българската съдебна практика и в тази връзка прилага цитираното Решение № 458 от 10.04.2019г. по в.гр.дело № 152/2019г. на Пловдивски окръжен съд.

По отношение на претендираните от ищците имуществени вреди, ответницата заявява, че в приложените Решение по НАХД № 31/2020г. на Крумовградският районен съд и Решение № 21008 от 14.01.2021г. на Кърджалийският окръжен съд, изрично било посочено, че причинените имуществени вреди били в размер на 4976,03 лева. Липсвал спор между страните, а това било прието и от двата съдебни състава по горецитираните дела, че имуществените вреди от престъплението в този размер били възстановени напълно, което било и причина наказателното производство да бъде прекратено и ответницата да бъде осъдена по административен ред и да й бъде наложено административно наказание на основание чл.78 а от НК - глоба в размер на 1000 лева.

Според нея, абсолютно неоснователно се претендирало от ищците заплащане на цялата стойност на запалените сгради - двуетажна жилищна сграда на стойност 20 147 лв., стара каменна сграда на стойност 3289 лв. и помощна каменна сграда на стойност 877лв., тъй като било видно от данните по делото и назначената по същото пожаротехническа и оценителна експертизи, че от жилищната сграда бил изгорял само покрива и били унищожени прозорците. Твърди се също така, че понастоящем покривът на жилищната 4 сграда бил възстановен.

В отговора си ответницата навежда и твърдения, че по време на пожара огънят достигнал от техния двор до двора и сградите на ищците, поради това, че до тяхната къща имало натрупани стари леснозапалими вещи. Освен това, тревата в техния двор не била почистена, а била изгоряла и суха и това станало причина огънят да достигне до сградитесобственост на ищците. Поддържа, че ищците не били положили необходимите грижи за пожарната безопасност на имота си, като в собствения си двор не били почистили сухата трева и били натрупали запалими вещи до къщата си. В този смисъл и в случай, че съдът прецени частична основателност на исковете, ответницата прави възражение за съпричиняване в размер на 50% на настъпилите вреди от страна на ищците.